Решение № 250 от 29.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Сливен, 29.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Мариана В. Т. като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20252230100806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 330, вр. чл. 321, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и намира правното си основание в чл. 50 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба на Т. Д. Т. от гр. Сливен срещу Ц. И. Т., с която е предявен иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, без произнасяне по въпроса за вината.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 08.08.2005 г. в гр. Русе. От брака си имат родено едно дете, което е пълнолетно. Твърди се, че съпрузите са във фактическа раздяла от 5 години, като от близо година съпругът се е прибрал трайно в Република България, а съпругата все още живее в Република Гърция, където са съжителствали заедно в периода 2000 г. до 2020 г.

Постъпил е отговор от ответницата, в който не оспорва предявения иск, като счита, че същият е основателен. Претендира след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното й фамилно име С.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, ответницата не се явява лично, представлява се от пълномощник с изрично пълномощно за сключване на споразумение. Страните представят споразумение, с което постигат съгласие по всички въпроси съгласно чл. 51 1

СК. Предвид постигнатото между страните споразумение, съдът постановява преминаване към производство за развод по взаимно съгласие на основание чл. 321, ал. 5 ГПК. Страните заявяват, че поддържат представеното споразумение и молят съда да постанови решение, с което да допусне развод и да прекрати брака им, като утвърди споразумението.

По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно съдът приема за установено следното:

Двамата съпрузи са сключили граждански брак на 08.08.2005 г. в гр.

Русе, за което е съставен акт за граждански брак № 0470 от 08.08.2005 г. От брака си имат родено едно дете, което към датата на подаване на исковата молба е пълнолетно.

За да бъде допуснато прекратяване на брака по взаимно съгласие по реда на чл. 50 СК, то съгласието на страните трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно. Двамата съпрузи заедно са заявили съгласието си за прекратяване на брака - веднъж с подаване на исковата молба и отговора и след това в открито съдебно заседание с представеното от тях споразумение.

Решението им е категорично и окончателно и по разбиране на съда е обмислено задълбочено.

За да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение, регламентиращо условията, при които се прекратява бракът, то трябва да е пълно и да не противоречи на закона. Представеното споразумение по чл. 51 СК е изчерпателно и пълно и след цялостната му преценка съдът намира, че същото не противоречи на закона и морала и е в интерес на роденото от брака малолетно дете. Страните са постигнали съгласие по всички въпроси, които следва да бъдат уредени при прекратяване на брака, по начин, съответстващ на регламентирания в закона, с оглед на което така постигнатото споразумение следва да бъде утвърдено в диспозитива на решението.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между страните и да утвърди постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК.

Представени са доказателства за първоначално внесена държавна такса в размер на 25 лв. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК (Тарифата), страните следва да довнесат държавна такса в размер на 40 лева или по 20 лева за всеки от тях.

2

Така мотивиран и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 08.08.2005 г. в гр. Русе граждански брак между Т. Д. Т., ЕГН ********** и Ц. И. Т., ЕГН ********** С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:

1. Съпрузите имат родено от брака едно дете, което е пълнолетно;

2. Съпрузите не притежават семейно жилище по смисъла на СК;

3. Съпрузите нямат придобити по време на брака движими и недвижими вещи и нямат претенции в тази насока;

4. Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака;

5. Съпругата Ц. И. Т., ЕГН ********** след прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име С;

6. Разноските в производството се поемат от съпрузите така, както са направени, а окончателните държавни такси се поделят поравно между тях.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен държавна такса в размер на 20 ЛЕВА.

ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен държавна такса за производството в размер на 20 ЛЕВА.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3