Присъда № 83 от 09.06.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 372/2022
- Вид
- Присъда № 83
- Подписан
- 09.06.2022
- В сила
- 27.06.2022
- Състав
- Асен Иванов Даскалов
Цитирани разпоредби
- чл.62 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.31 ал.3 · Конституция на Република България
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 103 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.103 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.143 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.152 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.152 ал.2 · Семеен кодекс
МОТИВИ към Присъда №83/09.06.2022г. по НОХД №372/2022г. по описа на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Б. С. Ц. ЕГН: ********** – за това, че: през периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. в с.Дисевица, обл.Плевен, като осъдена с Решение по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PC-Плевен, да издържа свой низходящ - М.А.С. /роден на *** г./, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 НК; през периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. в с.Дисевица, обл.Плевен, като осъдена с Решение по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PC-Плевен, да издържа свой низходящ - И.А.С. /роден на *** г./, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 НК.
В хода на съдебното производство подсъдимата Б.Ц. и упълномощеният й защитник отправиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.1 НПК, като дадоха съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите от досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи. В съответствие с чл.372 ал.3 НПК Съдът одобри така изразеното съгласие и в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 НПК, бяха прочетени показанията на свидетелите АН. С. АС., *** А., **.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Отбелязва, че действително, по време на съдебното следствие, са събрани доказателства, че подсъдимата не е имала икономическа възможност да изплаща присъдената издръжка в полза на двамата си малолетни сина, но същевременно счита, че последното не я освобождава от задължението й да се интересува от двете си деца и издръжката, която следва да заплаща.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в подходящ размер, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 НК.
Подсъдимата Б. С. Ц. не се явява в последното по делото съдебно заседание, като производството спрямо нея приключи задочно, при условията на чл.269, ал.1, т.1 НПК. Представлява се от упълномощен защитник, който счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като акцентира върху експертно установената липса на икономическа възможност, подсъдимата да дава издръжката, присъдена в полза на двете й малолетни деца. В тази връзка, пледира Ц. да бъде призната за невинна и да бъде оправдана, а алтернативно, 1 в случай, че бъде призната за виновна – да й бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Б. С. Ц. е родена на ***г., в гр. Плевен, постоянен адрес - с. ***, ***, *** гражданка, с начално образование, не работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
В резултат от фактическо съжителство между подсъдимата Ц. и свидетеля АН. С. АС., на ***г. се родило детето М.А.С., а на ***г. - детето И.А.С..
В годините след раждането на двете им деца, Ц. и А. се разделили, като М.А.С. и И.А.С., останали да живеят при своя баща.
С Решение от 10.10.2019г. по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PCПЛЕВЕН, Б. С. Ц. била осъдена да плаща месечна издръжка, както следва: 140 лева – в полза на М.А.С. и 140 лева – в полза на И.А.С., чрез техния баща и законен представител, св.АН. С. АС.. Решението влязло в сила на 25.10.2019 година.
За периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г., подсъдимата се намирала в лошо материално положение. Нямала доказана трудова заетост; не притежавала декларирано движимо или недвижимо имущество, в т.ч. - земеделски земи; не притежавала парични средства в банкови сметки и влогове; не била регистрирана през посочения период като безработно лице в БТ-ПЛЕВЕН. По неофициални данни, след раздялата си със св.А., подсъдимата пребивавала извън страната, без доказателства за място на пребиваване, средства за пребиваване и трудова заетоС. Не поддържала връзка с бившия си фактически съжител или с двете малолетни деца и не ги подпомагала материално. По този начин, за периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г., подсъдимата не изпълнила общо 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв. – за М.А.С., както и общо 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв. – за И.А.С..
Междувременно, свидетелят АН. С. АС. получавал издръжка от Държавата на основание чл.152 ал.1 СК, както следва: за периода м.март – м.декември 2020г. – общо 1600 лв.; за периода м.януари – м.декември 2021 г.
- общо 2160 лв., всичко за двата периода – 3760 лева. След подадена жалба от страна на св.А., било образувано досъдебно производство пр.пр.
№485/2021г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за две престъпления по чл.183 ал. 1 НК, била привлечена Б. С. Ц.
ЕГН: **********.
Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху следните събрани по делото 2 доказателствени материали: показания на свидетелите АН. С. АС., *** А., **, дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 НПК /л.32 – 33, л.142 от ДП/; препис от Решение от 10.10.2019г. по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PCПЛЕВЕН /л.12 – 13 от ДП/; справка за родствени връзки на Б. С. Ц. /л.16 от делото/; справка от Община Плевен за изплащана месечна издръжка за децата М.А.С. и И.А.С. /л.64 от делото/; писмени сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ, предоставени от „Банка „**“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „Обединена *** банка“ АД, „***“ (България) ЕАД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ EАД, „***“ (България) EАД, „***“ АД, „***“ АД, „*** **“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ – клон София, „***“ АД, клон България, „Б** С.А.“ – клон София, „Б** *** С.А.“ – клон България, „**“ – Клон София, „***“ АГ, клон София, /л.106 – 131 от ДП/; заключение по единична съдебно-икономическа експертиза /л.58 – 63 от делото/, от което се установява, че при отчитане на всички събрани доказателства по делото, сочещи, че подсъдимата не е била трудово ангажирана, не е получавала обезщетение за безработица, не е била регистрирана в Бюрото по труда, не е притежавала движими и недвижими имоти, в т.ч. превозни средства, няма движение от 30.09.2019г. по единствената й банкова сметка в „БАНКА **“, следва извод, че същата не е имала обективна икономическа възможност през периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. да изплаща издръжката, която е осъдена да дава на двете си малолетни деца. Съдът преценява експертното заключение като обективно и безпристрастно, поради което му отдава вяра; писмени доказателства за имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимата, представени от ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР,
ОБЩИНА
ПЛЕВЕН,
ОДМВР-ПЛЕВЕН,
ОД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, БТ – ПЛЕВЕН, /л.29, л.32, л.35, л.38 – 40, л.45, л.47, л.49 от делото, л.15, л.21 – 22 от ДП/; характеристични данни /л.19 от делото/; справка за съдимост /л.21 от делото/.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимата Б. С. Ц. ЕГН: ********** е осъществила два състава на престъпление по чл. 183 ал.1 НК, както следва: през периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. в с.Дисевица, обл.Плевен, като осъдена с Решение по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PC-Плевен, да издържа свой низходящ - М.А.С. /роден на *** г./, не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ 3 размер на 3780 лв.; през периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. в с.Дисевица, обл.Плевен, като осъдена с Решение по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PC-Плевен, да издържа свой низходящ - И.А.С. /роден на *** г./, не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 НК се изразява в бездействие – противоправно въздържане от изпълнението на задължение за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила съдебен акт, за две или повече месечни вноски. Поведението на подсъдимата е било именно такова, като в периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г. в с.ДИСЕВИЦА, ОБЛ.ПЛЕВЕН, не изпълнила дължимите през този период общо 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв.
– в полза на М.А.С., както и общо 27 месечни вноски, всяка от които по 140 лв., в общ размер на 3780 лв. – в полза на И.А.С.. Тези факти и обстоятелства се установяват пряко от показанията на свидетелите АН. С. АС., *** А., а косвено – от тези на свидетеля **, препис от Решение от 10.10.2019г. по гр.д.
№ ***/2019 г. по описа на PC-ПЛЕВЕН, справка за родствени връзки на Б. С.
Ц., справка от Община Плевен за изплащана месечна издръжка за децата М.А.С. и И.А.С..
От субективна страна, престъплението по чл.183 ал.1 НК може да бъде извършено само с пряк умисъл, тъй като деецът предвижда неизбежното неплащане на издръжката в размер на две или повече месечни вноски.
Съдебната практика е трайна в позицията, че субективната страна на престъплението по чл.183 ал.1 НК е в пряка зависимост от наличието на обективна икономическа възможност за дееца, да изпълнява задължението за издръжка, на което е осъден / Решение № 47 от 2.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3081/2011 г., III н. о., НК, Решение № 286 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 856/2013 г., I н. о., НК и други/.
Във връзка със субективната съставомерност на двете деяния, за които Б. С. Ц. е привлечена към наказателна отговорност Съдът съобрази, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се изведе, че неизпълнението на месечните вноски по издръжката на М.А.С. и И.А.С., е било „съзнателно“, т.е. при коментирания пряк умисъл. В тази насока е заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза, от което следва обективната икономическа невъзможност на подсъдимата да изплаща през периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2021 г., издръжката в полза на двамата си сина. В тази насока са и приобщените писмени доказателства за имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимата, представени от ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР, ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОДМВР-ПЛЕВЕН, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, БТ
– ПЛЕВЕН, писмените сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ. Всички те разкриват лошото финансово състояние на 4 подсъдимата през инкриминирания период – липсата на установени трудови доходи, движимо и недвижимо имущество, други парични постъпления или такива, които са на влог/сметка в банките. Особено показателно е, че през инкриминирания период, издръжката за М.А.С. и И.А.С., е плащана на основание чл.152 ал.1 СК, макар и в намаления размер, предвиден в съответните Закони за държавния бюджет на Република България за 2020 г., 2021г. /максимум 80 лева – за 2020г. и максимум 90 лева – за 2021г., за дете/.
Същевременно, съобразно чл.152 ал.2 СК, „Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.“, т.е. още един път се разкрива липсата на обективна възможност у подсъдимата Б. С. Ц. да изпълнява задължението за издръжка съобразно Решение по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PC-ПЛЕВЕН по описа на Районен съд – Плевен.
Следва да бъде отбелязано, че са налице известни данни /показания на свидетеля АН. С. АС., характеристична справка за Б. С. Ц./ в посока на това, че през инкриминирания период, а и понастоящем, подсъдимата пребивава извън пределите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където има някаква трудова ангажираноС. Така, свидетелят А. отбелязва, че на неустановен ден в миналото, при излизане в страната, неустановено къде е видял, че Ц. работи в „един клуб“; от друга страна, според приетата по делото характеристична справка, „Към момента същата ходи доста често в чужбина да работи“. Видно е, че и в двата случая се касае за общи твърдения, неконкретизирани нито в коя държава /в т.ч. – населено място/, нито при кой работодател, нито – за кой период или при какво възнаграждение, подсъдимата е престирала труд. В този смисъл, така отбелязаните доказателства не позволяват да се направят изводи за материалното състояние на Ц., различни от вече изтъкнатите по-горе, а още по-малко – да се заключи, че през инкриминирания период, Б. С. Ц. е разполагала с обективна икономическа възможност да изплаща месечна сума в общ размер на 280 лева, в изпълнение на Решение по гр.д. № ***/2019 г. по описа на PC-ПЛЕВЕН.