Решение № 57 от 10.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20233100900326 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Г. от гр. Р., чрез пълномощник, с която са предявени претенции против застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, за сумата от 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие на ПТП, настъпило на 25.01.2022 година по вина на А.С.А., както и за сумата от 49 171.75 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на същото деяние, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 21.02.2022 г.

– отправяне на застрахователната претенция пред застрахователя до окончателното изплащане на задълЖ.ето, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за МПС, марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с ДК№ ******, с ответното дружество по спора.

Ищецът твърди, че на 25.01.2022 г. е пострадал при ПТП, за което деяние виновният водач А.С.А., управляващ л.а. „Ауди, А6 Авант“ с рег. № ****** е признат за виновен с влязла в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 1403/2024 г. по описа на ВРС. В резултат на ПТП е получил множество травматични увреждания, включително тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на десен крак и няколко средни телесни повреди.

Сочи, че на осн. чл. 380 от КЗ, съответно на 21.02.2022 г. и допълнително на 02.06.2023 г. е сезирал застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач – ответника по спора за изплащане на застрахователно обезщетение, но до предявяване на иска застрахователят е пасивен.

Подробно в ИМ се разясняват всички получени телесни увреждания и продължителността на проведеното лечение. Сочи се, че ищецът многократно е постъпвал в болнични заведения, извършвал е множество прегледи и 1 консултации. Към 11.01.2023 г. поради продължаващо тежко емоционално състояние – проблеми със съня, непрекъснати песимистични мисли, опасения за себе си и семейството, тревожност, е посетил психолог, който е констатирал разстройство в адаптацията, волево снижена активност, инициативност, памет и интелект – потиснат.

Отделно, травмите от ПТП са довели до ползване на отпуск по болеск за период повече от година, а от данните в решението на ТЕЛК се установява, че е с 95% ТНР, без чужда помощ, пожизнен. Уврежданията, според ищеца оставят траен отпечатък върху бъдещия му живот, възстановяването може да бъде само частично и свързано с много болки и усложнения. Възстановяване на ампутирания крайник е невъзможно. Продължава да търпи неудобства.

Сочи се, че непосредствено след ПТП грижите са поети от негови близки дори за елементарни хигиенни нужди, което е повлияло неблагоприятно върху самочуствието на ищеца. ПТП се е отразило на трудовите навици, тъй като до него момент е издържал семейството си.

Трайна промяна е настъпила и в социалната сфера – общуване с приятели и близки, хоби занимания и други.

На тези и други подробно излоЖ. съобраЖ.я счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съизмерим с търпените болки и страдания – физически и психически, с актуално присъжданите размери на обезщетения от съдилищата, с индексите на инфлация и не на последно място с лимите на застрахователни обезщетения, поради което се явява и адекватен. Поддържа, че се дължи и сумата, заявена за обезщетяване на имуществени вреди, доколкото се доказва относимост на направените разходи към лечението му. Лихвата се претендира от първото сезиране на застрахователя във времето – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В отговора си застрахователят оспорва размера на претенцията като твърде завишен и несъответен на търпените болки и страдания. Твърди наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат поради неизползване от негова страна на обезопасителен колан.

Оспорва и търпените психически болки и страдания. Заявява и съпричиняване на ПТП от водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“.

Правна квалификация на правата: чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ.

След допуснато в съдебно заседание на 26.01.2026 г. изменение, на осн. чл. 214 от ГПК на иска за неимуществени вреди по размер, съдът е приел да е сезиран с претенция за главница, в размер на 256 000 евро. В същото заседание претенцията за имуществени вреди е уточнена да е в размер на 25 141.12 евро (вр. ЗВЕРБ).

В съдебно заседание, всяка от страните, чрез проц. представител, а ищецът и лично, поддържа собствените си аргументи, включително по същество на правния спор. В дадения от съда срок, ищцовата страна не депозира писмена защита.

В съдебно заседание, третото лице не се представлява. Депозира писмено становище, в което оспорва иска по размер като твърди, че вина за настъпилото ПТП има единствено осъденият водач на л.а. „Ауди А6 Авант“, не и водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ – И.Ч., което МПС е застраховано при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД (помагач). В тази връзка оспорва и 2 наличието на предпоставки за привличането му по реда на чл. 219 от ГПК.

Възразява по твърденията, наведени в отговора касателно механизма на ПТП, респективно въведените аргументи за вина на водача на товарния автомобил, чието поведение, според тази страна, не е противоправно и гражданската отговорност за обезщетяване на вредите, не може да бъде ангажирана.

Съдът, като съобрази предметните предели на спора, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема следното:

Безспорни факти.

Указано е на страните, че са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД и собственика на л.а. м. „Ауди А6 Авант“ с рег. № ******, към датата на ПТП – 25.01.2022 г., уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.

На осн. чл. 300 от ГПК, съдът е указал на страните, че влязлата в сила присъда № 7/09.01.2025 г. по НОХД № 1403/2024г. по описа на ВРС е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, включително по квалифициращите признаци на престъплението, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

При горното съдът приема, че на 25.01.2022 г., на автомагистрала „Хемус“, км. 412, в областта на пътен възел „Слънчево“ е настъпило ПТП между МПС, л.а. „Тойота Приус плюс“, рег. № ******, управляван от ищеца Г. и МПС, л.а. „Ауди А6 Авант“, с рег. № ******, управляван от водача А.А..

ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Ауди“.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент. Следва да се изясни и въпроса за съпричиняването. По въведената претенция за имуществени вреди е необходимо да се даде отговор на въпроса за относимост на направените разходи към претърпените физически и психически травми от ПТП, релевантна начална дата на претенцията за лихва.

По иска за неимуществени вреди.

За доказването на претърпените неимуществени вреди, по делото са допуснати комплесна СМЕ, както и СПЕ, чиито заключения съдът кредитира като обективни и компетентно дадени. Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, в контекста на останалия доказателствен материал.

От заключението по комплексната СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: травма на гръбначен стълб – компресионно счупване на тялото на първи поесен прешлен и напречния му израстък; смазване на меки тъкани и кости на дясна подбедрица с многофрагментно счупване на голям и малък пищял, както и 3 костите на стъпалото на крака с последваща ампутация на ниво долна-средна трета на подбедрицата; открито многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица; бималеоларно счупване на лява глезенна става; смазване на глезена и стъпалото на левия крак със счупване на метатарзални кости и изкълчване на ставата на Лисфранк; счупване на дясната лъчева кост в долния край; контузия на главата с оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око; травматичен шок. Травмите са наложили лечение в реанимационни услувия на болнично заведение в гр. Варна. Тежката травма на подбедрицата на десен крак е наложила ампутацията му, операция, извършена на 26.01.2022 г. и довела до загуба на десен крак. Многофрагментното счупване на костите на подбедрицата на левия крак е наложило оперативно наместване на счупванията с първоначално поставен външен фиксатор и втора операция за вътрешна фиксация, извършена на 22.02.2022 г., довела до трайно затруднение на двиЖ.ето на ляв крак за срок, не по-малък от 3-5 месеца. Металът не е отстранен към датата на прегледа, направен от вещите лица на 06.01.2026 г.

Лявата глезенна става е лекувана оперативно с наместване на костните фрагменти и фиксирането им с метал. Травмите в лъчевата кост на дясна ръка са наложили наместване и гипсова имобилизация на крайника, довело до трайно затруднение в двиЖ.ето на ръката за период от 2-4 месеца.

Счупването на метатарзални кости и изкълчването на ставата на Лисфранк е лекувано с наместване и фиксиране с Киршнерови игли, довело до трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник за повече от 30 дни.

Киршнеровите игли са остранени. Първи поясен прешлен е лекуван оперативно с метална фиксация и вертебропластика на Л1, довело до трайно затруднение двиЖ.ето на снагата за повече от 30 дни. Ищецът е бил с временна протеза в продълЖ.е на една година. Същата дава възможност за самостоятелно ходене с патерици и адаптация на ампутационния чукан към приемната гилза. В момента на прегледа, ищецът е с модулна стандартна постоянна протеза с хидравлично стъпало и индивидуално изработена приемна гилза от карбон.

Според експертите, в съвкупността си травматичните увреждания са причинили травматичен шок обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота, което е преодоляно поради приложеното навременно високоспециализирано лечение.

От заключението по СПЕ се установява, че анамнезата е снета по данни на освидетелствания ищец, който според експерта не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата -психоза. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни вещества. При него са налице разстройства от голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. Ексертът пояснява, че разстройствата в тази група могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушаване на социалното функциониране.

Според заключението, острият стрес за ищеца е претърпяното на 25.01.2022 год. ПТП с частична загуба на крайник. Острата стресова реакция обикновено затихва след 24-48 часа и оплакванията са минимални след около три дни, докато в конкретния случай, при ищеца острата стресова реакция е преминала в Разстройство на адаптацията. Тя се изразява в субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими 4 жизнени събития като при Г. са били налице всички изброени симптоми.

Разстройствата на адаптацията не надхвърлят шест месеца. Ако продължат повече, то се поставя диагноза Посттравматично стресово разстройство. Тук експертът подчертава, че вече са налице симптоми на това разстройство. Поради тежестта на психотравмата, освидетелстваният не е бил в състояние за преработи и рационализира случилото се и той е преминало в по-тежко психогенно разстройство. Вещото лице заключава, че преживяният инцидент все още не е преработен като ситуация и се явява като персистираща афективна стимулация, която се отразява крайно негативно на индивида. В допълнение, в съдебно заседание експертът допълни, че няма данни за лечение (психиатрично или психологическо), което в началния етап може да е било необходимо, но при тежката загуба на орган, съществено подобрение не би настъпило, дори и да се провежда терапия, поради сериозната психотравма.