Определение № 188 от 04.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Стара Загора, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500040 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. против разпореждане № 2869 от 03.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1412/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Е. С. Ц. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дължимата по делото държавна такса. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 1412/2025г. по описа на РС – Чирпан е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от 14.11.2025 г., подадено от А.с.в. ЕАД, чрез юрисконсулт И.Н.Н., срещу Е. С. Ц. от гр. С., ***, за сумите: 800.00 лв. главница, 63.84 лв. - договорна лихва, 105.01 лв. - мораторна лихва, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В заявлението се твърди, че на 04.09.2024 г. между „А.Ф.“ АД 1

(правоприемник на „А.Ф.“ ООД), като Кредитор и Е. С. Ц. като Кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 11114936, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.

Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 11114936, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. На Кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 63,84 лв., за периода от 04.09.2024 г. до 21.05.2025 г..

Твърди се също, че на 22.05.2025 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 30.11.2023 г. между „А.Ф.“ АД и „А.с.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 11114936 от дата 04.09.2024 г., сключен между „А.Ф.“ АД (правоприемник на „А.Ф.“ ООД) и Е.

С. Ц. било прехвърлено в полза на „А.с.в.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „А.Ф.“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П- АФ/11114936 от дата 28.05.2025, изпратено с известие за доставяне, от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента „А.Ф.“ АД.

Заявителят претендира и направените в производството разноски в 2 размер от които 21,25 лв. - държавна такса и 50,00 лв. -юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят не може да се легитимира като носител на материалното право, което претендира, не притежава съответната активна процесуална легитимация да го реализира в заповедното производство, тъй като не е представил доказателства за прехвърляне на вземането и за уведомяване на длъжника. Позовал се е на изложеното в т.4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл. 269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

3

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.

410, ал. 3 ГПК, поради което договорът за цесия и уведомяването на длъжника, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Постановките на т.4 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не се отнасят за настоящия случай, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника.

Въззивният съд констатира, че заявлението на АСВ ЕАД не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 ГПК, тъй като в него не са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането. Липсва твърдение за неизпълнение на задължение от страна на длъжника, липсва твърдение за настъпил падеж на задължение и дата на забава, от която следва да се начислява лихва за забава. Заявителят не е длъжен да представя договора за цесия, приложението към него и уведомлението за съобщаване на цесията на длъжника, но обстоятелствата, от които произтича вземането му следва да бъдат изложени в заявлението.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на оставяне без движение на заявлението за привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал.1 ГПК, чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава вземането на заявителя.

Едва след привеждане на заявлението в съответствие с посочените разпоредби на ГПК, съдът следва да извърши преценка по същество на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение и да се произнесе по искането.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2869 от 03.12.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1412/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на оставяне без движение на заявлението за привеждането му в съответствие с изискванията 4 на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал.1 ГПК, чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава вземането на заявителя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5