Определение № 873 от 07.11.2019, Окръжен съд - Хасково

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 873 07.11.2019 г. гр. Хасково

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО ………..........……………........................……..…….... състав на седми ноември……...……….……........................... две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в състав :

Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

Членове : ГЕОРГИ

ГОЧЕВ

МИЛУШ

ЦВЕТАНОВ секретар

………………………………………………….……………………………..……….… прокурор

………………………….........................................................………………….…....... като разгледа докладваното от .........................председателя

...…................…………………...

В.ч. гр. дело № 703 по описа за 2019 г…..…………………………………………………….

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба с вх. № 14339/17.09.2019г., подадена от Дирекция „Миграция” към МВР, чрез упълномощения юрк. Костадинова, против Определение № 735/23.08.2019 г., постановено от РС – Свиленград по гр. д. № 818/2019 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на спора пред РС – Свиленград и за изпращането му по компетентност на Софийски районен съд.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат доводи, че районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като специалните домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения, поради което предвид нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е СРС, в района на който е седалището на ответника. Предвид изложеното желае да се отмени обжалваното определение и делото да се изпрати на СРС за разглеждането му по компетентност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца П.Т.Б., чрез пълномощника му адв. С., с който оспорва жалбата.

Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

П.Т.Б. е предявил против Дирекция „Миграция” към МВР обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД общо за сумата в размер 1 592 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР, с който се прави възражение за неподсъдност на спора пред РС – Свиленград и се прави искане, на основание чл. 105 от ГПК, делото да бъде изпратено по компетентност на СРС, в района на който е седалището му.

За да остави без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС – Свиленград, районният съд е приел, че ищецът е полагал труд в *** при Дирекция „Миграция“. Приел още, че споровете по трудово правоотношение били аналогични на тези по ЗМВР, касаещи държавните служители, и правилата за местна подсъдност за работниците и служителите по трудово правоотношение следвало да намерят приложените и за държавните служители в системата на МВР, за което почерпил аргументи от мотивите към ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 от ЗМВР, според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР, ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл.

188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права. Поради това, като е приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира дома за временно настаняване на чужденци, където ищецът полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 735/23.08.2019 г., постановено от РС – Свиленград по гр. д. № 818/2019 г., по описа на съда.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.