Решение № 16 от 30.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000186 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-14/29.06.2023 г. по т.д. № 51/2020 г. Окръжен съд Велико Търново е приел за установено, че С. А. Ю. и Е. Е. Ю. дължат солидарно на „Юробанк България” АД следните суми: главница – 20451,68 евро, представляваща част от остатъчна главница в резултат на обявения предсрочно изискуем кредитен дълг по договор за кредит № 144221/24.01.2008 г., изменен с анекс № 1/28.12.2009 г.; сумата 508,78 лв., представляваща направени от банката разноски във връзка с кредита за времето от 01.12.2017 г. до 28.05.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 359/03.06.2019 г. по ч.гр.д. № 568/2019 г. по описа на Районен съд Свищов.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е. Е. Ю. и С. А.

1

Ю.. В жалбата e изразено несъгласие с извода на първостепенния съд, че вземането не е погасено по давност. Договорът за кредит е сключен през 2008 г., като задължението е да се внасят анюитетните вноски според погасителния план. Сочи се, че давността тече за всяка анюитетна вноска отделно от датата, на която плащането е било дължимо. Следователно всички вземания за вноските с настъпил падеж преди 29.05.2014 г., както и за изтеклата и начислена лихва преди 29.05.2016 г. са погасени по давност. Не са наведени твърдения от ищеца за прекъсване на давността, като подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, образуването на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение не прекъсват давността.

Поддържа се искането за прогласяване нищожността на чл. 12 и чл. 13 от общите условия на договора, регламентиращи възможността банката едностранно да изменя договорната лихва, като неравноправни клаузи.

Кредитополучателите са потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а уговорките относно увеличението на договорната лихва са неясни и неразбираеми, изцяло в интерес и в защита на по-силната икономически страна. Поддържа се възражението за нищожност на анекс № 1 към договора за кредит, в който страните се споразумяват вземането на банката по договора за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в редовна главница, тъй като е налице анатоцизъм.

Молят съда да отмени постановеното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени изцяло исковете на „Юробанк България“ АД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД против С. А. Ю. и Е. Е. Ю. за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на банката сумата 20451,68 евро – част от непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2019 г. и сумата 508,78 лв. – разноски по кредита, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 568/2019 г. на РС Свищов.

Изложени са обстоятелства, че по силата на сключения договор за кредит № 144-221/24.01.2008 г., изменен с Анекс № 1/128.12.2009 г. между Алфа Банка – клон България КЧТ, като кредитодател, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, и солидарно отговорните кредитополучатели С. А.

Ю. и Е. Е. Ю., банката е предоставила в заем сумата от 43600 евро, от които 34700 евро за рефинансиране на два ипотечни кредита към Банка ДСК и 8900 евро за ремонтни дейности на недвижим имот. Съгласно чл. 2 от договора съкредитополучателите са задължават да изплатят отпуснатия кредит в срок от 360 месеца. С подписване на договора кредитополучателите са се задължили да заплащат дължимите лихви и такси, подробно посочени.

Съгласно чл. 9 от договора, неразделна част от него са Общите условия на Алфа Банка клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство. Според чл. 9 от Общите условия кредитополучателят е длъжен да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата тарифа на банката, свързани със сключването и изпълнението на сключения договор, учредяването, подновяването и заличаването на обезпечението, включително и разноските при принудително изпълнени, застраховките и таксите.

Съгласно чл. 29 в случай на неизпълнение банката има право да обяви 3 неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем и предприеме мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора. На 28.12.2009 г. е подписан Анекс № 1 към договора, съгласно който целият дълг се преоформя като редовна главница, както и са променени условията на заплащане на дълга.

Съкредитополучателите са преустановили плащанията си по договора, поради което през 2013 г. Алфа Банка клон България КЧТ образува заповедно производство само за просрочените по кредита суми, без да обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Издадена е заповед за незабавно изпълнение от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 693/2013 г. на РС Свищов и изпълнителен лист. Образувано е изп.д. № 1449/2013 г. на ЧСИ В. Г.. След издаване на първия изпълнителен лист длъжниците продължават да не заплащат на банката дължимите месечни вноски по кредита. Поради натрупаното просрочие банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжниците С.

Ю. и Е. Ю. чрез ЧСИ В. Г.. Поканите за предсрочната изискуемост на кредита са връчени на 17.04.2019 г. Подадено е заявление по реда на чл. 418 ГПК, в което банката е претендирала само част от цялото си вземане спрямо длъжниците, като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 568/2019 г. Издадените заповед и изпълнителен лист са присъединени към изп.д. № 1449/2013 г. на ЧСИ В. Г..

С оглед на това, че поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, РС Свищов е указал на ищеца да предяви установителен иск за вземането си по заповедното производство. Цялото вземане на длъжниците се състои от следните компоненти: 50858,41 евро – главница, 10974,24 евро – договорна лихва, 914,21 евро – наказателна лихва, 691,38 евро – такси, 61,12 евро – застраховки и 508,78 лв. – разноски по кредита, от което предмет на заповедното и на настоящото производство са само сумите 20451,68 евро – част от непогасена главница и 508,78 лв. – разноски. С молба от 18.01.2021 г. ищецът е уточнил, че претендираните разноски от 508,78 лв. са разноските, направени от банката за подновяване на ипотеката. Сумата от 20451,68 евро не е просрочена главница, т.е. натрупано неизпълнение на падежирали вноски, а представлява предсрочно изискуема главница.

С отговора на исковата молба ответниците чрез назначения особен представител правят следните възражения:не е установено правоприемството 4 между Алфа Банка клон България и „Юробанк България“ АД; исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно как е формирана исковата сума, претендирана като част от главницата; направено е възражение за погасителна давност, тъй като се сочи, че давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо и по тази причина всички вземания за вноските с настъпил падеж преди 29.05.2014 г., както и за начислена лихва преди 29.05.2016 г. са погасени по давност; направено е искане да се прогласи нищожността на чл. 12 и чл. 13 от Общите условия по договора, регламентиращи възможността банката едностранно да променя договорната лихва, като се сочи, че уговорките относно увеличението за неясни и неразбираеми, и не са индивидуално уговорени; направено е възражение за нищожност на Анекс № 1 към договора от 28.12.2009 г., като се сочи, че уговорката за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви е нищожна, тъй като е налице анатоцизъм.

С обжалваното решение съдът е приел, че банката е изпълнила задължението си да предостави договорената парична сума на ответниците, приел е, че са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, отчел е извършените погашения на главницата, като възражението за неравноправност на клаузата за едностранна промяна на лихвения процент е счетено за неотносимо, доколкото такъв предмет на спора не е въведен от ищеца, а възражението за нищожност на анекса, поради анатоцизъм се явява неоснователно, с оглед частично предявената претенция.

Отречено е възражението за погасяване по давност на вземанията, поради което предявените искове са изцяло уважени.

Не са спорни по делото фактите, че между Алфа Банка клон България КЧТ, от една страна, и С. А. Ю. и Е. Е. Ю., от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение по повод сключен договор за кредит № 144-221/24.01.2008 г., по силата на който банката като кредитор предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 43600 евро, от които 34700 евро – за рефинансиране на ипотечни кредити от Банка ДСК, и 8900 евро – за ремонтни дейности на посочения недвижим имот.

Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит за период от 360 месеца, като е договорена годишна лихва в чл. 4 – за първата година гратисен период с фиксирана лихва в размер на 6,2 %, за следващите 5 четиринадесет години фиксирана лихва в размер на 6,2 %, а за останалия период на погасяване на кредита – плаващ лихвен процент в размер на 12месечния EURIBOR плюс надбавка от 2 %. Според чл. 6 от договора издължаването е с гратисен период от 12 месеца, през които се дължат само лихвите, погасяването на кредита след изтичането му се извършва на 348 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. Според чл. 9 от договора общите условия на Алфа Банка клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство са неразделна част от този договор.

Съгласно чл. 9 от Общите условия кредитополучателят се задължава да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата тарифа на банката, с която кредитополучателят е запознат при сключване на договора, свързани със сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудителното изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по договора. В чл. 12 от Общите условия е предвидена наказателната лихва при забава в плащанията, а в чл. 13 – правото на банката едностранно да промяна договорения лихвен процент в случай на съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, или в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит.