Решение № 2435 от 21.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. Варна, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110118395 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен о т ИВ. Л. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. *** чрез адв. Й.А. срещу ЗАД А, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 100 лева /сто лева/ - частичен иск от общо 1887.40 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 17.05.2021г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Х. Д., с peг. № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 01.12.2020г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № № ***. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца Х. Д., с peг. № ***, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско, със срок на действие от 01.12.2020г. до 30.11.2021г. Автомобилът бил оценен на стойност 5500 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 378.68 лева. Към настоящия момент премията била изплатена на застрахователя. На 17.05.2021г. около 10:00 часа паркирал автомобила в гр.

***. Към 13:00 часа установил настъпили увреждания по автомобила – надран с твърд и остър предмет. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис на претенция по щета № ***, в който били описани увредените детайли /преден ляв калник; преден десен калник; предна лява врата; предна дясна врата; задна лява врата; задна дясна врата; заден десен калник и заден ляв калник/. За злоумишлените действия уведомил органите на реда. Застрахователят определил размера на обезщетението, който възлизал на 760.80 лева, което към настоящия момент му било изплатено. Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява 1 претърпените имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 2648.20 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на 1887.40 лв. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско на МПС” за процесния автомобил, обективиран в полица № *** от 01.12.2020г., със срок на действие от 01.12.2020г. до 30.11.2021г.. Не оспорва, че на 17.05.2021г. е заведена претенция за репариране на щети по автомобил Х. Д., с peг. № ***, настъпили в резултата на ПТП от 17.05.2021г. Застрахованият декларирал, че е съгласен размерът на обезщетението да бъде определен съгласно ОУ на застрахователното дружество – по експертна оценка, доверен сервиз.

Застрахователното обезщетение било определено на 760.80 лева по експертна оценка, като отговаряло на чл. 73; 74 от Общите условия по застраховка „Каско". Навежда доводи, че обезщетението следвало да се изплаща единствено по експертна оценка. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Оспорва и дължимостта на акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 17.05.2021г. по отношение на лек автомобил Х. Д., с peг. № *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”, клауза Пълно каско при ответника, обективиран в полица № *** от 01.12.2020г., със срок на действие от 01.12.2020г. до 30.11.2021г., че ответникът определил размер на обезщетението, който възлизал на 760.80 лева, което е изплатено на ищеца.

С платежно нареждане от 30.06.2021г. за сумата 154.56 лева и платежно нареждане от 26.05.2021г. за сумата 416.91 лева, застрахователят е изплатил обезщетение в полза на ищеца по щета №***.

От застрахователна полица № *** е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 5500 лева, при застрахователна премия 371.25 лева.

Не е спорно, че трета и четвърта вноска от застрахователната премия не са заплатени и възлизат на общо 189.33 лева.

В застрахователната полица са предвидени следните възможности за обезщетяване: по експертна оценка на застрахователя.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис на щета по претенция №***/17.05.2021г. за причинени увреждания по автомобила.

2

В заявлението за изплащане на обезщетение за вреди, ищецът е избрал да бъде обезщетен по експертна оценка на застрахователя.

На ищеца е издадено Удостоверение от СДВР, VI РУ, че на 17.05.2021г. около 13:00 часа е установил увреждания по автомобил Х. Д., с peг. № ***, паркиран в гр. ***. По случая е заведена преписка вх. № 2300007007/2021г. по описа на СДВР, VI РУ.

Представени са Общи условия за застраховка на МПС, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съобразно заключението по допуснатата първоначална САТЕ, вещото лице приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по претенция № *** и видими на предоставения снимков материал - Преден ляв калник, Преден десен калник, Предна дясна врата, Предна лява врата, Задна лява врата, Задна дясна врата, Заден десен калник, Заден ляв калник. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в поне три сервиза отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и в три сервиза не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 2 173.28 лв.. Общата стойност на боядисване на преден ляв калник, преден десен калник, предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, заден десен калник и заден ляв калник на застрахованото МПС, съгласно сключения договор за застраховка на МПС „Каско", определена към датата на застрахователното събитие, съобразена със средни пазарни цени на части, часова ставка на труд, боя и материали и нормовремена на производителя, съгласно параметрите на договорите между ЗАД „А", автосервизи и доставчици на части по Методика за ликвидация на частични щети ( т. 74 от Общите условия), е в размер на 760.80 лв. Средна пазарна стойност на лек автомобил „Х. Д.", с peг. № *** към датата на сключване на застрахователния договор - 01.12.2020 г. е в размер на 6 200 лв. Определената към датата на сключване на застрахователния договор - 01.12.2020 г. застрахователна стойност в размер на 5 500 лв. е с 11.29% по - ниска от средната пазарна стойност към него момент, която е в размер на 6 200 лв.

От заключението по допуснатата повторна СТЕ се установява, че стойността на щетите по автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието са следните: цени за сервизен час - сервизи с европейски сертификат за качество - 2183.84 лева; цени за сервизен час - сервизи непритежаващи европейски сертификат за качество - 1352.13 лева; цени за сервизен час - по средни пазарни цени - 1767.98 лева; цени за сервизен час по средни пазарни цени и цялостно боядисване на автомобила - 1885.08 лева.

Стойността на боядисване на преден ляв калник, преден десен калник, предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, зааден десен калник и заден ляв калник на застрахованото МПС, съгласно сключения договор за застраховка на МПС „Каско“, определена към датата на застрахователното събитие: Разходи за ремонт без ДДС – 952.56 лева;

Разходи за ремонт с ДДС – 1143.07 лева. Действителната стойност на лек автомобил марка „Х. Д.“, peг. № *** към датата на сключване на застрахователния договор възлиза на 6 400 лева - различава се от определената стойност от 6400 лева с 14.06%.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към договора за имуществено застраховане, като поддържа определяне на обезщетението по експертна оценка.

Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет на ОУ на застрахователя пред нормите на КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, 4 достатъчна към момента на увреждането за закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда.