Решение № 90 от 11.06.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Девин, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100201 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е образувано по предявени трудови искове по чл.

178 ал.1 т.3 ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ; чл. 181 ал.1 ЗМВР; чл. 179 ал.1 във вр. с чл. 181а ЗМВР, във вр. с чл. 143 ал.1 от КТ и чл. 50а ал.1 от ЗДСл и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че от 16.10.2000г. е на работа в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „старши полицай“. Твърди, че през периода 11.09.2019г. до 18.07.2022г. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една от които е с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от КТ казва, че „нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа". Твърди, че за посочения период е полагал труд при режим на смени с продължителност 12 часа, включвайки и времето от 22.00 ч. до 06.00 часа на следващия ден, при сумарно изчисляване на работното време - чл. 187, ал.З от ЗМВР, съгласно ежемесечни утвърдени графици. В случая разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда преизчисляване на положения нощен труд. Съгласно ал.10 на чл. 187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, отчитането му, и пр. се определят с нарочна наредба на министъра на вътрешните работи. От 1

02.08.2016г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която наредба липсва изрична уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен, но в предходната наредба № 3812юз-407/11.08.2014г. действала от 19.08.14г. до 01.04.2015г. - чл. 31, ал.2 гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0.143. Действащата към момента наредба е Наредба № 8121з776/29.07.2016г, тъй като последващо издадените наредби са изцяло отменени. Счита, че въпреки в наредбата от 2016г. няма изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, не следва да се тълкува като законова въведена забрана за това, а представлява празнота в тази посока. С оглед и на което при наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се прилага разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и коефициента по който се изчислява положения труд е коефициент 1.143. В чл. 188, ал.2 от ЗМВР е посочено че държавните служители полагащи труд за времето между 22.00 ч. до 6.00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, която разпоредба директно препраща към чл. 140, ал.1 от кодекса, приложимо и за служителите на МВР, тъй като за един от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена продължителност през нощта в сравнение с дневната продължителност на работното време.

Макар, че Закона за МВР е специален, същия не може да дерогира разпоредби на КТ - в случая чл. 187, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че през посочения период ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 300 часа не е заплатена. В резултат на това ответника му дължи заплащане на следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 11.09.2019г. до 18.07.2022г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно с дължимата мораторна лихва; 200 лв. - обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.10.2019г. (месеца следващ месеца на дължимото плащане включително).

Твърди, че трудовите възнаграждения се плащат на 20-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.10.2019г., от която дата следва да се изчислява претендираната от ищеца мораторна лихва до датата на предявяване на иска. Твърди, че съгласно чл. 181, ал.1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност и на ищеца се полага такава храна на основание Наредба № 8121з-904 от 2015г., за определяне условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00ч., изд. от министъра на МВР и обн. в ДВ бр. 62/14.08.2015г., изм. с ДВ бр. 69/04.08.2020г. По силата на чл. 2, т.7 от наредбата, ответникът дължи безплатна храна на ищеца, когато същият 2 работи при средноденонощни температури под +10 С и над +30 С по предоставени на ответника данни от НИ по метеорология и хидрология към БАН. Твърди, че е работил при цитираните метеорологични условия, като ответникът не му е предоставял за периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г., нито му е изплатил левовата равностойност на полагащата се по този текст безплатна храна. С оглед на това, ответникът дължи изплащане на левовата равностойност на полагащата се на ищеца безплатна храна, ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 21.08.2019г. (началната дата на дължимост на обезщетението за забава). Твърди, че през посочения период от време е бил командирован ежемесечно за по две седмици на българо-турската граница и по време на тази командировка също му се е полагала безплатна храна, която не му е била нито осигурявана, нито му е била изплатена нейната левова равностойност. Твърди, че съгласно чл. 179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и в периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г. ежемесечно е бил командирован на българотурската граница и които командировки са били свързани с пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, като е било заплащано единствено периода от време обхващащ самото пътуване (отиване и връщане), без да се заплаща времето през което е бил на разположение. Времето за пътуване е около 5 часа и това е времето което се заплаща реално от ответника, но разликата до 12 часа колкото е смяната на ищеца – не се заплаща. Разликата от 7 часа (12 - 5 ) е времето на разположение, за което се дължи заплащане, защото времето, през което служителите са на разположение на прекия си ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения. Съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време. Счита, че неактивната част от дежурствата също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Именно с оглед на тези обстоятелства счита, че ответникът дължи заплащане и за времето през което ищецът е бил физически на мястото където е командирован. За този период ищецът е бил общо 252 часа за посочения по-горе период равняващи се на 1000 лв. и представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции, е дължима от ответника, ведно с лихвите за забава за посочения период, считано от 21.08.2022г., поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на тези обективно съединени искове.

Моли съда да постанови решение по отношение на ответника - ГД 3

„Гранична полиция“ при МВР с административен адрес: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, като го осъди да заплати на ищеца сумите, съобразно допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. на

31.01.2023г., на основание чл.214 ал.1 изр. трето от ГПК, както следва: 1. На основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.140, ал.1 КТ сума в размер на 2808.83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен за периода от 11.09.2019г. до 18.07.2022г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 436.40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.10.2019г. до 18.07.2022г.; 2. На основание чл. 181, ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г,. изд. от министъра на МВР – сума в размер на 241.20 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 18.07.2019г. до 31.07.2020г., и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД- сума в размер на 62.01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.08.2019г. до 18.07.2022г.; 3. На основание чл. 179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл сума в размер на 539.38 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 18.07.2019г. до 18.07.2022г., и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗДсума в размер на 78.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.08.2019г. до 18.07.2022г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира за разноски.

В о.с.з. ищеца не се явява, за него адв. А. Ш. поддържа изцяло така предявената искова молба. Моли съда да уважи изцяло така предявените обективно съединени искове, които счита, че са освен основателни и доказани, най- вече по размер и излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за направените разноски по делото.

В о.с.з. за ответника - главен юрисконсулт М. Х. моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, по аргументи, изложени в отговора на исковата молба, както и изложените в писмените бележки съображения. Претендира за направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, моли направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.З от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и излага подробни съображения по същество в писмени бележки.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Не се спори, че ищеца от 16.10.2000г. работи в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „старши полицай“, включително и в процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: