Решение № 264260 от 25.06.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 25.06.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

ЛОРА ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2965 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 168050 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 9962 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 75-ти състав на основание чл. 422 във вр. чл

415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Н.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** следните суми 2809,82 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия; 49, 80 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 02.2013 г. до 04.2015 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 068773, ведно със законната лихва върху тези суми от 18.11.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 157, 78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и 3,65 лв. – лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.03.2013 г. до 30.10.2015 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70775/2015 г. по описа на СРС, 75 с-в, като искът за разликата над сумата от 2809, 82 лв. – стойност на топлинна енергия до пълния предявен размер от 2861, 92 лв. е отхвърлен; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.А.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 639,96 лв. – разноски в исковото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 100 лв.

– юрисконсултско възнаграждение, сумата от 60, 23 лв.

– разноски в заповедното производство и 337, 02 лв. – юрисконсултско възнаграждение; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Н.А.М. сумата от 38, 92 лв. – направени разноски по делото. Решението е постановено с участието на трето лице -помагач на страната на ищеца “Н.” ЕАД.

С Определение №

13687/16.01.2020 г., постановено по гр.д. № 9962/2016 г. по описа на СРС, 75 с-в е оставена без уважение молбата на адв. Х., действащ в качеството му на пълномощник на Н.А.М. за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като неоснователна/

Срещу така постановено Решение в частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана въззивна жалба вх. № 5115981/31.07.2017 г. по регистъра на СРС от ответницата по исковете Н.А.М., подадена чрез адв. П.Х., уточнена с молба с вх. № 5127032/28.08.2017 г. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част. Изложени са съображения, че не се дължат процесните суми поради липса на облигационно отношение между страните. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал с доверие заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Видно от изравнителна фактура от м. 07.2013 г., осчетоводена през процесния период, се дължи връщане на сумата от 702,96 лв. и с нея незаконосъобразно ищецът е прихванал задължения от периода от м. 05 до м. 12.2012 г., които са погасени по давност. Жалбоподателката счита, че с тази сума е следвало да бъде намалено задължението към процесния период, поради което и сумите, които съдът е признал за установено, че се дължат следва да бъдат намалени със сумата от 702, 96 лв. Иска се решението да бъде отменено, а исковете срещу Н.А.М. да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.

Трето лице-помагач на ищеца “Н.” ЕАД не е изразило становище по делото.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение на първоинстанционния съд е постъпила частна жалба с вх. № 5016632/31.01.2020 г. на Н.А.М., подадена чрез адв. П.Х., в която се съдържат оплаквания за неправилност. Според жалбоподателката при присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение не са спазени правилата по чл. 78, ал. 1 ГПК и възнагражденията не са определени според уважената част на исковете. Поддържа се и че определеното юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство противоречи на закона, а именно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ към Закона за правната помощ. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като същите се редуцират спрямо уважената част на исковете, а в заповедното производство се определи минимален размер на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв. Претендират се сторените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на частната жалба.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД.

В откритото съдебно заседание на 18.02.2021 г. въззивницата Н.А.М. не се явява, представлява се от адв. Х., който поддържа въззивната и частната жалба.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт А.К.молба, с която се оспорва въззивната жалба. Претендира разноски и оспорва претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на въззивницата поради прекомерност.

Третото лице – помагач “Н.” ЕАД не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8004043/24.02.2016 г., уточнена с молба с вх. № 1122311/15.08.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Н.А.М., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо ответницата за заплащане на сумата от 3073, 15 лв., от които 2911, 72 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от м. 02.2013 г. до 04.2015 г. и 161, 43 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 31.03.2013 г. до 30.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2015 г. до окончателното им изплащането им, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 70775/15 по описа на СРС, 75 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н.А.М., подаден чрез адв.

П.Х., в който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни. Възразява се, че по делото липсват доказателства ответницата да е собственик или титуляр на вещно право върху имота, респективно същата не е процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва да е налице договорно отношение между нея и „Н.“ ЕАД. Възразява, че липсват данни за действително потребеното количество топлинна енергия. Оспорени са представените от ищцовото дружество писмени доказателства – изравнителни сметки, като се твърди, че същите не са годни да установят релевантни по делото факти и протокол от общо събрание на етажните собственици. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “Н.”

ЕАД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Към делото е приложено заповедно дело № 70775/2015 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3081116/18.11.2015 г. е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2015 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Н.А. М.да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2911, 72 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 02.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 18.11.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, лихва в размер на 161, 43 лв. за периода от 31.03.2013 г. до 30.10.2015 г. и 399, 02 лв. - разноски по делото, както следва 61, 46 лв. – държавна такса и 337, 56 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от обстоятелствата, че длъжницата е ползвала топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.

№068773 и не е погасила задълженията си. За заповедта длъжницата е уведомена на 11.01.2016 г. и на същата дата е подала възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. На 27.01.2016 г. дружеството заявител е уведомено за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявило иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представило на 24.02.2017 г.

Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален за дарение на недвижим имот № 153, том III, дело № 537/1990 г. от 07.02.1990 г., от който е видно, че В.Б.К.и В.В.К.даряват на дъщерята на първата - Н.А. Х./с ЕГН **********/ следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № *******, в сграда на ЖСК „*******, на бул. „Братя Бъкстон“, ж.к. „Красно село – Плавателен канал“, гр. София, ведно с принадлежащите м 0,875 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място. Като писмено доказателство е прието и Удостоверение с изх. № 68-00-1351/1/06.11.2012 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, в уверение на това, че девететажна жилищна сграда с четири входа ЖСК „Пионер“, попадаща в кв.

300, м. „ж.к. Красно село – плавателен канал“, нанесена с планоснимачен номер 1303 в кадастрален лист 471 по плана на гр. София, находящ се на бул. „Братя Бъкстон“, район Красно село – Столична община има следния настоящ адрес:***, вх. ***.

По делото са приети като доказателство договор от 06.11.2007 г., сключен между „Т.С. ЕАД и “Н.И.” ЕАД, по силата на който възложителят „Топлофикацяия София“

ЕАД е възложило, а изпълнителят “Н.И.” ООД е приело да извърпи услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост или в сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис.

Като доказателство е приет Протокол от 02.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от вх. Г на бл. *** в ж.к. “Красно село“, бл. ***, в който е обективирано взетото решение относно монтирането на уреди за индивидуално отчитане на топлинна енергия и начина на отчитане, както и сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение /„топлинно счетоводство“/ с „Н.И.“ ООД.

Протоколът съдържа подпис, по отношение на който е придадено значение да е на Н.А.М. с ЕГН **********, като автентичността на подписа е оспорена от ответницата, но не са събрани доказателства които да установяват неистинността му. Приложен е и протокол от общото събрание, обективиращ идентични решения, но без да е посочена дата, на която е съставен, поради което и е ирелевантен по отношение на настоящия спор. Приет е и договор от 10.09.2002 г., сключен между „Нелно инженеринг“ ООД– изпълнител и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. ***, вх. Г и В - възложител, представлявана от упълномощен потребител, за монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост съгласно изискванията на Закона за енергетиката.

Приета като доказателство е справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 068773, от която е видно, че в счетоводството на топлинното дружество към 30.10.2015 г. по отношение на този абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 2911,72 лв., мораторна лихва в размер на 161,43 лв., общо – 3073,15 лв.

Вземанията за главница представляват сбор от дължими суми по фактури от м.02.2013 г., м.03.2013 г., м. 04.2013 г., м.05.2013 г., м.06.2013 г., м.

07.2013 г., м.08.2013 г., м.09.2013 г. м. 10.2013 г., м. 11.2013 г., м. 12.2013 г. и м. 01.2014 г., изравнения от м. 10.2013 г., дялово разпределение от м.06.2014 г. и от м. 05.2015 г., обща фактура от 07.2014 г. и от м. 07.2015 г.