Определение № 1413 от 22.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Пловдив, 22.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502861 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ 115895125, с адрес гр.П.,ул.“Б. П.“ №1, представлявано от управителя С. А. Г. , чрез упълномощения съдружник адвокат Б., срещу Определение № 263654/29.09.2021 г. постановено по гр.д.№ 4313/2020г. на ПРС, I I гр.с., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на Решение № 262123/29.07.2021 г., постановено по делото, в частта му относно разноските. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане да се присъдят още *** лева.

В отговор на частната жалба насрещната страна „ СТИК КРЕДИТ“ АД мотивира становище за за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

По същество въззивният съд намира следното:

С Решение № 262123/29.07.2021 г. постановено по гр.д.№ 4313/2020г. на ПРС, I I гр.с. е признато за установено по предявен насрещен иск, че „СТИК КРЕДИТ“ АД не дължи на АЛБ. М. М. следните суми по Договор за потребителски кредит № 505898/29.06.2018 г.: *****лева - неустойка, **** лева - разноски за извънсъдебно събиране на вземането и ** лева такса за СМС известяване поради нищожност на клаузите от договора, въз основа на които са начислени. При този изход на делото и доколкото АЛБ. М. М. е представлявана в производството от адвокат Б., по силата на преупълномощаване от Адвокатско дружество „Гърбев“ на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., „СТИК КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, сумата от *** лева с ДДС.

С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв. Б., позовавайки се нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като бъде увеличено присъденото му възнаграждение със сумата от още *** лв. с ДДС за извършеното процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането. Според районният съд не всяка заплатена сума по договора, чиято недължимост се твърди, съставлява самостоятелен насрещен иск, по който да е дължимо отделно възнаграждение.

С оглед на това районният съд е приел, че е предявен един насрещен иск - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът по този иск не дължи на насрещната страна суми по договор за потребителски кредит, чиято недействителност твърди, поради което е определил възнаграждението от *** лева съобразно цената на иска.

Тези мотиви на районния съд се оспорват от частния жалбоподател с довода, че съгласно разпоредбата чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи хонорар по всеки отделен обективно съединен иск. Доколкото с първоинстанционното решение са присъдени *** лева с ДДС, моли да се присъдят още *** лева с ДДС, тоест общо *** лева адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е неоснователна.

2

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото се претендира установяването на недължимост на вземания, произтичащи от едно и също правоотношение - договор за потребителски кредит с основание за недействителност, следва да се определи едно възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. въз основа на общия размер на отречените вземания. В аналогичен смисъл е и Определение № 260478/06.11.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 1375/2020 г. на ПОС, както и възприетата практика от съдебния състав в Определение № 518/08.07.2021 г. по гр.д.№ 1701/2021 г. на ПОС. Съдебните актове, на които жалбоподателят се позовава, са постановени при преценка на различни правопораждащи факти, поради което същите не намират приложение в случая.

Следователно районният съд правилно е определил възнаграждение в размер на *** лева с ДДС, доколкото и са представени доказателства за регистрирането на адвокатското дружество по ЗДДС.

Ето защо, обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ 115895125, с адрес гр.П. ,ул.“Б. П.“ №1, представлявано от управителя С. А. Г., чрез упълномощения съдружник адвокат Б., срещу Определение № 263654/29.09.2021 г. постановено по гр.д.№ 4313/2020г. на ПРС, II гр.с.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3