Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2301 от 09.10.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1958/2023
Вид
Определение № 2301
Подписан
09.10.2023
Състав
ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 ал. 1, пр. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2301 гр. Пловдив, 09 октомври 2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІI отделение, XVІI състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди дванадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА П. като разгледа докладваното от председателя частно административно дело № 1958 по описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното :

І. За характера на производството, искането и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 във връзка с чл. 144, ал. 2 от ДОПК от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба предявена от С.А.Щ., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Н.П., против Решение № 191/24.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № РД-16-1537/18.07.2023 г. по описа на ТД на НАП -

Пловдив, подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх. № С230016-137-0005201/27.06.2023 г., издадено от И.С.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, а производството по жалбата е ПРЕКРАТЕНО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се неговата отмяна или обезсилване от Съда и връщане на преписката на административния орган за продължаването на административно-производствените действия във връзка с жалбата против горецитираното разпореждане. Твърденията най-общо се свеждат до обстоятелството, че незаконосъобразно органите по приходите е приел, че срокът за обжалване е 7-дневен, а не 14-дневен, тъй като според жалбоподателя разпоредбата на чл. 266 ДОПК е неприложима по отношение на възражението на длъжника за погасителна давност на негови задължения, независимо че тези задължения са присъединени в изпълнителен процес.

3. Директорът на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображения в тази насока са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5.

Както вече бе казано, с Решение №

191/24.07.2023 г., Директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил жалбата на Щ. срещу Разпореждане изх. № С23О016-137-0ОО5201/27.06.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и е ПРЕКРАТИЛ производството по нея. За да постанови този резултат решаващият орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Разпореждане с изх. № С230016-137-0005201/27.06.2023 г. е издадено от И.С.на длъжност главен публичен изпълнител, във връзка с възражение за изтекла давност на публичните задължения. Разпореждането е получено от адв. Н.П., упълномощено за това лице, на 05.07.2023 г., видно от приложената разписка.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват пред директора на компетентната териториална дирекция, в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало, или от деня на съобщението, който срок в случая изтича на 12.07.2023 г. - сряда, работен ден.

Констатирано е, че жалбата срещу Разпореждането е подадена на 18.07.2023 г. в ТД на НАП Пловдив.

Крайният извод на решаващия административен орган е, че жалбата се явява просрочена, поради което същата е оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.

ІV. За правото:

6. От данните по делото се констатира, че жалбата, с която е сезиран ответният административен орган, е депозирана в деловодството на ТД на НАП – Пловдив на 18.07.2023 г., а оспореното Разпореждане с изх. № С230016-137-0005201/27.06.2023 г. е връчено лично на адвокат П. на 05.07.2023 г., което се установява от представената с административната преписка разписка (л. 33 по делото). Впрочем, така цитираната датата на връчване на решението не се оспорва от страна на жалбоподателя.

С оглед така установените факти се налага извода, че преклузивният 7-дневен срок за обжалване на административния акт, предвиден в чл. 266, ал. 1 от ДОПК изтича на 12.07.2023 г. включително. Както вече бе казано, жалбата срещу Разпореждане с изх. № С230016-137-0005201/27.06.2023 г. е подадена в ТД на НАП - Пловдив на 18.07.2023 г., т.е. 6 дни след изтичане на законоустановения срок за обжалване.

При това положение, правилно ответният административен орган е приел, че жалбата се явява просрочена и като такава - процесуално недопустима за разглеждане. Касае се за преклузивни срокове с изтичането, на които се погасява и правото на страните за обжалване.

7. Само за пълнота във връзка с възраженията на жалбоподателя е необходимо да се посочи, че в данъчния изпълнителен процес възражението за погасване по давност на подлежащи на принудително изпълнение публични задължение се прави пред публичния изпълнител, като отказите в тази връзка се обжалват именно по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.

8. Изложеното до тук налага извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските :

9. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 400 лв. определени по реда на чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с чл.

8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІI отделение, XVІI състав, О

П Р Е

Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Щ., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адвокат Н.П., против

Решение № 191/24.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № РД-16-1537/18.07.2023 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх. № С230016-137-0005201/27.06.2023 г., издадено от И.С.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, а производството по жалбата е ПРЕКРАТЕНО.

ОСЪЖДА С.А.Щ., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/