Решение № 1441 от 30.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430100213 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „***", № ***, чрез адв.

В. Б. Б. от САК, против „МАКРОАДВАНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град гр. София, ул. „***" № ***, представлявано от ***.

Твърди се, че на 17.01.2020 г. между „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *** Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 500 лв. (петстотин лева). Сочи се, че е пределен размер на годишен лихвен процент съгласно чл.

10, ал.4 - 32,80%. Твърди се в исковата молба, че Срокът за издължаване на кредита е 30 (тридесет) дни, с крайна дата 16.02.2020 г. Твърди се, че в чл. 12 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 49.65 %.

Ищецът сочи, че при сключването на договора, в чл. 13, във връзка с чл.

23 от договора и раздел V от Общите условия е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на поръчител, който да отговаря на предвидените условия в раздел V от Общите условия към 1 договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 13 е предвидено начисляването на неустойка размер на 11,40 лева (единадесет лева и четиридесет стотинки) плюс 0,64% (нула процента и шестдесет и четири стотни) от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,64% (нула процента и шестдесет и четири стотни) от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Ишецът твърди, че още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане и е в размер на 97.80 лв.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

Излага доводи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК твърди, че в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор твърди, че е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 32,80% и годишен процент на разходите от 49.65 %. Излага доводи, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче сочи, че тези суми не са включени в ГПР. Излага доводи, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ, а именно 50 %.

Ищецът излага съображения, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Счита, че дължимото в тази връзка възнаграждение (такса за предоставяне на гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който следва да бъде включен в 2

ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, счита, че е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Посочва, че ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Излага доводи, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Счита, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Сочи, че изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Счита, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване.

С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план счита, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.

Посочва, че така предвидената неустойка в размер на 97,80 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Позовава се на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Счита, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 500 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Сочи, че всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

3

Излага доводи, че подлежащата на връщане сума, включваща възнаградителната лихва в размер на 13,67лева и начислената неустойка за непредставено обезпечение в размер на 97,80 лева, или общо 111,47 лева.

Отправено е искане Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г. да бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

В случай че Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г. бъде прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „МАКРОАДВАНС” АД да заплати на И. В. В. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г.:

1. 13,67 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г., за периода от 17.01.2020 г. до 16.02.2020 г.;

2. 97,80 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 13 от Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г., за периода от 17.01.2020 г. до 16.02.2020 г.;

3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който ответникът, чрез юрк.Лора Иванова.

В случай че исковете бъдат приети за допустими, заявява, „Макроадванс“ АД признава същите за основателни. че

Моли да бъде взето предвид, че претендираната чрез предявения осъдителен иск сума е заплатена в пълен размер, ведно с дължимата законна лихва, по посочената в исковата молба банкова сметка, за което прилага и моли да бъде прието платежно нареждане.

Относно доказателствените искания на ищеца: Предвид направеното признание на исковете от страна на представляваното дружество, счита, че допускането и представянето им не е необходимо.

Счита, че дружеството с категоричност не е дало повод за завеждане на настоящия иск, поради което моли на основание чл. 78 ал.2 ГПК, да бъдат 4 възложени разноските изцяло в тежест на ищеца. Излага подробни аргументи по случая, сред които, че отсъства покана за плащане преди процеса и едновременно с признанието на иска, ответникът е заплатил претедираната сума. Ответникът посочва, че доколкото е налице изпълнение по признатия иск в срока за отговор, не е дал повод за завеждане на делото В случай че Съдът прецени, че в настоящия случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК, то с настоящия отговор на исковата молба, прави възражение, досежно размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

В случай че се претендират разноски на основание чл. 38 ЗА, излага доводи, че такива се присъждат в размер по преценка на Съда, а не по представен списък на разноски. посочва, че за да бъде присъдено възнаграждение в тази хипотеза не е достатъчно формалното позоваване на чл. 38 ЗАдв, а следва в договора за правна защита да бъде посочено конкретно основание от кръга на визираните в чл.38, ал.1, т. 1-3 от ЗАдв., както и наличието на това основание, страната следва да декларира и да представи доказателства, че е материално затруднено лице. Прави възражение и твърди, че ищецът не е материално затруднено лице, както и че същият е в трудоспособна възраст.

Акцентира, че предвид признанието на иска от страна на „Макроадванс“АД, процесът бива значително съкратен. Счита, че не е необходимо ангажиране и оценяване на доказателства, съдебни експертизи и процесът би могъл да приключи в едно съдебно заседание, т.е. процесуалната защита не е осъществена в пълен обем. Смята, че би било в противоречие с принципа за социална справедливост заплащането от страна на „Макроадванс“ АД на сума, която намира за прекомерна дори за процес, минал през всички етапи: съдебно дирене, устни състезания и възможните усложнения във връзка с предмет и страни по делото. Позовава се на съдебна практика, че признанието на иска е основание за преразглеждане на претендирания размер на адвокатското възнаграждение.

Не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. *** от САК. Исковата молба се поддържа по изложените съображения, прави уточнение, че е преведена сума от ответника по банковата сметка на ишеца. Претендира разноски.

5

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

Депозирано е писмено становище Вх. 27243/29.08.2025г., с което се поддържа отговора на искова молба. Прави се възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че на 17.01.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 500 лева. Предвиден е срок на издължаване от 30 дни. Съгласно чл. 13 от договора, при непредставяне на обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи неустойка. Съгласно чл.

23 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на поръчител, който да отговаря на определени условия.

Не е спорно между страните, че по договора за кредит кредитополучателят платил на ответното дружество сумата в размер на 13,67 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г., за периода от 17.01.2020 г. до 16.02.2020 г.; и 97,80 лева неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 13 от Договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2020 г., за периода от 17.01.2020 г. до 16.02.2020 г.

С оглед признанието на обстоятелствата в исковата молба от страна на ответника, съдът не е назначавал съдебно-счетоводна експертиза.