Определение № 22991 от 23.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22991 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110102576 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Предявен е установителен иск от „.......“ АпС, ЕИК: ******, срещу „.........“ Лтд, с № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095, правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 50,00 евро (с левова равностойност от 97,79 лв.,), ведно със законната лихва за периода от 22.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща остатък от обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснял полет по договор за въздушен превоз с направление Варна - Айндховен, полет W64513 от 04.02.2024 г. и пътник Л.К., цедирано в полза на заявителя с договор за цесия от 06.02.2024 г., както и сумата от 12,28 евро (24,04 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2024 г. до 21.12.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7806/2025 г. по описа на РС – Плевен.

Ищецът твърди, че Л.К. сключил с ответника договор за въздушен превоз, спотвърдена резервация № ZFIKJS, за пътуване с полет номер W64513 за дата 04.02.2024 г. с дестинация и направление Варна - Айндховен. Поддържа, че полетът е бил изпълнен със закъснение с повече от 3 часа от първоначалното разписание. Заявява, че с договор за цесия от 06.02.2024 г. Л.К. е прехвърлил вземанията си на ищеца по делото, за което ответното дружество в бил надлежно уведомено. Сочи, че на 14.02.2024 г. е изпратил до ответника извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение за сумата от 400 евро във връзка със закъснението на полет W6451, като е предоставил срок за изпълнение на ответника от 28 дни, който е изтекъл на 13.03.2024 г., и считано от 14.03.2024 г. ответникът е изпаднал в забава. Навежда твърдения, че вследствие на изпратената покана длъжникът е погасил част от дължимото обезщетение за пътника Л.К., като на 16.05.2024 г. е заплатил на „.......“ АпС сумата от 350 евро, но е останал непогасен остатък от 50 евро, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7806/2025 г. на РС – Плевен. Твърди още, че с извършеното плащане ответникът е признал всички правнорелевантни факти от спорния фактически състав, а именно: качеството на пътник на цедента за процесния полет, закъснението на полета при достигане на крайната дестинация с повече от три часа, получаването на покана за доброволно изпълнение, качеството на кредитор на ищеца по делото вследствие на извършената цесия, както и дължимостта на обезщетението съгласно регламента. Поддържа, че в депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК длъжникът е 1 посочил, че тъй като вземането за обезщетение било прехвърлено на ищеца, то ответно дружество е събрало такса в размер на 50 евро за разглеждане на документите, поради което доброволно заплатило сумата от 350 евро. Превозвачът се позовавал на т. 18.4.2 от общите си условия, според която административна такса се събирал за всеки възложен иск, като размерът може да бъде посочван на уебсайта „от време на време“. Поддържа се становище за неравноправност на посочената клауза по смисъла на ЗЗП, както и за нейната нищожност поради противоречието й с добрите нрави. Освен това се счита, че ответното дружество няма право да извършва едностранно прихващане на посочената такса с дължимото обезщетение за закъснял полет съобразно регламента. По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „.........“ Лтд е депозирало писмен отговор на исковата молба.

Със същия заявява, че не дължи сумата от 50 евро. Сочи, че обезщетението от 350 евро съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 за пътника Л.К., с резервация ZFIKJS, е било изплатено на 16.05.2024 г. по банковата сметка на „Травел Рефънд“ АпС във връзка с подадена извънсъдебна претенция. Поддържа, че след като вземането за обезщетение е прехвърлено на ищцовото дружество, „.........“ Црт е събрало такса в размер на 50 евро за разглеждане на документите. Сочи, че изплатената сума от 350 евро представлява разликата след приспадане на начислената такса. Счита, че не дължи претендираната в настоящото производство сума, защото същата представлява такса, за която ищецът е бил уведомен.

Сочи, че таксата се събира поради ангажиране на компетентни лица, които да прегледат от правна гледна точка представените документи по прехвърляне на вземането, като начисляването й е предвидено в на т.18.4.2 от общите условия на „.........“, неизменна част от договора за превоз на пътници и багаж. Навежда твърдения, че общите условия са поместени на сайта на въздушния превозвач с датата на влизане в сила на 01.03.2023 г. и са неразделна част към договора за превоз на пътници и багаж. Поддържа се, че при резервацията на самолетните билети чрез уебсайта на ответното дружество пътникът е приел общите условия на авиокомпанията и приемането им е задължителна част от онлайн резервацията за закупуване на самолетни билети. Сочи се, че резервацията е направена по електронен път на уебсайта на „.........“, като същата е потвърдена по електронен път на имейла на резервиращия. Текстът на общите условия е бил достъпен чрез активен линк, непосредствено до мястото за приемане на общите условия. Следователно общите условия на авиокомпанията саприети от пътника с т. нар. „приемане чрез кликване“ и станали неизменна част от договора за въздушен превоз на пътници и багаж. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация; закъснението на полета с повече от три часа от предвиденото разписание; потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане; размера на обезщетението и разстоянието между летището, от което е следвало да бъде изпълнен полета до летището, на което е следвало да кацне самолета, изчислено по метода на дъгата на големия кръг; прехвърляне на вземането за обезщетение в полза на ищеца; уведомяване на ответника за извършената цесия.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната 2 лихва за забава за процесния период.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на вземането и да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че за процесния период е възникнало валидно правоотношение между Л.К. и ответника по договор за въздушен превоз с направление Варна – Айндховен за полет W64513 от 04.02.2024 г, за който пътникът е имал потвърдена резервация; че разстоянието между Варна - Айндховен е над 1500 км.; че полетът е осъществен със закъснение повече от три часа; че вземането за обезщетение за закъснението на полета е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 06.02.2024 г.; че ответникът е уведомен за извършената цесия; че на 16.05.2024 г. ответникът е заплатил сумата от 350 евро в погашение на дълга.

Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата.

Страните са представили писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.

Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 7806/2025 г. по описа на РС – Плевен.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 11 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г. от 11:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 7806/2025 г. по описа на РС – Плевен.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във 3 връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за насроченото открито съдебно заседание, на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4