Решение № 31 от 15.01.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 31 гр.Пловдив, 15.01.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав Съдия: Росица

Кюртова секретар: Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията т.дело №449 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване несъществуване на приети в производство по несъстоятелност вземания с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ.

Ищецът “МАСТЕР-СТИЙЛ

ПРОФАЙЛС”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Удроу Уилсън“ №12, представлявано от Д.И.Б., чрез пълномощник юрк.Г.Д., твърди, че е поръчител по договор за банков кредит №Pv0087/28.09.2006 г., анекси и допълнителни споразумения към него, по който кредитор е ответникът, а кредитополучател е „МАСТЕР СОП“ЕООД. Твърди, че вземанията по този договор за главница, лихви, такси и разноски в общ размер 5 759 613,97 лв. са включени в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност, по което е длъжник. Поддържа, че е изтекъл предвиденият в чл.147 ЗЗД 6-месечен преклузивен срок, в рамките на който може да бъде ангажирана отговорността на поръчителя. В тази връзка твърди, че вземанията са изискуеми, считано от 17.01.2016 г., която дата била посочена като начална дата на предсрочна изискуемост във връчените на кредитополучателя и поръчителя нарочни нотариални покани от банката. Така срокът по чл.147 ЗЗД изтекъл на 17.07.2016 г., преди да е предявен иск срещу длъжника и преди предявяване на същите вземания в производството по несъстоятелност, открито за поръчителя, което се е случило на 27.07.2016 г. Твърди още, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист за част от главницата по договора за кредит, но тези действия не съставляват предявяване на иск по смисъла на чл.147 ЗЗД, и не касаят целия претендиран в производството по несъстоятелност размер на вземанията.

На следващо място се твърди, че ищецът е поръчител по договор за предоставяне на инвестиционен кредит №04-0086/28.10.2008 г., анекси и допълнително споразумение към него, по който кредитор е ответникът, а кредитополучател е „МАСТЕР СОП“ЕООД. Поддържа се, че и тук след падежа на главното вземане банката не е предявила иск срещу длъжника, поради което е изтекъл срокът по чл.147 ЗЗД и ищецът не следва да отговаря за вземанията по този договор в общ размер 392 490,04 лв.

Ищецът оспорва съществуването и на вземане за разноски във връзка с производството по несъстоятелност, включено в списъка в полза на ответното дружество, в размер 467 392,36 лв. Несъществуването на това вземане се релевира като последица от несъществуването на главните оспорени вземания, произтичащи от договорите за кредит. Освен възраженията във връзка с вземанията по договорите за кредит, ищецът прави и възражение за прекомерност на разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на банката в производството по несъстоятелност. Развива подробни съображения в тази насока, основани на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Счита, че възнаграждението не следва да се определя в зависимост от размера на предявените вземания, а по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата в минимален размер 300 лв.

Въз основа на гореизложените възражения, в исковата молба е формулиран петитум да бъде признато за установено, че в тежест на ищеца и в полза на ответника не съществуват приетите вземания, както следва: за сумата в общ размер 5 759 613,97 лв. по договор за банков кредит №Pv0087/28.09.2006 г., анекси и допълнителни споразумения към него; сумата в общ размер 392 490,04 лв. по договор за предоставяне на инвестиционен кредит №04-0086/28.10.2008 г., анекси и допълнително споразумение към него; както и за сумата 467 392,36 лв. – разноски в производството по несъстоятелност. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът “ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., оспорва исковете. Възразява, че кредитът по първия посочен от ищеца договор за банков кредит е обявен за предсрочно изискуем на 10.02.2016 г., считано от която дата вземанията са предявени в производството по несъстоятелност преди изтичане на 6-месечен срок – на 27.07.2016 г. Поддържа, че предсрочната изискуемост има действие от деня на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора в тази насока. Кредитополучателят по договора получил нотариална покана с изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, на 10.02.2016 г., за това срокът следвало да се брои от тази дата. По отношение вземанията по втория договор за инвестиционен кредит възразява, че с допълнително споразумение от 29.09.2014 г., подписано от ищеца, страните са се съгласили, че непогасената главница ще бъде платена по погасителен план с краен срок 28.05.2021 г., като предсрочна изискуемост не е била обявявана и не е настъпила автоматично. Вземанията са станали изискуеми с решението за обявяване на ищеца в несъстоятелност от 06.07.2016 г. на основание чл.617, ал.1 ТЗ. Възразява още, че с подаване на молба от кредитора за присъединяване в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае това производство. По отношение адвокатското възнаграждение възразява, че същото следва да се определя по методиката на чл.7, ал.3 и ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа стойността на предявените вземания, които в конкретния случай са в общ размер 19 584 950,79 лв. Изчислено по тази методика, възнаграждението е дори по-малко от законоустановеното. Възразява още, че същото се дължи не само за фазата до постановяване на решението по чл.630 ТЗ, но и за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят.

На основание чл.694, ал.4 ТЗ е конституиран да участва в настоящото производство синдикът на ищцовото дружество К.П.И., служебен адрес ***, който застъпва становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор и се установява, че ищецът е длъжник в производство по несъстоятелност, за което е образувано т.д.№245/2014 г. по описа на ОС Пловдив. В това производство процесните вземания са предявени с молба вх.№22755/27.07.2016 г. (л.106 и сл.), включени са в списъка на приетите от синдика вземания (л.81), като същите са оспорени от длъжника по реда на чл.690, ал.1 ТЗ и възраженията му са оставени без уважение (списъкът в тази му част е одобрен) с определение на съда по несъстоятелността от 11.07.2017 г. (л.7-л.9).

Установява се, че между ответника с наименование тогава „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“АД, от една страна като кредитор, и „МАСТЕР СОП“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, от друга като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит №Рv 0087 от 28.09.2006 г. С договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер 1 000 000 евро. Уговорени са възнаградителна лихва в полза на банката, такси, както и наказателна лихва при просрочие. В чл.37 и чл.38 са уговорени конкретни предпоставки, свързани с неизпълнение задълженията на кредитополучателя, при наличие на които кредиторът има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем. Към договора са сключени няколко анекса и допълнителни споразумения, с които е неколкократно продължаван крайният срок за издължаване, предвидени са допълнителни обезпечения, изменен е годишният размер на лихвите, променени са целите, за които е предоставен кредитът, като с един от анексите кредитът е и превалутиран в български лева.

С договор за поръчителство от 18.12.2013 г. „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД се е задължило като поръчител да отговаря спрямо кредитора за задължението на кредитополучателя, както и за всички последици от неизпълнението му, в т.ч. лихви, такси, разноски и пр. След този договор между банката, кредитополучателя и поръчителя е сключено допълнително споразумение №6 от 29.09.2014 г. към договора за кредит, с което задължението е разсрочено до 28.05.2021 г.

С нотариална покана на л.62 и л.63 ответната банка е уведомила кредитополучателя „МАСТЕР СОП“ЕООД, че поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит №Рv 0087 от 28.09.2006 г. и анексите и допълнителни споразумения към него, обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 17.01.2016 г. От приетите по делото разписка за връчване, както и от самото нотариално удостоверяване за връчване на поканата, се установява, че последната е връчена на „МАСТЕР СОП“ЕООД чрез К.С.З.

– на длъжност счетоводител в дружеството, на 10.02.2016 г. Установява се, че нотариална покана с идентично съдържание е връчена на 18.02.2016 г. и на поръчителя „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД чрез представляващия Д.И.Б..

Със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№7431/2016 г. на ПРС, е разпоредено длъжниците „МАСТЕР СОП“ЕООД, „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД и Д.И.Б. да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД сумите: 1 294 116,42 лв. – предсрочно изискуема главница, представляваща част от главница в общ размер 5 119 667,44 лв.; 479 546,73 лв. – договорна лихва върху редовна главница за периода от 21.11.2014 г. до 03.06.2016 г.; 45 496,05 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода от 21.01.2015 г. до 03.06.2016 г.; 215,80 лв. – такси; законна лихва върху главницата за периода от 06.06.2016 г. до окончателното плащане; и разноски в общ размер 69 772,24 лв. От справка на съда, издал заповедта, се установява, че по повод възражения от длъжниците „МАСТЕР СОП“ЕООД и Д.И.Б. кредиторът е предявил вземанията си по реда на чл.422 ГПК. Няма данни по заповедното производство длъжникът „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД да е получил заповед за изпълнение, същият не е подал възражение по чл.414 ГПК и срещу него исково производство по чл.422 ГПК не се води.

Установява се, че на

28.10.2008 г. между ответника с наименование тогава „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД, от една страна като кредитор, и „МАСТЕР СОП“ЕООД, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на инвестиционен кредит №04-0086/28.10.2008 г., с който е предоставен кредит в размер 1 000 000 евро с краен срок за връщане 28.10.2015 г. Уговорени са възнаградителна и наказателна лихва и заемни такси. Ищецът е поръчител по този договор по силата на договор за поръчителство от 09.07.2010 г. С допълнително споразумение №1 към договора, сключено на 29.09.2014 г. между банката, кредитополучателя и поръчителя, и анекс №1 към договора за поръчителство от същата дата задължението е разсрочено до 28.05.2021 г.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което банковите кредити по горепосочените два договора и анексите към тях са предоставени от страна на банката в полза на кредитополучателя. Задължението по договор №Рv 0087 от 28.09.2006 г. към датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност е в общ размер 5 759 613,97 лв., в т.ч. 5 119 667,44 лв. – главница;

479 546,73 лв. – договорна лихва върху редовна главница за периода 21.11.2014 г. – 03.06.2016 г.; 21 678,12 лв. – договорна лихва върху редовна главница за периода 04.06.2016 г. – 06.07.2016 г.; 7 651,10 лв. – договорна лихва върху редовна главница за периода 07.07.2016 г. – 18.07.2016 г.; 45 496,05 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода 21.01.2015 г. – 03.06.2016 г.; 120 лв. – такси; 69 988,04 лв. – разноски;

11 152,77 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 04.06.2016 г. до 06.07.2016 г.; 4 313,72 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 07.07.2016 г. до 18.07.2016 г. Задължението по договор №04-0086/28.10.2008 г. към същата дата е общо 392 490,04 лв., в т.ч. главница и лихви.

Установява се, че на