Решение № 2044 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2044 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100512760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 15341 от 21.09.2023 г., гр.д. № 22732/2022 г., СРС, 140 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Елком Импекс“ ООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 3 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2022 г. между 118-ти и 119-ти км на АМ „Тракия“ поради внезапно навлязло на пътното платно безстопанствено куче, а именно заплатена наемна цена за заместващ автомобил съгласно договор за наем на МПС от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2022 г. до окончателното плащане и 93 лева – мораторна лихва за периода от 27.01.2022 г. до 29.04.2022 г., като ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника АПИ разноски от 150 лева, а на ответника „Еко България“ ЕАД разноски от 840 лева.

С решение № 15248 от 06.08.2024 г. по същото дело се ДОПЪЛВА на 1 основание чл. 250, ал. 1 от ГПК постановеното Решение № 15341 от 21.09.2023 г., по гр.д.№ 22732/2022 г., по описа на 140 състав, като:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Елком Импекс“ ООД срещу „Еко България“ ЕАД искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 3 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2022 г. между 118-ти и 119-ти км на АМ „Тракия“ поради внезапно навлязло на пътното платно безстопанствено куче, а именно заплатена наемна цена за заместващ автомобил съгласно договор за наем на МПС от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2022 г. до окончателното плащане и 93 лева – мораторна лихва за периода от 27.01.2022 г. до 29.04.2022 г., ОТХВЪРЛЯ предявените от „Елком Инвест“ ООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 3 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2022 г. между 118-ти и 119-ти км на АМ „Тракия“ поради внезапно навлязло на пътното платно безстопанствено куче, а именно заплатена наемна цена за заместващ автомобил съгласно договор за наем на МПС от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2022 г. до окончателното плащане и 93 лева – мораторна лихва за периода от 27.01.2022 г. до 29.04.2022 г.

Срещу първоначалното и допълнително решение постъпва въззивна жалба от ищеца „Елком Инвест“ ООД. Счита, че първоинстанционният съд приема наличие на бездействие от двамата ответници за изпълнение на задълженията им за поддържане безопасност на пътя, както и осъществен фактически състав на деликтната отговорност, но същевременно неправилно отхвърля исковете. Предварително не са дадени указания за представяне на доказателства за престой на увредения автомобил в сервиз. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемите – ответниците по исковете Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Еко България“ ЕАД оспорват жалбата.

2

Третото лице помагач на ответника „Еко България“ ЕАД – ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ АД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Според протокол за ПТП № 1757759 от 26.01.2022 г., в 08.40 ч. на същата дата в участъка между 118-ти и 119-ти км. на АМ „Тракия“ настъпва ПТП с участието на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ********, собственост на ищеца „Елком Инвест“ ООД, управляван от А.Б.Х.. Пътният инцидент е причинен от безстопанствено животно (куче), което излиза внезапно на пътното платно и пресича от север – юг, като в резултат настъпва удар.

Причинените щети по автомобила са описани като счупени предна декоративна решетка, фарове и др. Протоколът е подписан от мл. автоконтрольор М.К.З. при СДВР и от водача на увредения автомобил.

Принципно, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. В тази част документът не обективира изявления на длъжностното лице относно факти, извършени пред него по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния инцидент. Като се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При оспорване, в тежест на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за него факти, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест със съдебния доклад.

Независимо от това, с оглед преценката за точния механизъм на пътния 3 инцидент, следва да се съобрази схемата в протокола относно точното разположението на пресичащото куче и автомобила. Схемата към протоколът за ПТП съдържа достатъчно ясно и пълно описание на възприетото от актосъставителя при посещението на място. Въпреки липсата на снимков материал, схемата очертава спорния участък от дясна пътна лента, където почти непосредствено пред движещия се напред увреден автомобил преминава безстопанственото куче. В този смисъл, схемата съдържа достатъчна информация относно релевантните за спора факти, свързани с пътната обстановка. В тази част, протоколът отразява непосредствените констатации при огледа на актосъставителя, поради което се ползва с материалната доказателствена сила на официалното свидетелстващо изявление по чл. 179, ал. 1 ГПК, необорено от ответниците.

Свидетелят М.К., актосъставител, не си спомня точно случая, но заявява, че ако е бил на работа, със сигурност е посетил мястото на ПТП и е бил очевидец.

Съдебно-автотехническа експертиза, с която се установява причинна връзка между механизъм и вреди, е изготвена въз основа на данните от протокола на ПТП. Вещото лице установява причинно-следствената връзка между ПТП и увреждането. Прието е, че с оглед местоположението на преминаващото куче със скорост 10 км/ч., разстоянието между него и движещият се увреден автомобил е 80,85 м. При движение със скорост до 90 км./ч. е било възможно избягване на удара от водача. Водачът се е движил в дясна пътна лента, между аварийната и средна ленти.

Въззивният съд намира, че евентуално предприето внезапно отклонение от пътя в страничните ленти би причинило опасност за останалите водачи от движението. Същевременно не се доказва, автомобилът да е управляван със скорост, несъобразена с максималната от 140 км./ч. за автомагистрален път или с останалите пътни условия. В този смисъл не се доказва несъмнено съпричиняване от водача.

Предпоставка за настъпване на пътния инцидент създават допуснатото нарушаване целостта на ограждащите автомагистралата телени ограждения, което създава възможност за преминаване през тях на безстопанственото куче, както и неположените достатъчно усилия от двамата ответници за извършване на своевременни преглед и ремонт на огражденията. На основание чл. 48, ал.

4

1, т. 1, б. „б“ ПП на Закона за пътищата, ответникът АПИ има задължение да организира дейностите по поддържане на платното за движение на републикански път. Тези задължения има и ответникът „Еко България“ ЕАД за района на ПТП, където се намира стопанисваната от него крайпътна бензиностанция.

Доказани са претърпените имуществени вреди от ПТП, за които се претендира обезщетение по чл. 49 ЗЗД съразмерно разходите за платен наем за заместващ автомобил, докато се извършва доставка на нови части и ремонт на увредения. По силата на договор за наем на МПС от 27.01.2022 г., сключен в деня след ПТП, ищецът наема лек автомобил „Волво“ ХЦ90, с рег. № ******** за срок от един месец, срещу наемна дневна ставка от 100 лв., без ДДС. Преводно нареждане от 15.02.2022 г. удостоверява извършено плащане на наем от 3 600 лв. (или за 36 дни от продълженото действие на наемното правоотношение на основание чл. 236 ЗЗД) по фактура № 6542 от 15.02.2022 г., издадена от наемодателя „Марпекс“ ООД.

Въззивният съд при условията на чл. 162 ГПК намира, че уговорената наемна цена от 100 лв. на ден съответства на средния пазарен наем към момента на договарянето за заместващ автомобил на увредения „БМВ“. Общо 36 дни от действието на договора са обичайно достатъчно наложителни за престой на автомобила до отстраняване на уврежданията, състоящи се в счупена предна декоративна решетка, фарове и др., в който срок е необходимо да се включи времето за поръчка, доставка и монтаж на новите части.

На основание чл. 53 ЗЗД следва да се ангажира солидарната отговорност на ответниците по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, които съвместно причиняват увреждането. Същият иск е основателен за обезщетение от 3 600 лв.

Основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата, дължима в хипотезата на солидарност, считано от увреждането, която в случая се претендира през периода 27.01.2022 г. до 29.04.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн калкулатор, съдът определя размера на лихвата за сумата 93 лв.

С оглед основателността на главните искове, не се дължи произнасяне по предявените под условие на евентуалност искове по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението за допълване в тази част 5 е недопустимо.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, при служебно констатираното недопустимо произнасяне по евентуалните искове при липса на настъпило вътрешнопроцесуално условие, решението за допълване следва да се обезсили в отхвърлителната част за евентуалните искове срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК първоинстанционното първоначално решение следва да се отмени изцяло, а решението за допълване в отхвърлителната част за главните искове за солидарно осъждане, като вместо тях се постанови друго, с което главните искове за собидарно осъждане на ответниците бъдат уважени.

Ищецът пред първа инстанция реализира разноски за 196,60 лв. – д.т., 400 лв. – депозит за САТЕ, 40 лв. – депозит за свидетел и 2 520 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред въззивна – 97,80 лв. за д.т. и 1 440 лв. - адвокатско възнаграждение, или общо 4 674,40 лв.

/2

389,98 евро/, които се дължат.

Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението от 2 520 лв. в първа инстанция. С оглед известната фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението не следва да се намалява до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., ВАР от 669,30 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА постановеното по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК решение № 15248 от 06.08.2024 г., по гр.д.№ 22732/2022 г. в частта, с която се ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 15341 от 21.09.2023 г., по гр.д.