Решение № 4292 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4292 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110203779 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Г. А. Г. против Наказателно постановление № 20-1204-002341/04.11.2020г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - ОДМВР, с което на основание чл. 177, ал.6, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.

175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 200,00 лева.

Жалбоподателят твърди, че е правил опит в законоустановения срок да изпълни вмененото му от закона задължение, но поради служебната си ангажираност и липсата на организация в ОПП-ОДМВР не е успял да го стори своевременно. Излага доводи, че АНО не отчел направеното от него възражение по съставения против него АУАН. Твърди, че при налагане на санкцията АНО не е съобразил социалното и материалното му положение. Намира, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, отчитайки горните фактори и срока на закъснение. По изложените доводи моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, алтернативно да бъде наложена санкция в по-нисък размер.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.

1

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.09.2020г. жалбоподателят закупил л.а марка Ф., модел М. с рег. № ХХХХ, като бил съставен договор рег. № 16076.

На 14.10.2020г. Г. се явил в ОПП-ОДМВР, за да изпълни задължението си да регистрира МПС-то по надлежния ред.

Съпоставяйки датите на закупуване на МПС и датата на явява на Г. в ОПП-ОДМВР св. С.Д. на длъжност мл. Автоконтрольор в ОПП-ОДМВР преценила, че същият не е изпълнил задължението си в срок, поради което съставила срещу него АУАН № 655282/14.10.2020г. за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП

Г. се възползвал от правото си и вписал в АУАН, че има възражения, като такива били депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални 2 правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Спазени са всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП (2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

По делото няма спор, че жалбоподателят е придобил процесното МПС на 11.09.2020г.

/петък/ не е изпълнил задължението си в едномесечен срок от придобиването на процесното МПС, а именно до 12.10.2020г. първият работен ден / т.к 11.10.2020г. е неделя/ . Няма спор досежно факта, че задължението е изпълнено на 14.10.2020г., респ. е налице закъснение от 2 дни.

В конкретиката на случая АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН отчитайки, че конкретният случай се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, т. к. се касае за закъснение от 2 дни. Не следва да се пренебрегва и фактът, че е ноторно известно, че поради лошата организация за изпълнение на задължения от този тип е необходимо лицето да освободи цял работен ден, поради което съдът изцяло кредитира твърденията на жалбоподателя, че е правил опит да изпълни задължението си в законоустановения срок.

Поради гореизложеното съдът намира, че предвиденият от закона размер на наказанието се явява прекалено висок и несъответстващ на конкретния казус. Същото дава основание на въззивната инстанция да отмени атакуваното НП поради маловажност на случая, като същевременно приложи новата и действаща към момента на изготвяне на настоящото решение разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, даваща правомощия на съда да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това е така, доколкото в ПЗР на ЗИДЗАНН от 2020 г. не са предвидени особени правила за влизане в сила на процесуалните норми, но по силата 3 на ограничителното препращане, съдържащо се в чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да намери чл. 3 от НПК, съгласно който разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление № 20-1204002341/04.11.2020г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - ОДМВР, с което на основание чл. 177, ал.6, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 200,00 лева. , поради „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Г. А. Г. , ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4