Определение № 200 от 25.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Сливен, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500117 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Н., процесуален представител на С. Р. Г., ЕГН ********** от с.Новоселец, общ. Нова Загора против определение №63/20.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 990/2024г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за допълване на определение № 22/08.01.2025г. по ч.гр.д. № 990/2024г. на НЗРС в частта на разноските.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. То било постановено в разрез с материалния и процесуален закон, а така също и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.

Страната твърди, че правото на длъжника да претендира разноски по заповедното производство възниква едва след като е изтекъл едномесечния срок, в който заявителят е можел да предяви установителен иск при направено възражение за недължимост на претендираните суми от страна на длъжника.

1

На следващо място жалбоподателят изтъква, че съобразно практиката на ВКС липсата на представен списък на разноските, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание за отказ да се произнесе допълнително по тях. В случая пълномощникът на страната бил изготвил списък на направените разноски, но не го бил представил в съда, тъй като вземането му ( за разноски) още не било възникнало.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и ответната страна да бъде осъдена да заплати деловодни разноски по заповедното производство.

Приложен е „списък на разноските“.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от юриск.Велева, в качеството и на пълномощник на „ Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната подробно е изложила своите съображения в тази насока. Моли частната жалба да не бъде уважена. Няма претенции за разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Нова Загора е било образувано ч.гр.д. №990/2024г. във връзка с депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против С. Р. Г.. По заявлението била издадена заповед за изпълнение № 570/26.09.2024г. На 22.10.2024г. по делото постъпило възражение от длъжника Г. за недължимост на задължението. Във възражението било посочено ,че претендираната от заявителя сума е изплатена изцяло. Възражението било подадено от пълномощник на страната – адв.Н.. Ведно с възражението било приложено и пълномощно за адв.Н.. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че на адв.Н. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. Никъде във възражението не било отразено искане на длъжника за присъждане на разноски по заповедното производство. На заявителя било връчено разпореждане, в което била указана възможността за установяване на вземането си да предяви иск в едномесечен срок. В законоопределения срок не бил депозиран иск от заявителя по заповедното производство. На 08.01.2025г. било постановено определение № 2

22. С него съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение и прекратил производството по делото поради неизпълнени указания. На 17.01.2025г. била депозирана молба от жалбоподателя. С нея било поискано съдът да измени постановеното определение № 22/08.01.2025г. като му бъдат присъдени разноски в размер на 400.00лв. На 20.01.2025г. било постановено обжалваното определение № 63. С него съдът приел, че депозираната молба за изменение на определение 22/08.01.2025г. е неоснователна, тъй като разноските не били поискани своевременно, а също така не бил представен списък по чл.80 от ГПК.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 23.01.2025г. Частната жалба е депозирана на 27.01.2025г. – в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

Съдът приема, че частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място съдът не споделя мнението на жалбоподателя, че вземането му за разноски е възникнало едва с изтичане на срока, в който заявителят е можел да предяви установителен иск за вземането си. Вземането му съществува, от момента когато е бил направен разходът. Ако жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в момента, когато е било депозирано възражението за недължимост то е щяло да бъде разгледано било от съда по същество (при предявен установителен иск), било от заповедния съд при обезсилване на издадената заповед за изпълнение (както е в настоящия случай). При така стеклите се обстоятелства заповедният съд е нямал основание да се произнесе по исканите разноски. Право на страната е да иска присъждането им или да не иска това. След като искането не е било направено своевременно (преди произнасянето на заповедния съд за обезсилване на заповедта за изпълнени), съдът не е имал задължение, а и право да разгледа въпроса с разноските / да ги присъжда. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

3

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от адв.Н., процесуален представител на С. Р. Г., ЕГН ********** от с.Новоселец, общ.

Нова Загора против определение №63/20.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 990/2024г. по описа на Новозагорския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4