Решение № 3780 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3780 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110120378 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 185882/29.06.2023 г./ на „****“ ЕООД срещу С. С. Н., с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 001 лв. – неплатена част от цената за доставка на стоки – паркет и съпътстващи аксесоари, и извършен монтаж на същите съгласно Стокова разписка № ****/08.04.2022 г. и Фактура № ****/08.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателното плащане; 52.24 лв. – мораторна лихва за периода от 04.03.2023 г. до 18.04.2023 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че с Поръчка № ****/16.11.2021 г. ответникът заявил за закупуване 31 пакета паркет /равняващ се на 98.58 кв. м./ заедно със съпътстващи аксесоари – первази, монтажни лепила и др., както и поискал извършване на техните доставка и монтаж до имот в ****. Излага, че общата стойност на стоките и услугите възлизала на 9 422.90 лв. /с вкл.

ДДС/, от която са заплатени авансово от ответника сума в размер на 1 000 лв. на 30.11.2021 г. и сума в размер на 4 421.90 лв. на 21.03.2022 г. Посочва, че на 08.04.2022 г. е изпълнил поръчката, като доставил и монтирал заявената стока – паркет, вкл. и аксесоарите към него, а ответникът приел стоката и работата без възражения, за което свидетелствала и подписаната от него стокова разписка, но плащане на последната част от цената, възлизаща на 4 001 лв., не е извършено, поради което за тази сума е издадена Фактура № ****/26.01.2023 г. Твърди, че във връзка с незаплатената част от цената на 24.02.2023 г. е връчена на ответника нотариална покана, с която ищецът го поканил в 7-дневен срок от получаването й да заплати дължимата сума, но плащане не последвало, поради което той изпаднал в забава, считано от 04.03.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил останалата част от цената в размер на 4001 лв., като излага, че съгласно общите му условия доставката и монтажът на поръчаната стока се извършват единствено при 100 % авансово плащане на пълната цена на поръчката, поради което още преди извършването на доставката на стоката на 08.04.2022 г. ищецът се свързал с него и поискал предварително заплащане на останалата част от цената, като плащането било извършено в брой в магазина на ищеца на 08.04.2022 г., а монтажът бил осъществен на 18.05.2022 г. Изтъква, че в стоковата разписка е удостоверено, че е заплатена цялата цена на три авансови плащания, а във Фактура № ****/08.04.2022 г. е приспадната като заплатена авансово цялата сума от 7 852.42 лв. без ДДС, равняваща се на 9 422.90 лв. с ДДС, поради което те обективират извънсъдебно признание на ищеца за извършеното плащане. Изтъква наличието на разлики относно размерите на платените от него три авансови суми в предоставената му от ищеца Фактура № ****/08.04.2022 г. и Фактура № *****/08.04.2022 г., представена към исковата молба и осчетоводена от ищеца. Възразява, че Фактура № ****/26.01.2023 г. е съставена в противоречие със ЗСч и без наличие на основание за това, като тя не доказва наличие на задължение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства съдът счита, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, доколкото главното вземане се основава на твърдения за извършена продажба на стоки – паркет и съпътстващи аксесоари, и извършване на услуга – монтаж на същите.

По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договор от 16.11.2021 г. за покупко-продажба, доставка и монтаж на паркет и съпътстващи аксесоари и неговото съдържание, включително размера на уговореното възнаграждение; надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора; приемане на изпълнението от ответника. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително възражението си за плащане на остатъка от цената в размер на 4 001 лв.

С Определение № 35712/09.10.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на 16.11.2021 г. на договор за покупко-продажба, доставка и монтаж на описания в исковата молба паркет и съпътстващи аксесоари на обща стойност 9 422.90 лв. /с вкл. ДДС/; доставка на стоките и извършване на монтажа от ищеца съобразно уговореното; приемане на стоките и услугите от ответника без възражения; авансово заплащане от ответника по договора на сума в размер на 1 000 лв. на 30.11.2021 г. и на сума в размер на 4 421.90 лв. на 21.03.2022 г.

Следователно единственият спорен по делото въпрос се свежда до това дали 2 ответникът е платил на ищеца остатъка от цената в размер на 4 001 лв. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира за доказано, че ответникът е платил изцяло задължението си към ищеца по договора.

На първо място, страните не спорят, че договорът между тях е сключен при общи условия, нито че приложими в случая са представените от ответника Общи условия на „****“ ЕООД на л. 37. В тях в т. 4 от „Условия за извършване на доставка“ е посочено, че доставка се изпълнява само след 100 % заплащане на поръчаните стоки и материали.

Съдебната практика приема, че в договора за покупко-продажба страните могат да уговорят, че условие за предаване на вещта е предварителното плащане на цената й, като в този случай предаването на вещта от продавача е доказателство, че цената е била заплатена от купувача – че условието по договора се е сбъднало, което извънсъдебно признание следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /в този смисъл – Решение № 395/08.12.2015 г. по гр. д. № 1463/2015 г. на ВКС, IV ГО/. В случая е безспорно, че доставката и монтажът са извършени, а с протоколно определение от 09.11.2023 г. е обявено за безспорно, че преди извършването на монтажа служителите на ищеца са приели, че има извършено пълно плащане на сумата по заявката. Следователно доставката на стоките и извършването на монтажа от търговеца представляват извършено от него с конклудентни действия признание за получаване на изцяло на авансово уговорената цена.

На следващо място, за извършените продажба и услуга е съставена Складова разписка № ****/08.04.2022 г., към която е издадена от ищеца Фактура № ****/08.04.2022 г.

По делото са представени от ищеца и от ответника две фактури с посочените номер и дата, но с различно съдържание. И в двете обаче е отразено приспадане на заплатени аванси в общ размер на 7 852.42 лв. без ДДС, чиято стойност с ДДС възлиза на 9 422.90 лв., т.е. съответства на уговореното възнаграждение по договора, и е отразено като сума за плащане 0 лв. Видно е от справката от НАП на л. 34, че фактурата е включена в дневниците за продажби по ЗДДС на дружеството за м. 04.2022 г. Спорно е по делото дали въпреки издаването на тази фактура сумата от 4 001 лв. е била действително заплатена от Н., по който въпрос съдът намира следното:

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ведно с разясненията на вещото лице в открито заседание на 09.11.2023 г./, се изяснява следното: Съставените при ищеца счетоводни документи за продажбата, доставката и монтажа, заявени с Поръчка № ****/16.11.2021 г., са следните: Фактура № ****/22.03.2022 г. на стойност 4 421.90 лв. – за аванс; Фактура № ****/08.04.2022 г. на стойност 0.00 лв. – с приспаднати аванси; Фактура № ****/26.01.2023 г. на стойност 4 001 лв. – за аванс. Целта на издаването на фактура за 0.00 лв. обикновено е, за да се отрази сделката в Дневника на продажбите. Фактура № ****/08.04.2022 г. на стойност 0.00 лв. е издадена на основание Стокова разписка № 220526/08.04.2022 г. с приспаднати аванси, включително и за сумата от 4 001 лв. /без ДДС 3 334.16 лв./, преди издаване на Фактура № ****/26.01.2023 г. на стойност 4 001 лв. Фактура № ****/26.01.2023 г. на стойност 4 001 лв. е авансова фактура – оригинал, а не проформа фактура за аванс. Авансова фактура – оригинал се издава, само ако има получено плащане, а 3 ако плащането не е получено, фактурата трябва да е с основание Стокова разписка № ****/08.04.2022 г. и Приемо-предавателен протокол от 05.2022 г., да се приспаднат получените плащания и да има остатък за плащане. Налице са две фактури под № ****/08.04.2022 г. с различно съдържание, но и двете са на стойност 0.00 лв. По едната са приспаднати следните суми: 3 684.92 лв. – сумата по Фактура № ****/22.03.2022 г.; 3 334.16 лв. – сумата, за която впоследствие е издадена Фактура № ****/26.01.2023 г.; 833.34 лв. – сумата, получена от ПОС терминал на 30.11.2021 г., а по другата фактура е приспадната сумата от 7 852.42 лв. Трите издадени фактури, както и плащането на 4 421.90 лв. на 21.03.2021 г. и плащането на 1 000 лв. чрез ПОС терминал, са осчетоводени, като по Фактура № ****/08.04.2022 г. счетоводните операции са взети със стойност 0.00 лв.

Процесните фактури и внесената чрез ПОС терминал сума от 1 000 лв. са включени в дневниците за продажба през месеца на издаването им и са подадени в ТД на НАП със справки – декларации през следващия издаването им месец, като начисленият ДДС по тях е преведен в ТД на НАП. След като една фактура бъде осчетоводена, дори и да не е получена сумата по нея, дружеството е длъжно да я подаде в регистрите на дневниците за продажби и да внесе ДДС, а ако не получи сумата в рамките на някакъв период, следва да издаде кредитно известие, за да си върне ДДС. Във връзка с Поръчка № ****/16.11.2021 г. в счетоводството на „****“ ЕООД не са спазени изискванията на ЗСч, защото са допуснати следните пропуски: издадени са две фактури под № ****/08.04.2022 г. с различно съдържание; Фактура № ****/08.04.2022 г. в размер на 0.00 лв. е издадена преди издаване на Фактура № ****/26.01.2023 г. за сумата от 4 001 лв., а е трябвало първо да бъде издадена фактурата за 4 001 лв. с основание аванс и след това – фактура за допълнителната сума; за постъпилите 1 000 лв. чрез ПОС терминал не е издадена фактура; постъпилите авансови плащания не са осчетоводени по счетоводна сметка 412 „Аванси“; Фактура № ****/26.01.2023 г. на стойност 4 001 лв. е оригинал, а не проформа за аванс, при положение, че авансова фактура – оригинал се издава, само ако има получено плащане, а в случая няма отразено плащане, а когато плащането не е получено, фактурата трябва да е с основание Стокова разписка № ****/08.04.2022 г. и Приемо-предавателен протокол от 05.2022 г., да се приспаднат получените плащания и да има остатък за плащане. Не са спазени всички изисквания на ЗСч, защото е трябвало всичко да бъде осчетоводено едно след друго, но констатираните нарушения не са съществени и не може да се каже, че счетоводството е водено нередовно. Освен това в практиката често при предстоящо плащане се случва да се издаде фактура – оригинал вместо проформа фактура.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към Фактура № ****/26.01.2023 г. не е издадено кредитно известие от ищеца. С него се потвърждава заключението по основната експертиза, че Фактура № ****/08.04.2022 г. на стойност 0.00 лв. и Фактура № ****/26.01.2023 г. са осчетоводени съгласно ЗСч със съответните счетоводни операции, включени са в дневниците за продажба, подадени са със справка-декларация в ТД на НАП и начисленият ДДС е преведен в ТД на НАП.