Решение № 5606 от 26.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5606 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100507665 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба № 87091 от 12.03.2025 г. от Етажна собственост от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, представлявана от управителя „Про Дом“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. М. срещу решение рег. № 1109 от 23.01.2025 г., постановено по гр. дело № 46932/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, с което са отменени по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от М. Г. Г. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. София, ж.к. ********, представлявани от управителя на ЕС „Про Дом“ ЕООД, решенията по т. 1, т. 2 и т. 4, приети от Общото събрание на етажната собственост от 13.07.2023 г.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално неправилно. Въззивникът счита, че искът по чл. 40 ЗУЕС е предявен след изтичане на преклузивния 30-дневен срок по закона и поради това производството е недопустимо. Наред с това се твърди, че съдът неправилно е приел липса на надлежно упълномощаване на част от лицата, участвали в общото събрание, като не е разпределил доказателствената тежест съобразно изискванията на ГПК и не е дал необходимите указания на страните, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение.

1

Излагат се и доводи, че съдът се е произнесъл по неоспорени от ищеца обстоятелства, с което е постановил недопустим съдебен акт в тази част.

Поддържа се още, че изводът на първоинстанционния съд за приемане на решения извън предварително обявения дневен ред е неправилен, тъй като между съдържанието на поканата и действително взетите решения е налице съответствие, а законът не изисква пълно словесно съвпадение между тях.

Въззивникът оспорва и извода за незаконосъобразност на решенията относно определянето на месечните вноски, като твърди, че същите представляват фиксирани и еднакви за всички собственици суми, поради което не противоречат на разпоредбите на ЗУЕС. Излагат се и доводи, че е спазена процедурата по уведомяване за изготвения протокол от общото събрание, като липсва искане за предоставяне на препис от протокола, както и своевременно оспорване на съдържанието му. По тези съображения се иска обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност – неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че първоинстанционното решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

Излагат се доводи, че искът е предявен в преклузивния срок по чл. 40, ал.

2 ЗУЕС, както и че не е било налице надлежно уведомяване чрез предоставяне на пълен препис от протокола и приложенията към него. Поддържа се още, че правилно съдът е приел липсата на надлежно представителство на част от участниците в общото събрание, поради което същите не следва да бъдат включвани при формиране на кворума и мнозинството. Оспорват се възраженията за неправилно разпределяне на доказателствената тежест.

Въззиваемата страна счита за правилни и изводите на съда относно приемането на решения по въпроси, които не са били ясно и конкретно включени в предварително обявения дневен ред, в нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Поради изложеното се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

С обжалваното решение Софийският районен съд е приел, че предявеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е процесуално допустим, тъй като е предявен от активно легитимиран етажен собственик в преклузивния срок по 2 чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Приел е, че протоколът от проведеното на 13.07.2023 г. общо събрание не е бил надлежно оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства.

По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че общото събрание е проведено при наличие на изискуемия кворум по чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. След анализ на представените пълномощни е счел, че В.И. и Х.Й. са били надлежно представлявани, докато по отношение на И..Л. и В.Я. не е установено надлежно представителство по смисъла на чл. 14 ЗУЕС.

Независимо от това е приел, че и след изключване на принадлежащите на последните идеални части кворумът възлиза на 68,51 % от общите части на сградата и надвишава законоустановения минимум.

Съдът е намерил за неоснователни възраженията, че решенията по т. 1, т. 2 и т. 4 са взети по въпроси извън предварително обявения дневен ред, като е приел, че макар формулировките и поредността на точките в поканата и протокола да не съвпадат напълно, оспорените решения съответстват по предмет на предварително обявените за обсъждане въпроси.

По отношение на решението по т. 1 от дневния ред съдът е приел, че същото е следвало да бъде прието с мнозинство повече от 67 % идеални части от общите части на етажната собственост съгласно чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС.

След приспадане на идеалните части на ненадлежно представляваните собственици, както и на ищцата, гласувала против решението, съдът е достигнал до извод, че за приемането му са гласували собственици, притежаващи 65,39 % идеални части, поради което изискуемото мнозинство не е било постигнато.

По отношение на решението по т. 2 съдът е приел, че същото страда от липса на необходимата яснота и конкретизация, доколкото от съдържанието на протокола не може да се установи по какъв начин са определени отделните месечни вноски, дали същите се дължат от всеки собственик, ползвател или обитател, респективно дали са съобразени с изискванията на закона относно формирането на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Приел е, че тази неяснота препятства както изпълнението на решението, така и възможността за ефективното му оспорване. Съдът е отказал да кредитира представената от ответника „обстоятелствена част“ като неразделна част от протокола, тъй като същата не е подписана, не е посочена като приложение към протокола и не съдържа идентични данни относно приетите решения.

Наред с това съдът е приел, че решението по т. 2 в частта относно определянето на месечните вноски за поддръжка на етажната собственост и консумативните разходи, както и решението по т. 4 относно режийните и консумативните разходи за общите части, са в противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като предвиждат разпределяне на разходите въз основа на притежаваните идеални части от общите части на сградата, вместо поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, както изисква законът.

По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че решенията 3 по т. 1, т. 2 и т. 4 от протокола на общото събрание от 13.07.2023 г. са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, поради което е уважил изцяло предявения иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на предявения иск поради неспазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

От събраните по делото доказателства се установява, че протоколът от общото събрание е обявен на 16.07.2023 г., а исковата молба е подадена чрез пощенски оператор на 14.08.2023 г., т.е. в рамките на предвидения от закона 30-дневен срок. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че искът е процесуално допустим.

Неоснователни са и оплакванията, свързани с изводите на районния съд относно представителната власт на част от участвалите в общото събрание лица. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на И..Л. не е представено писмено пълномощно, нито са налице данни за устно упълномощаване, отразено в протокола на общото събрание. По отношение на В.Я. също не е установено лицето, което го е представлявало, да притежава качествата по чл. 14 ЗУЕС, нито да е било упълномощено по реда на чл. 14, ал.

3 ЗУЕС. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че гласовете на тези лица не могат да бъдат зачитани при преценката дали е било налице изискуемото мнозинство за приемане на решението по т. 1 от дневния 4 ред.

Не може да бъде споделен и доводът, че съдът е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест или е следвало да даде указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. В производството по чл. 40 ЗУЕС етажната собственост, която черпи права от взетите решения, следва да установи законосъобразното провеждане на общото събрание и наличието на предвидените в закона предпоставки за приемане на решенията, включително надлежното представителство на участвалите чрез пълномощник лица. Липсата на доказателства за тези обстоятелства не може да бъде преодоляна чрез служебни указания на съда.

Неоснователни са и оплакванията, че районният съд неправилно е приел незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред. Правилно е прието, че решението за възлагане управлението на етажната собственост на професионален домоуправител попада в хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС и за приемането му е необходимо мнозинство повече от 67 % идеални части от общите части на сградата. След изключване на идеалните части на ненадлежно представляваните собственици и на ищцата, която е гласувала против решението, за приемането му са гласували собственици, притежаващи 65,39 % идеални части, поради което изискуемото квалифицирано мнозинство не е било достигнато.

Въззивният съд споделя изцяло и изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на решението по т. 2 от дневния ред. От съдържанието на протокола не може да бъде установено по какъв начин са формирани определените месечни вноски, дали се дължат от всеки собственик, ползвател или обитател, както и дали са съобразени със законовите изисквания относно фонд „Ремонт и обновяване“. Липсата на достатъчна яснота и конкретизация относно съдържанието на взетото решение препятства неговото изпълнение и възможността за съдебен контрол за законосъобразност. Правилно районният съд не е съобразил представения в хода на производството документ, озаглавен „обстоятелствена част“, доколкото същият не е част от протокола, не е подписан от лицата, съставили протокола, и не е удостоверено по надлежния ред, че представлява приложение към него.