Решение № 138 от 07.11.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Елхово, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20222310100256 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – П. К. Л., с ЕГН **********, от гр.Елхово, обл.Ямбол, действащ чрез пълномощника си – адв.В. М. от АК–Силистра, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Силистра, с иск.си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора – Главен комисар Н.Н., е предявил следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм.с ДВ бр. 60 от 07.07.2020г./ - за заплащане на сумата от 300.00 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.05.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 50.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време, по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба -25.05.2022г.

Изложените в обстоятелствената част на иск.молба фактически обстоятелства са следните: Твърди се, че с влязло в сила Решение №118 от 17.08.2020г., постановено по гр. дело №1018/2019г. по описа на РС-Елхово, ответната ГД“ПБЗН“ към МВР, представлявана от Директора - Главен комисар Н.Н., е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 865.18 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2019г., получена в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иск.молба до окончателното изплащане на паричното вземане.

В иск.молба се сочи, че от образуваното цитирано гр. дело № 1018/2019г. по описа 1 н а PC-Елхово, до настоящия момент фактическото положение по заеманото от ищеца служебно правоотношение е останало непроменено и напълно идентично, като същия продължава да работи на заеманата длъжност „пожарникар“ в РС“ПБЗН“- гр.Елхово, която е на структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-гр.София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Сочи, че през процесният период от време от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., ищецът е работил на смени, всяка от които с продължителност от по 24 часа /или 12 часа/ по предварително утвърдени графици за смените. През този период от време се твърди, че ищеца е положил нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно. Или общо за процесния период ищецът е отработил 50 нощни смени. Този нощен труд преизчислен с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове към дневен труд води до извод за положен извънреден труд, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил, поради което излагайки правни доводи и аргументи по приложението на съотносими законови и подзаконови правни норми, счита, че следва да му бъде заплатен. Дължимото възнаграждение за така положения за процесния период от време извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 300.00 лева.

Ищецът излага и доводи, че ответникът му дължи и сумата от 50.00 лв., представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатените възнаграждения за извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., считано от момента, в който са станали изискуеми – от последното число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаването на исковата молба в съда.

С иск.молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В хода на провелото се на 07.10.2022г. открито съдебно заседание, въз основа н а писмена молба-искане, депозирана чрез пълномощника на ищеца - адв.М., с копие връчено и на ответната страна, и съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искови претенции – увеличение в размера на главния иск от 300.00 лева на 324.78 лева и увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава от 50.00 лева на 65.26 лева. Към молбата приложено е представен по смисъла на чл.80 от ГПК списък на разноските, направени от ищцовата страна.

Ответникът

– ГЛАВНА

ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" към Министерство на вътрешните работи , представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Н., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. С., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против него искове, с който заявявайки становище за допустимостта им, ги е оспорил както по основание, така и по размер, излагайки подробни съображения в тази насока. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но заявява, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, които съдържат уредба относно изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и 2 недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. С отговора е релевирано възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съобразно процесуалните правила с писмения си отговор ответникът е представил писмени доказателства и е взето становище по заявените с ИМ доказателствени искания на ищеца.

В съдебно заседание, за ответника, редовно призован не се явява законен и процесуален представител. С представена по делото молба от процесуалния представител на ответника, юриск.С., е заявено поддържане на писмения отговор, с който са оспорени предявените с иск.молба на ищеца искове по основание и размер. С представена писмена защита от пълномощника на ответната ГД”ПБЗН” при МВР-гр.София по съществото на спора, са доразвити съображенията, с които ответникът прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на съдебна практика по идентични казуси.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, а и от представената по делото кадрова справка на ищеца, се установява, че през процесния период – от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът П. К. Л. е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС“ПБЗН“гр.Елхово към РД“ПБЗН“-Ямбол, която е на структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-гр.София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно месечни графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Към отговора на исковата молба е приложено копие от кадрова справка от 23.06.2022 год. на мл.инспектор П. К. Л.. Представени са още графици за дежурства на служителите от РС“ПБЗН“–Елхово за периода м. януари 2020 год. – м. юли 2020 год. включително. Приети са и копия от Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа – 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РС“ПБЗН“–Елхово, касаещи последователни тримесечни периоди от януари 2020 год. до м.октомври 2020 год. Приети са платежни бележки за заплатени на ищеца трудови възнаграждения за периода от м.01.2020 год. до 01.10.2020 год. включително.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата страна, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, А. Георгиев Т., е направило изчисленията си, както въз основа данни по нарядните дневници при РС“ПБЗН“-Елхово при РД“ПБЗН“-Ямбол и протоколи, така и позовавайки се на издадените от Министъра на вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на РД„ПБЗН"- град Ямбол за РС“ПБЗН“-Елхово. В писменото си заключение, поддържано и в хода на изслушването му, вещото лице е констатирало, че за процесният период от 01.01.2020г. до 09.07.2020г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 256 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица, съставляваща приложена справка към заключението/. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен.

В резултат на превръщането на положения от ищеца П. К. Л. нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза общо на 292.61 часа /колона 7 на 3

Таблица, съставляваща приложена справка към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения, е общо за процесния период в размер на 36.61 часа.

Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано към момента на проверката от експерта в счетоводството при ответника – 04.08.2022г. допълнителен извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления, експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период възлиза общо на 324.78 лв. Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, начиная от 30.04.2020г., когато е било дължимо първото такова възнаграждение от процесния период до датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2022г., възлиза на общата сума от 65.26 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице при изслушването му в с.з. заключение по назначената ССЕ, не е оспорено по надлежен ред от страните /като ответникът е възразил единствено относно правното основание, на което е извършено това заключение – „извършено на несъществуващо правно основание“/ и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: