Решение № 1198 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110119434 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу Е. Д. Ч. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. А. Т. /като наследник на Д. Р. Ч./ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4471/2023г. на СРС, 70 състав, за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***. Конкретните сума са: 1 427,00 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 166,04 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г., 12,87 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,54 лева мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 15.01.2024г. Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответната страна, чрез особен представител адв. Р. Л., в законния срок представя отговор, с който прави възражения, подробно изложени в същия, включително и за погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, с адрес: гр. ***, не изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата 1 нормативна уредба.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

Надлежно се установява собствеността върху жилището – по силата на Договор за продажба на недвижим имот от *** С. Х. Н. продава /като си запазва вещното право на ползване/ на съсобственика Д. Р. Ч. ½ и част от апартамента, за който е начислено процесното вземане. Преди това пък видно от Договор за продажба на жилище от ***, сключен по Закона за общинската собственост посочения имот е бил придобит в съсобственост именно от С. Н. и Д. Ч.. През *** С. Н. умира – л. 126 , и така собствеността се установява да е еднолично на Д. Ч..

Същият умира в хода на делото и като единствен негов наследник /Удостоверение на л. 57 от делото/ е конституиран непълнолетния му син Е. Ч..

Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 35 и следв. от делото.

Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение – л.

24 и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на Решение на Общото събрание на същата етажната собственост.

Приложено е и Споразумение от 05.12.2016г. между ищеца и Д. Ч., с което страните са уговорили разсрочено плащане на дължима топлоенергия за друг период, но за същия имот.

По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за процесния периода надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните месечни плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и са минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от 30.06.2006г. Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при начисляване на топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди са в изправност.

Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. Надлежно са приспадани суми в отделните периоди на отчитане. По пера се дължат сумите както са претендирани с исковата молба, с изключение на мораторната лихва върху главницата 2 топлоенергия, която е изчислена по ССЕ в по-малък размер, а именно: 155,01 лева.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия, навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът, собственост на ответника по силата на наследствено правоприемство за процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани. ССЕ дава точни размери като дължими, съвпадащи с претендираните, само по отношение на мораторната лихва искът по доказания в ССЕ размер е основателен за сумата 155,01 лева, като в частта до пълно предявения такъв от 166,04 подлежи на отхвърляне.

Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан. Същият е и бланкетно посочен – без размери. Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2020г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2020г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 24.01.2024г. Макар и да има период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, нито поиска събирането на доказателства за установяване на същото. Позоваването на същата не означава доказване. С оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.

Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване по размер не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски по съразмерност с оглед минималната, но все пак отхвърлителна част от иска по чл. 86 ЗЗД, както следва - в заповедното: 32,15 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 82,15 лева, от които по съразмерност 81,60 лева, съответно в исковото 1304,90 лева общо по списъка на л. 150 от делото, от които по съразмерност 3

1295,95 лева.

Считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута, но по наличието на общоизвестен официален обменен курс, сумите ще бъдат присъдени както са претендирани, и страните сами ще се справят с превалутирането.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. Ч. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. А. Т. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, сумите: 1 427,00 лева (хиляда четиристотин двадесет и седем лева), ведно със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, 155,01 (сто петдесет и пет лева и 1 стотинка), лева мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 15.01.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения размер от 166,04 лева като НЕДОКАЗАН, също, че ДЪЛЖИ сумите 12,87 лева (дванадесет лева и 87 стотинки), ведно със законна лихва за период от 24.01.2024г. до изплащане на вземането, и 1,54 лева (един лев и 54 стотинки), мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 15.01.2024 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4471/2024г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Ч. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. А. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на *** сумите 81,60 /осемдесет и един лв. и 60 стотинки/ лева разноски в заповедното производство по съразмерност и 1295,95 /хиляда двеста деветдесет и пет лв. и 95 стотинки/ лева разноски в исковото производство по съразмерност.

Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, с адрес: гр. ***,като трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4