Решение № 108 от 07.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. П., 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№3764/31.01.2024 г., подадена от Р. Т. А., чрез адв. А. М., срещу Решение №53/10.01.2024 г., постановено по гр.д.№2038/2022 г. на ОС – П. – 20-ти състав, В ЧАСТТА, в която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Г.ф. иск с правно основание чл.558, ал.5 от КЗ във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за сумата над 18 000 лв. до размера от 30 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 25.02.2021 г. в гр. П., причинено виновно от Х. А. Г., при управление на лек автомобил марка „..., без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на произшествието. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, а именно – на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото на ищцата обезщетение, който не съответства на изискванията за справедливост – съдът не е преценил тежестта на претърпените телесни увреждания, продължителността на възстановителния период, отражението на увреждането върху бита на ищцата с оглед нейната млада възраст и ангажименти като майка и домакиня, не е съобразено, че с оглед професията си като „крупие“ в казино, ищцата е търпяла по-продължителни болки и страдания от обичайните за увреждането, не е съобразена икономическата конюнктура, отразена в действащите застрахователни лимити, минималния размер на работната заплата и инфлацията в страната.

Поддържа се, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените 1 неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв., поради което се иска отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част, и присъждане в полза на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 12 000 лв. Изложени са подробни съображения по същество, със собствен анализ на събраните по делото доказателства.

Заявено е искане за присъждане в полза на ищцата на всички разноски пред двете съдебни инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Въззивникът не дължи внасянето на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Въззвната жалба отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на насрещните страни – ответника Г.ф. и третото лице – помагач на ответника – Х. А. Г..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№5810/16.02.2024 г. от Г.ф., чрез адвокат Г. П.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата – съдът е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, решението е подробно и мотивирано, обсъдени са всички събрани доказателства. От приетата СМЕ се установява, че на ищцата са били дадени указания да ходи с две патерици и да не стъпва на гипсирания крак, но ищцата не е спазила предписанията и е продължила да работи като крупие, не е посещавала предписаната физиотерапия и отказвала да провежда рехабилитация, поради което сама е причинила забавяне на възстановителния процес, и търпените от нея допълнителни вреди от това не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отчетени са липсата на усложнения и трайни негативни последици, краткия възстановителен период, и факта, че през него ищцата е продължавала да работи. Съдът е взел предвид възрастта на ищцата и е изложил мотиви в тази връзка, а обстоятелствата, че ищцата е майка и домакиня са ирелевантни за определяне на размера на обезщетението. Не е било ограничено правото на труд на ищцата, защото тя сама признава, че е продължавала да работи. Доводите за загуба на доходи биха били относими към иск за обезщетение за имуществени вреди, какъвто не е предявен. Лечението е било изцяло извънболнично, ищцата не е посещавала последващи прегледи след първоначалния. Процесното ПТП е настъпило през в. февруари, 2021 г., към която дата е съобразен размерът на обезщетението. Съдът правилно е преценявал показанията на свидетеля Г. при условията на чл.172 от ГПК, като заинтересован от изхода на делото.

Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице – помагач на ответника не се е възползвало от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

2

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което нови доказателства не са събрани.

Във въззивното производство спорът между страните е концентриран върху справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от травматичните увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП, настъпило на 25.02.2021 г.

Не е спорно, а и е установено с влязло в сила на 17.12.2021 г. споразумение по НОХД № 20215330208043 по описа на РС – П.,XXI н.с. /на л.9-14 от делото на ПОС/, че на посочената дата, около 13.30 ч., в гр. П., управляваният от Х. А. Г. лек автомобил „...., с десен волан, се движел с неразрешена скорост по бул. “Ц.Б.О.“, с посока на движение от кръстовището с бул.“Д“ към кръстовището с бул.“Б.“, в най-лявата пътна лента от общо три ленти за движение, като в нарушение на правилата за движение по пътищата не е пропуснал преминаващата по маркирана пешеходна пътека пешеходка Р. Т. А., при което гумите на автомобила са преминали през двете ходила на пешеходката, с което са й били причинени травматични увреждания – счупване на първа ходилна кост /външна сезамовидна кост/ на дясното стъпало в предната част – до ставата с първи пръст на крака /под главичката на първата предходилна кост/, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник. Не се спори, че към момента на настъпване на произшествието за лекият автомобил „.... не е бил сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е налице основанието на чл.558, ал.5 от КЗ във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника Г.ф. за заплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените травматични увреждания. Не е спорно, че ответникът Г.ф. дължи обезщетението на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2021 г. /на която дата е образувана пред ответника преписка по щета/, до окончателното плащане на обезщетението.

Във връзка със спорът пред въззивната инстанция за размера на справедливото обезщетение, по делото е приета Съдебно-медицинска експертиза вх.№28540/21.09.2023 г., от която се установява, че ищцата, на 31 години към момента на инцидента, е получила счупване на външната сезамовидна костичка, намираща се във флексорното (сгъвното)сухожилие на палеца на левия крак, под главичката на първата предходилна кост. За лечение на увреждането е била поставена гипсова имобилизация – ботушна шина. Дадени са указания да ходи с две патерици и да не стъпва на гипсирания крак. В резултат от увреждането е настъпило трайно затрудняване на движенията на десния крак. Обичайната продължителност на възстановителния период при такъв вид травма е 50-60 дни, като в конкретния случай няма медицинска документация, от която да се установи конкретната продължителност. След първоначалния преглед няма данни за последващ преглед на ищцата. Сезамовидни кости има и на други места в тялото, като най-голяма е сезамовидната кост на коляното. Те се характеризират с това, че нямат ставна обвивка, намират се на места, където заздравяват, стават по-здрави тези места, не са отделни костици и се намират вътре в 3 сухожилието – на места, където има голямо натоварване. След всяка травма е хубаво да се прави раздвижване и физиотерапия, но това не е задължително – само се предлага на болния, но той сам преценява дали чувства нужда от това. Възможно е, но не е сигурно, че с физиотерапия и рехабилитация възстановяването ще стане по-бързо. След всяка травма на опорно-двигателния апарат, особено след счупване, има остатъчна болезненост при натоварване и промяна на времето, но усложненията не са задължителни. След възстановителния период ищцата е продължила да усеща болки, но няма ограничения в движенията. Увредените кости се намират долу в стъпалото, на най-натовареното място, където е възглавничката на палеца. Когато човек стъпва на възглавничката преди големия пръст, намиращите се във възглавничката костички омекотяват натоварването на човешкото тяло. За да се предотврати болезненото усещане, е необходимо придвижването да става с две патерици и да не се стъпва на крака. Всяко стъпване на увреденото място предизвиква болка. Увредената кост не е истинска кост, която участва в движението – тя няма връзка с другите кости в човешкия организъм. Ето защо, когато пострадалата стъпва върху гипсирания крак, ще изпитва болка, но това не се отразява на зарасването. Може да се поставят специални стелки за омекотяване на стъпалото, но е индивидуално.

Съдът кредитира заключението на СМЕ, като го намира за компетентно изготвено, мотивирано, основано на събраните по делото писмени медицински документи – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №013225/25.02.2021 г. /на л.18 от делото на ПОС/, и Допълнителен лист към него с амб.№4091/25.02.2021 г. /на л.19/, Резултат от образнодиагностично изследване от 25.02.2021 г. /на л.20/, Съдебномедицинско удостоверение №164/2021 г. /на л.21/, Протокол №7850/17.12.2021 г. по НОХД №20215330208043 по описа за 2021 г. на ПОС -21 н.с. /на л.9-14/, както и въз основа на личните впечатления на вещото лице от извършен за нуждите на експертизата клиничен преглед на ищцата.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Г. /съжителстващ на семейни начала с ищцата/ се установява, че в деня на произшествието ищцата тръгнала на работа, но около половин час по-късно се върнала в дома си, като била неадекватна, пребледняла, свидетелят със затруднение разбрал от нея какво се е случило – разбрал, че на пешеходната пътека на колелото на П. някаква кола минала през двата й крака. Единият й крак вече бил започнал дапосинява и да отича. Свидетелят я закарал с колата си до болницата, където направили снимка на крака и установили, че има счупване на някакви кости на единия крак, и я гипсирали, след което веднага я изписали. Около месец и половина – два ищцата останала в дома си, на 45-тия ден била свалена гипсовата имобилизация. Свидетелят установява, че двамата с ищцата живеят на четвъртия етаж на жилищна кооперация без асансьор, което налагало при всяко слизане и качване той да носи ищцата. Придвижвала се с патерица, но качването по стълбите с патерицата било почти невъзможно. Налагало се понякога нейната майка също да идва, за да й помага. Свидетелят и ищцата имали син, който към момента на разпита е почти на 16 години, който също помагал с каквото може. Ищцата отсъствала от работа през периода на възстановяването – била в отпуск по болест. Когато отпускът по болест свършил, тя трябвало да започне работа, но се налагало да я пускат в 4 отпуск през 2-3 дни, тъй като кракът й отичал. През периода след свалянето на гипса, около месец се налагало да пие болкоуспокояващи медикаменти. Ищцата била срамежлив човек, не е ходила на рехабилитация и физиотерапия, като причината за това била и финансова, тъй като нейната заплата била от съществено значение за издръжката на семейството.