Решение № 4124 от 12.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4124 гр. Пловдив, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330116515 по описа за 2025 година

Предявени са искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК.

Ищцата Е. Д. Ш. твърди, че е сключила с ответника „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № ************, по силата на който й била предоставена сумата 1 700 лева. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия от договора за заем било предвидено задължение за заемополучателя да осигури следните обезпечения: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; и още едно от следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; особен залог върху движимо имущество чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва – отново съгласно ОУ.; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва – съгласно ОУ.; или ценна книга издадена в полза на Заемодателя. При неизпълнение на това условие се дължи неустоика. Твърди се, че при тези изисквания на неустоиката тя е следвало да се включи в ГПР по кредита тъй като представлява скрито възнаграждение. Поради това било налице неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и 1 заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което според ищеца водело до нищожност на договора за кредит. Поради невключването в ГПР на възнаграждението за неустойка, посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение. Ищецът поддържа, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването на годишен процент на разходите, различен от действителния, води до нищожност на договора за кредит.

Ответникът „Креди Йес“ ООД счита, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В същия ясно и недвусмислено се посочвали всички разходи и такси, които потребителят следва да заплати, както и годишният процент на разходите. Твърди се, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора и включва всички разходи по кредита в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗПК. В конкретния случай, в изпълнение на поетото задължение за предоставяне на неустойка при липса на обезпечение по сключения договор за паричен заем не е скрита такса или възнаграждение по смисъла на ЗПК, тъй като се дължи само при неизпълнение на договора. Неустойката при липса на предоставяне на обезпечение не следвало да е включва при формиране на ГПР по кредита, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

Между ищцата Е. Д. Ш. и „Креди Йес“ ООД бил сключен договор за потребителски заем № ******** за предоставяне на сумата 1700 лева. В чл.10, ал. 2, т.1 от договора било предвидено задължение на заемателя да предостави на заемодателя следните обезпечения: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; и още едно от следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; особен залог върху движимо имущество чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва – отново съгласно ОУ.; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва – съгласно ОУ.; или ценна книга издадена в полза на Заемодателя.. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя заедно с дължимата лихва възлиза на 3,112.55 лв. за целия срок на договора за потребителски кредит.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ищцата и „Креди Йес“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така, че по договора било предвидено задължение на заемателя да предостави на заемодателя обезпечения Следва да се има предвид, че предоставянето на видовете обезпечения по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия би представлявало затруднение за 2 кредитополучателя. Това е така защото поръчителите трябва да отговарят на редица условия и относно тях следва да се представят в кратък срок документи, с които потребителят не би могъл да разполага, а сключването на банкова гаранция с физическо лице, за сумата дължима по кредита е съмнително. По този начин, уговорките относно обезпечаване са съставени така, че нуждаещият се от финансови средства потребител, да не би могъл да ги изпълни и да е длъжен да връща неустойки.

Следователно така дефинираната в договора клауза във връзка с предоставяне на обезпечение поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от кредитора.

Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие.

С оглед установената невъзможност за предоставяне на изисканата по договора гаранция, следва да се приеме, че сумата дължима като неустойка е вид скрито възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. При включване на възнаграждението дължимо на поръчителя, което съставлява 52,32% от главницата по кредита, би се стигнало до превишаване на нормативно установената горна граница на ГРП. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.

По разноските:

На осн чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 31,24 евро, заплатена държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като е поискал възнагражденията по исковете да се определят на 480 лв. /245,42 евро/ с ДДС общо за предявените искове срещу ответника. Съдът счита, че следва при определянето на възнаграждението за адвокат следва да се съобрази броя на предявените искове, но и тяхната правната и фактическа сложност, която не е висока, както и невисокият им материален интерес. Следва да се вземат предвид и предприетите от процесуалния представител действия във връзка с осъществяваната защита. С оглед общата преценка на тези критерии съдът намира, че възнаграждението следва да се определи общо на 154 евро с ДДС.

3

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от Е. Д. Ш. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ************ ***, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л. с № ************, служебен адрес: гр. Т., ул.

***************, ет. **, офис №** против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска 12 договор за паричен заем № *********************г.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК-Л. с № **************, адрес: гр. Т., ул. ***************** №**, ет. **, офис №***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 154 евро с ДДС на представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4