Решение № 23 от 20.11.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Чепеларе, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20245450200069 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул.

„*************“ №**, ет.**, ап.**, против Наказателно постановление №НП – ПБЗН – СМ0 – 1 от 11.07.2024 год., издадено от Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита от населението“ – гр.С., с което за нарушение по чл.20, т.6 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Х. Д., който поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита от населението“ – гр.С., се явява лично в съдебно заседание. Оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Х. притежава къща с дворно място в с.Х., на ул. „********“ №**. В съседство от него се намира *******, която е собственост на св.Г. Ю.. На 19.04.2024 год. свид. Г. П. пристигнала на почивка в с.Х. и се настанила в ******* заедно с малолетното си дете, където останала до 22.04.2024 год. Вечерта на 20.04.2024 год. докато била навън в дворът на ******, св.П. забелязала, че съседът от другата къща - жалбоподателят Х. снимал с телефон нея и детето й. Св. П. му направила забележка, но въпреки това той продължил да снима. На следващия ден около 10,00 часа св. П. била на двора на ****** и забелязала, че Х. отново снимал с телефона, след което подала сигнал на тел.112. Малко след това жалбоподателя Х. запалил отпадъци от кашони, вестници и сухи растения в двора си в близост до оградата с *****, откъдето започнал да се издига гъст и миризлив пушек и отивал към ******. Междувременно св.Г. Ю. също дошъл в ******, тъй като св.П. му се обадила и го информирала, че е подала сигнал срещу Д. Х.. Във връзка с подадения от св.П. сигнал, на място бил изпратен дежурен полицейски наряд от РУ – Ч. в състав св.В. Х., св.С.

И. и Б. А.. Св. И. отишъл в дома на Д. Х., от когото снел писмени сведения, а св. Х. и колегата му А. снели сведения от св.П. във връзка с твърдяното от нея неправомерно 1 заснемане от страна на Х.. Докато полицаите извършвали проверката, запалените в двора на Х. отпадъци догаряли и все още се издигал дим, който отивал към ******. След проверката, полицейските служители съставили протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР срещу Г. П. и Д. Х. и им ги връчили.

Във връзка със запалените от Д. Х. отпадъци в двора на къщата му в с.Х., свид. П. подала сигнал срещу него до кмета на с.Х.. В тази връзка на 23.04.2024 год. кмета на св.Х. Е. С. и еколог от Община Ч. – Г. И. извършили проверка по случая, като последният съставил на Д.

Х. предписание №34/23.04.2024 год., с което му било предписано „да не пали открит огън в двора си без съгласяване с общ. Ч.“ със срок - постоянен. За резултата от проверката св. П. била уведомена с писмо с вх.№162/25.04.2024 год., което препратила до Областния управител на област С. с искане за проверка по случая с оглед съществуващият риск от пожар в жилищната зона на с.Х.. Областният управител изпратил същото по компетентност на Директора на РД „ПБЗН“ – С. с писмо с изх.№АК-01-03-05-1043/17.05.2024 год., който с резолюция възложил на св.Н. З. – началник на РС „ПБЗН“ да извърши проверка.

На 12.06.2024 год. св.Н. З. и мл. инсп. И. М. извършили проверка на място в имота на жалбоподателя Д. Х. в с.Х., на ул. „********“ №**. Към момента на проверката в имота нямало никакви видими следи от запалване на огън, като с оглед изложените твърдения в сигнала разговаряли със св. Г. П. и св.Г. Ю., които потвърдили, че на 21.04.2024 год. били очевидци на запалените от Д. Х. горими отпадъци и суха растителност в неговия двор.

Предвид направените констатации от проверката, свид. Н. З. приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, т.6 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г. на МВР, поради което в същия ден съставил срещу жалбоподателя АУАН № ПБЗН – СМ5 – 1 – 1/12.06.2024 год. в присъствието на свидетелите Г. П. и Г. Ю., за това, че на 21.04.2024 год. около 12,30 часа в свободна дворна площ в имот в с.Х., ул. „********“ №**, извършва нарушение като изгаря горими отпадъци, суха растителност и други растителни отпадъци. При предявяване на акта Д. Х. го подписал и изложил становище, че посочената дата е вярна, но не е изгарял суха растителност, а кашони и вестници, напоени с разтвор от амониева селитра за получаване на дим, а не огън.

Срещу съставения АУАН било подадено писмено възражение от Д. Х. в срока по чл.44 ЗАНН, в което се сочи, че не е извършил вмененото му нарушение; че посочената нарушена разпоредба е неприложима; че за същото нарушение е проверяван от кмета на с.Х. и не са установени нарушения, като изразява недоволство от работата на органите на ПБЗН и моли административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Така депозираното възражение е разгледано от административно наказващия орган, който е приел, че същото е неоснователно и за извършеното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била възприета по идентичен начин, а на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Н. З., Г. П., Г. Ю., В. Х. и С. И., както и от приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

В показанията си св.Г. П. твърди, че е очевидец на запалването от страна на жалбоподателя на горими материали и сухи растения в неговия двор, като подробно сочи времето, мястото и механизма на неговото извършване. Св. П. сочи, че не е видяла огнени пламъци, а видяла как Х. размахвал нещо за да разпали купчината, от която се издигал гъст и миризлив пушек.

В същия смисъл са и показанията на св.Г. Ю., който също станал очевидец на деянието.

Техните показания не противоречат и на показанията на св.Х., който потвърждава, че по време на проверката от двора на жалбоподателя се издигал дим и ясно се виждало, че на 2 земята в близост до оградата имало нещо запалено. Св. И. твърди, че в левия край на двора имало наченки на нещо запалено и каквото и да е горяло преди това, когато бил в двора видял, че то само догаряло.

От показанията на св.З. се установява времето и мястото на извършената проверка и констатациите от нея. От неговите показания се установява, че повод за извършване на проверката бил подадения от Г. П. сигнал, по време на която не установил видими следи от запалване на огън, но въз основа на сведенията от св.П. и тези на св. Ю. установил нарушението и съставил АУАН срещу жалбоподателя. Св. З. сочи, че по време на проверката жалбоподателят му обяснил, че не се опитвал да запали огън, а искал да създаде само дим, изгаряйки вестници, напоени с амониева селитра. Св. З. обяснява, че това вещество не е опасно за човешкото здраве, но при пожар или експлозия се образуват кафяви азотни окиси, които са отровни. При 180 градуса аминиевият нитрат се разлага и предизвиква отделяне на голямо количество дим, а при 400 градуса – се превръща във взривно вещество, подобно на динамит.

Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по извършеното деяние и съставянето на АУАН, като показанията на свидетеля З., П. и Ю. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Въпреки, че на съда е служебно известно, че отношенията между жалбоподателя и св.Ю. са силно влошени, в случая не намира основания да не бъдат кредитирани неговите показания, доколкото същите напълно се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира и показанията на св.Х. и И., тъй като напълно съответстват на отразеното в съставената от тях докладна записка с рег.№343р4622/22.04.2024 год., а и съдът счита същите са незаинтересовани от изхода на настоящото дело.

Въз основа на изложеното съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на наказателното постановление като неизгодно за нея и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, съставен от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 5 от Наредба №8121з-882/25.11.2014 год. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Съставеният АУАН е надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. Наказателното постановление също е съставено от компетентен орган, действащ в кръга на своите правомощия, съгласно чл.24, ал.3 от Наредба №8121з-882/25.11.2014 год. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементите от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация, даващо възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем.

Съдът констатира, че наказателното постановление е от 11.07.2024 год., а в обстоятелствената част е посочена дата 27.06.2024 год., като очевидно това несъответствие се дължи на допусната техническа грешка, което е процесуално нарушение, но не е от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е ограничило правата на жалбоподателя.

Съгласно чл.140, т.1 от ЗМВР за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на 3 органите за пожарна безопасност и защита на населението.

С Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. издадена от Министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране /обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г./, се определят правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост "обекти". Тези правила и норми се прилагат за всички обекти независимо от вида на собственост. Съобразно § 1, т.4. "Обекти" са всички недвижими имоти, в т.ч. поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях, съоръжения, инсталации и преместваеми обекти с гъвкаво покритие.

В глава трета на Наредба № 8121з-647/2014 г. се съдържат правила и норми за пожарна безопасност, а в раздел втори на същата са посочени изискванията към свободната дворна площ на обектите.

В контекста на изложеното следва да се приеме, че недвижимият имот на жалбоподателя попада в обхвата на Наредба № 8121з-647/2014 г.