Решение № 264548 от 07.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…... гр.

София, ……

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска мл. с. Роси Михайлова при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 8433/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Р.Б.“ ЕАД, чрез юрк. А.Р., срещу решение № 74009/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 63872/2019 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, с която е уважен предявеният от В.П.К. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 2000 лв., - стойност на неразрешена платежна операция, извършна от ответника на 28.11.2018 г. от банкова сметка, ***, с титуляр ищеца, ведно със законната лихва от предявяаване на иска 05.11.2019 г. до окончателното плащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда, че ответникът не е доказал автентичността на платежната операция „теглене“. Поддържа се, че ищецът нарочно изменил своя подпис в банковия документ. Като аргумент сочи и краткото време между съставяне на документите – само 4 минути, за които било невъзможно, а се сформира идея за извършване на измама и за осъществяването и. Счита, че съставените банкови документи следва да се тълкуват в своята взаимосвързаност, а не изолирано един от друг, а подпис на ищеца фигурирал в банковия документ, съставен в 10:04 ч. Искането до въззивния съд е да отмени реението и да отхвърли изцяло претенцията на ищеца.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство В.П.К., чрез адв. З.Д., с който същата се оспорва с доводи за неоснователност и необоснованост. Въззиваемият счита, че ответникът умишлено се опитва да заблуди съда с неверни твърдения, изложени във въззивната жалба. Съставените банкови документи били отделни такива и касаещи различни банкови операции. Не отговаряли на истината и не съответствали на събраните по делото доказателства твърденията, че ищецът целенасочено е положил друг подпис на документа „нареждане разписка“ и документа „сторно“. Правилно съдът приел, че в случая е налице неразрешена операция по смисъла на ЗПУПС, с оглед което моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С оглед постъпилата въззивна жалба предмет на въззивното производство е решението в частта, с която е уважен предявеният от В.П.К. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 2000 лв., - стойност на неразрешена платежна операция, извършна от ответника на 28.11.2018 г. от банкова сметка, ***, с титуляр ищеца, ведно със законната лихва от предявяаване на иска 05.11.2019 г. до окончателното плащане.

В останалата част, в която е отхвърлен предявеният от В.П.К. срещу „Р.Б.“ ЕАД осъдителен иск за възстановяване на сумата от 2000 лв., - стойност на неизвършена от ответника на 28.11.2018 г. операция „внасяне“ банкова сметка ***, разкрита при ответника, както и за заплащане на сумата 190,56 лева обезщетение за забава върху главницата за период от 28.11.2019 г. до 05.11.2019 г., решението не е оспорено от ищеца и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

Първоинстанционният съд е направил обоснована и правилна констатация по отношение на процесната банкова операция „теглене“, а именно, че подписът, положен в сторно документът, който изглежда да е положен от ищеца, не е негов, следователно ищецът К. не е нареждал извършването на посочената банкова операция, който извод е базиран на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза. Според заключението на СПЕ, подписите, положени в сторно документ и нареждане – разписка от 28.11.2018 г., не са положени от ищеца, а останалите документи: вносна бележка, нареждане разписка от 24.07.2019 г., нареждане разписка от 14.02.2019 г. вероятно са положени от ищеца. Според заключението на обсъжданата експертиза подписът, положен в сторно документът, който изглежда да е положен от ищеца, не е негов. Заключението на експертизата е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания съдебен акт и съпоставено със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Свидетелят С. сочи, че се е видял с ищеца К., за да му върне дадени в заем пари – 2000 лв., след което свидетелят придружил ищеца до банката, като възприел как К. предал на служителка на касата сумата. Свидетелката Григорова – служител на ответното дружество, дава показания, че тя е обслужила ищеца по делото, като той пожелал да изтегли сумата от 2000 лв., като провели разговор във връзка с дължимата такса за теглене. Показанията на посочената свидетелка първоинстанционният съд правилно е ценил съобразно с разпоредбата на чл. 172 ГПК заедно с другите събрани по делото доказателства.

Като е съобразил гласните и писмени доказателства, приети по делото, първоинстанционният състав обосновано е приел, че ищецът не е подписал документа сторно. При така установената фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд е направил правилен извод за основателност на твърдението на ищеца, че не е нареждал операция теглене. Доколкото операцията е извършена на 28.11.2018 г., без доказано нареждане от страна на ищеца, в съответствие с материалния закон и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата е приет от първоинстанционния съд за основателен за пълния предявен период – 28.11.2018 г. – 05.11.2019 г., доколкото основанието за извършване на операцията не е било налице при изпълнението, изискуемостта на вземането е от момента на извършване на операцията.

С оглед изложеното и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, в която е уважен предявеният от В.П.К. срещу „Р.Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 2000 лв., - стойност на неразрешена платежна операция, извършена от ответника на 28.11.2018 г. от банкова сметка, ***, с титуляр ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска 05.11.2019 г. до окончателното плащане. Този извод се отнася и до решението в частта разноските, разпределени съобразно с изхода на спора.

По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора – жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна – ищец, за основателно. Възнаграждението на процесуалния представител на В.К. следва да бъде определено съобразно предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв.

Така мотивиран съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение

№ 74009/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 63872/2019 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, с която е уважен предявеният от В.П.К. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 2000 лв., - стойност на неразрешена платежна операция, извършена от ответника на 28.11.2018 г. от банкова сметка, ***, с титуляр ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска 05.11.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта по разноските, присъдени на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила останалата неоспорена част, в която е отхвърлен предявеният от В.П.К. срещу „Р.Б.“ ЕАД осъдителен иск за възстановяване на сумата от 2000 лв., - стойност на неизвършена от ответника на 28.11.2018 г. операция „внасяне“ банкова сметка ***, разкрита при ответника, както и за заплащане на сумата 190,56 лева обезщетение за забава върху главницата за период от 28.11.2019 г. до 05.11.2019 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, бул. „*****и съдебен адрес: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, гр. София 1407, район Лозенец, *****, бул. *****, Фаза 3 да заплати на В.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, чрез адв. З.Д., сумата от 300 лв. - разноски за адвокат за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.