Решение № 322 от 03.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. П., 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720106449 по описа за 2024 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ АД срещу ***“ за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 145,40 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (04.09.2024), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „***“, полица № ***, заведена при ищеца под № ***.

Ищецът твърди, че на 10.10.2021 г. е настъпило ПТП по вина на ответника, като застраховано при ищеца МПС – „***“, ДК № „***“, управлявано от Г. К. П., което е било застраховано с полица „***“ № *** със срок на валидност от *** г.

Конкретно сочи, че ПТП е настъпило в резултат на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (дупка) като е повредена предна лява гума. Била извършена експертна оценка и на собственика на автомобила била изплатена сума в размер на 145,40 лева на 23.06.2022 г.

Твърди, че участъкът, в който е настъпило ПТП се стопанисва и поддържа от ответника съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, а в пар. 1, т. 14 от ДП на същия закон била да дена съответната дефиниция за „поддържане“. Твърди, че ответникът не спазил задълженията си, поради което е налице бездействие от негова страна.

С оглед твърдяното виновно поведение на ответника и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице, намира че са налице предпоставките да встъпи в правата му, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 145,40 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „***“, заведена при ищеца под № № ***.

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че участъкът, в който е настъпило ПТП се стопанисва от него и конкретно Областно пътно управление – П., поради което и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд П..

1

По същество оспорва предявения иск с твърдението, че не се установява причината за ПТП и връзката с твърдяната увреда. Оспорва се протокола от ПТП, тъй като същият е по данни на увреденото лице, а служителите на МВР не са присъствали при самото ПТП. Не били представени доказателства за извършен оглед и заснемане на МПС, поради което застрахователната полица не била влязла в сила, опорочен е договора и не са налице предпоставките за суброгиране в правата на увреденото лице.

Не била изяснена фактическата обстановка – при какви условия и каква скорост е реализирано ПТП, вкл. дали тя е била съобразена с пътните условия. Не били посочени и характеризиращите дупката особености.

Твърди се, че водачът в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е реагирал на „предвидимото“ препятствие – дупка на пътя, поради което е налице съпричиняване.

Не било установено дали водачът е управлявал под въздействието на алкохол, дали ищецът е спазил собствените си Общи условия, дали били нарушени технологичните правила за експлоатация на МПС и др.

Оспорва описаните в исковата молба щети да са резултат от посоченото ПТП, както и че размерът е завишен.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Поддържа предявения иск с писмена молба.

Ответникът се представлява като поддържа своите възражения.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и него; настъпване на застрахователно събитие и неговия размер; заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; предпоставките по чл.

49 ЗЗД.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и поддръжка на пътищата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

По делото не се спори, вкл. обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, че участъкът, в който е настъпило ПТП се стопанисва от ответника.

От приетата като доказателство по делото полица по застраховка „***“, полица № *** се установява, че между ищеца и трето за спора лице – Г. К. П. с сключен договор за застраховка „***“ МПС – „***“, ДК № „***“ със срок на валидност от *** г. Във връзка с тази полица при ищеца е заведена щета под № *** като е призната щета 2 в размер на 145,40 лева за срязана гума. В уведомлението до ищеца (също приложено по делото) е посочено, че водачът в опит да избегне една дупка е попаднал в друга.

Съгласно приложеното платежно нареждане, на Г. К. П. е заплатена сума в размер на 145,40 лева от ищеца на 23.06.2022 г.

При тези обективни данни съдът приема, че между ищеца и Г. К. П. е бил налице валидно сключен договор за застраховка „***“, в срока на действие е настъпил покрит риск, който е възмезден от ищеца като същият е изплатил съответното застрахователно обезщетение.

Спорни са останалите елементи от фактическия състав на предявения иск. В тази връзка по делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетел – Г. К. П.. В показанията си той сочи, че през м. октомври 2021 г., управлявайки МПС – „***“ в насрещната лента на движение, поради ремонт на пътната лента, в която следва той да бъде предвид посоката му на движение, в опита си да избегне една дупка е попаднал в друга, в резултат на което предна лява гума се е спукала. Пояснява, че трафикът е бил интензивен поради отбиване на движението и скоростта му е била ниска.

Относно другите спорни по делото въпроси е допусната и приета САТЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания.

Вещото лице е установило механизма на ПТП, а именно – попадане на предна лява гума на автомобил „*** ***“ в необозначена дупка на пътя, в резултат на което е разкъсана гумата – Пирели с размер 205/55/17. Вещото лице е изследвало причината за движение в насрещната лента и използвайки общо достъпна информация е достигнало до заключение, че процесния участък е извършван ремонт на пътя, обстоятелства изложени и от свидетеля. Изчислена и е сумата за отстраняване на щетите, а именно 145,40 лева.

Ето защо при тези установени по делото факти и приложимо право съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Това е така защото правнорелевантните обстоятелства по делото се установяват безспорно, че ПТП е настъпило на път, стопанисван от ответника.

Управлението на пътищата включва редица дейности, включително поддържането на пътищата, което също е сред правомощията на ответника, представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В нормата на чл.

167, ал. 1 ЗДвП също е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие се установява от съвкупната преценка на показанията на свидетеля, управлявал МПС при реализиране на процесното ПТП и САТЕ. Чрез тези доказателствени източници се установи причинно – следствената връзка, вредата и нейния размер, като ответникът не проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на водача на МПС съдът намира за неоснователно. В Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о., ТК и цитираното в него решение по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, се приема, че принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие - на пострадалия, както и причинната връзка между същото и 3 вредоносния резултат. В тази насока обаче ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства.

Това възражение се опровергава и от показанията на свидетеля, който е заявил, че е било невъзможно да се спре, а единственият избор е бил в коя дупка да влезе.

Дали ищецът е спазил собствените си Общи условия е ирелевантно.

Дали били нарушени технологичните правила за експлоатация на МПС и водачът е употребил алкохол са обстоятелства, които биха били от значение във взаимоотношенията между застраховател и застрахован, но не и в настоящото производство. Тези намеци дори не са въведени като конкретни възражения. Съдът е указал, че за тях ответникът не сочи и не представя доказателства с доклада по делото, като той не е ангажирал такива до края на производството.

По разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в размер на 350,00 лева и се претендира юросконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, като съдът счита, че също следва да бъде присъдено по правилото на чл.

78, ал. 8 ГПК. Не следва да се присъжда сумата от 50,00 лева депозит за свидетел, тъй като тя не е изплащана и подлежи на възстановяване ако страната желае това да бъде сторено.

Ответникът също е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се дължат.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. С. да заплати на ЗК „***“ АД, ЕИК *** сума в размер на 145,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „***“, полица № ***, по който е образувана щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (04.09.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „ЗК „***“ АД, сумата от 500,00 лева – разноски пред Районен съд П. в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4