Определение № 18 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600007 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по депозиран частен протест от прокурор при РП – К., ТО – С. против протоколно определение от 22.11.2024 г., постановено от състав на РС – С. по н.о.х.д. № 28, по описа на съда за 2024 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия П. Т. П..

В протеста са изложени подробни съображения за неправиност и незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че в обвинителния акт подробно и изчерпателно били изложени фактите около извършеното престъпление, като липсвало противоречие между обстоятелствената част и диспозитива, което да е с характер на съществено и отстранимо процесуално нарушение. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест и след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт в съответствие с правомощията му по чл. 345 от НПК, намира от правна страна следното:

Частният протест е депозиран от легитимирана страна, в срока по чл.

249, ал.3 вр. чл. 342, ал.1 пр.2 от НПК, срещу подлежащ на атакуване акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество, същият е и основателен по следните съображения:

НОХД № 28/2023 г. на РС – С. е образувано по внесен от РП – К., ТО – С. обвинителен акт, с който срещу обвиняемия И. К . С. е повдигнато обвинение за това

1

Съдебното производство по НОХД № 28/2024 г. по описа на РС – С. е образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на П. Т. П. за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28 от НК.

Тук е мястото да се посочи, че вече веднъж въззивният съд е имал възможност да ревизира становището на първоинстанционния, по отношение на въпроса допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Така с Определение № 358 от 08.08.2024 г., постановено по в.ч.н.д. № 533/2024 г. по описа на СОС е отменено протоколно определение от 29.04.2024 г., постановено в проведеното по делото разпоредително заседание, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения. С посоченото определение съставът на въззивния съд е върнал делото на РС – С. за продължаване на съдопроиозводствените действия. Поради самоотвод на съдията-докладчик, делото е разпределено на друг съдия от съда. Действително той не следва да бъде ангажиран от преценката на досегашния състав по отношение въпросите, които следва да се обсъждат в разпоредително заседание, поради и което е насрочил делото за провеждане на ново разпоредително заседание на 22.11.2024 година.

В проведеното ново разпоредително заседание на посочената дата възражения срещу годността на процесуалния документ, поставящ началото на съдебната фаза не са били наведени от страните.

Съдът отново служебно е открил пороци в обвинителния акт, изразяващи се в наличието на противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, което е ограничило правата на обвиняемия да разбере в какво престъпление е обвинен. В тази връзка е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се излагат обстоятелства за неизпълнение на задължението за заплащане на дължима издръжка от страна на подсъдимия по отношение на трима негови низходящи – деца, а в диспозитива на същия, обвинението е за едно единствено престъпление, осъществено от обвиняемия П. по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл. 28 от НК. Първоинсатнционният съд е изложил и подробни мотиви защо счита, че в конкретния случай не са налице обективните признаци на продължаваното престъпление, както и при какви условия би била приложима нормата на чл. 26, ал. 1 от НК, които условия не били налице по делото. В допълнение е посочил, че срещу обвиняемия вече са водени наказателни производства за неплащане на издръжка и същият е осъждан три пъти – първите два пъти по една правна квалификация, третият – по втора, а повдигнатото обвинение било по трета правна квалификация, което противоречало на прокламираното в КРБ, а именно, че България е правова държава, в кяото за едни и същи случаи се прилагат едни и същи закони.

По изложените съображения районният съд прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия П., и върнал делото на прокурора.

2

Натоящият въззивен състав намира решаващият извод на първоинсатнционния съд за неправилен.

Главното предназначение на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

След самостоятелна проверка настоящият въззивен състав приема, че в конкретния случай в повдигнатото на П. Т. П. обвинение не е налице противоречие между фактите, изложени от представителя на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт и повдигнатото с диспозитива на същия обвинителен акт обвинение на привлеченото към наказателна отговорност лице. В тази връзка следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 4 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата, изрично посочени в закона, да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца и деецът вече да е осъждан за престъпление по първата алинея на посочената норма, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Следователно от съществено значение за отговорността на дееца е периодът на неплащане на дължимата се издръжка, размерът на неизпълнението, отнесено и към материалните възможности на длъжника през инкриминирания период, без да е необходимо настъпването на други вредни последици за лицето, комуто се дължи издръжката. Избраната от прокурора словесна и цифрова правна квалификация на престъплението като продължавано такова, не води след себе си неяснота на обвинението, тъй като съставомерните признаци на престъплението са посочени в необходимата степен, за да бъдат разбрани от подсъдимия, респ. за да може той да организира защитата си срещу тях. Също така в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е отразена позицията на прокурора, че в конкретния случай деянието е извършено повторно, както и становището му защо счита че са налице условията на чл. 26 от НК.

С оглед изложеното се налага закономерният извод, че обсъжданият обвинителен акт е редовен от външна страна, в него липсват противоречия или неясноти, поради което е годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае предмета на доказване по делото.

Следва да се посочи, че всички, изложени от първоинсатнционния състав в обжалваното определение, съображения свързани с липсата в случая на обективни признаци на продължавано престъпление, са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани в разпоредително заседание. Аргументът на 3 районния съд, че обвиняемият П. е осъждан за неизпълнение на задължението за заплащане на дължима издръжка, но при различни правни квалификации, не е относим към настоящото производство. Това е така тъй като, нито първоинсатнционният, нито въззивният съд имат правомощие да ревезират вече влезли в сила съдебни актове, с които деецът е признат за виновен. В конкретния случай е повдигнато ново обвинение за извършване на друго деяние (макар и от същия деец, отново за неизпълнение на задължението му към същите низходящи), за различни периоди и суми, а правомощието да повдига и поддържа конкретно обвинение при престъпленията от общ характер все още е само на прокурора.

В заключение се налага изводът, че обжалваното определение, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия, е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.11.2024 г., постановено от състав на РС – С. по н.о.х.д. № 28, по описа на съда за 2024 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия П. Т. П..

ВРЪЩА делото на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4