Решение № 2814 от 06.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2814 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330101034 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от С. Д. С. против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл.

187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 013, 44 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, както и за заплащане на сумата от 724, 74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г., ведно със законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Предявените искове са изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на техния размер с Определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът полага труд по служебно правоотношение при ОД на МВР – Пловдив при сумарно изчисляване на работно време на 12-часови дневни и нощни смени. Сочи, че за процесния период е полагал труд, включително и нощен. Излагат се съображения, че съществува съответна правна уредба на нощния труд, както следва: в правото на ЕС - Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г.; обща национална - в Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и специална - в ЗМВР, и в други подзаконови нормативни актове Наредби - с № 8121з407/ 11.08.2014 г., № 8121з-592/ 1

25.05.2015 г. и № 8121з-922/ 22.07.2022 г. Твърди, че е налице различно третиране на нощния труд, полаган от служители в МВР, като се сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Позовава се на Решение на СЕС по дело № С- 262/2020 г., образувано по запитване от българския съд, с което СЕС установява стандарта, който следва да бъде приложен при преценката за съответствието на националната правна уредба с принципа на рално третиране, който представлява общ принцип на Съюза, като се цитира решението. Посочва, че с Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 съдът постановява, че чл. 12, б. а от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществени задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварена със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел; чл. 12, б.а от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по – специално до разлика на третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Поддържа, че като държавен служител – п. о. по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещ по служебно правоотношение, е третиран неравностойно спрямо работниците и служителите при същия работодател като държавни служители (чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР), и полагащи труд на трудов договор (чл.142, ал. 1, т. 3 ЗМВР), както и спрямо работници и служители, полагащи труд на смени в частния сектор като частни охранители по Закона за частната охранителна дейност. Сочи, че ситуацията е сравнима по смисъла на практиката на СЕС. Поддържа, че общата национална правна уредба цели да предостави защита на безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд, тъй като дългите периоди на нощен труд могат да се вредни за здравето и да застрашат безопасността на работното място. От тази защита са изключени полицейските органи, макар че ЗМВР предвижда, че и трите цитирани по – горе категории служители и работници участват в изпълнението на основните дейности на МВР. Твърди, че като държавен служител – полицейски орган, работещ по служебно правоотношение през нощта е в сравнима ситуация с работниците и служителите, които извършват охранителна дейност по трудов договор през 2 нощта по Закона за частната охранителна дейност, които се ползват от общия правен режим на нощния труд, съгласно чл. 140, ал. 1КТ и чл.9, ал. 1 от НСОРЗ. В този смисъл счита, че разликата в третирането не се основава на обективен и разумен критерий, като нормативната уредба води до това, че държавните служители в МВР, за да получат в пълен размер трудовото си възнаграждение, трябва да работят 8 часа на ден нощен труд, а останалите само 7 часа. С оглед забраната за различно третиране се посочва, че за положения от ищеца нощен труд, следва да се прилага общата национална регламентация- чл. 140 ал. 1 от КТ и чл. 9 ал. 1 от НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работно време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и така се получава справедливо завишено заплащане на нощния труд. Посочва се, че за процесния период ищецът има около 2 400 часа нощен труд, който при преизчисляването му на дневен се равнява на 2 740 часа, или за разликата от 340 часа му се дължи допълнително възнаграждение, което пресметнато с коефициент се равнява на сумата от 1 200 лв. Претендира и законна лихва върху главница в размер от 100 лв. за всяко от тримесечията, считано от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен труда до 17.01.2025 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице четирите предпоставки, установени в нормата на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а именно - подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по – малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Счита, че последните две предпоставки не са налице за служителите от МВР, работещи на смени, какъвто е настоящия случай. Твърди, че прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР изрично е изключено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Сочи, че според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява на работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Твърди, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочва, че трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22:00 ч. до 6:00 ч. е нощен. Излага съображения, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на работното време към нормалната 3 продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Твърди, че нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо КТ, като ЗМВР предвижда еднаква продължителност на работното време на служителите на МВР през деня и през нощта за разлика от КТ, като тази разлика се обуславя от функциите вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР. Посочва, че извънредният труд е определен в нормата на чл. 187, ал. 7, предишна ал. 6 на ЗМВР, като той не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно. Цитират се няколко наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, като се посочва, че нощният и извънредният труд се заплащали по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка се твърди, че няма празнота в закона, а съществува специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и извънредния труд на служителите на МВР, който не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1, 143.

Твърди, че целият положен от ищеца - както нощен, така и извънреден труд, е надлежно заплатен. Излагат се съображения, че няма дискриминация в различното законово третиране на отделните групи държавни служители, нито пък привилегия на едни спрямо други. Твърди, че не е налице противоречие с европейското законодателство, а съществува специален ред за организацията и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, като в този смисъл е и цитираното и от ищеца тълкувателно решение.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесният период ищецът е полагал труд на служебно правоотношение при ответника и че е полагал дневни и нощни 12часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

По делото са представени Заповеди, издадени от ответника за определяне на основно и допълнително трудово възнаграждение на служителите в МВР.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 4

01.10.2021 г. до 31.12.2024 г. отработените от ищеца часове нощен труд са 2 280 часа за 2 777, 73 лв., като след приравняването им на дневен труд с коефициент 1.143 последните са 2 606, 7 часа. Установено е, че разликата от 326, 7 часа в стойностно изражение е в размер от 4 013, 44 лв., като на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание приравняване на нощния труд в дневен. Вещото лице е определило обезщетението за забава, считано от падежа на плащането (29-то число на месеца следващ тримесечието на начисляване) до датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2025 г., в размер на сумата от 724, 74 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).