Решение № 6 от 04.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Благоевград, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500971 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. М. А., гр.П., ул.„** и по въззивна жалба на М. И. П., гр.П., ул.„**, против решение №263/28.07.2023г на РС-П. по гр.д.№649/23г по описа на РС - П., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е признато спрямо ищците А.П. и Я.П., че ответницата К.А. е извършила акт на домашно насилие, поради което на осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е задължена да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на тях, санкционирана е с глоба от 200лв и е издадена заповед за защита по чл.15 ЗЗДН.

Със същото решение е отхвърлена като неоснователна молбата на М. И.

П. за извършено спрямо него домашно насилие от ответницата.

Недоволна от уважителната част на така постановения акт е останала жалбоподателката К.А., която го счита за незаконосъобразен, поради което настоява за неговата отмЯ., излагайки подробни съображения в тази насока.

Прави доказателствени искания.

Противната страна не изразява становище по жалбата.

1

Недоволен от отхвърлителната част на първоинстанционния акт е останал М.П., намирайки го за незаконосъобразен, за което също подробно се аргументира. Иска неговата отмЯ. и уважаване молбата си за защита от домашно насилие.

В отговорът си К.А. счита жалбата на П. за недопустима, поради просрочието й. Алтернативно счита същата за неоснователна и поддържа обжалваната от него част от първоинстанционното решение и настоява за неговото потвърждаване.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмЯ. се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори относно родствените връзки, по силата на които страните попадат в приложното поле на чл.3 от ЗЗДН(вж. у-ние изх.

№90/10.05.2023г и у-ние изх.№89/10.05.2023г, издадени от Община П.).

Не се спори също, че молителите и ответницата обитават различни жилища от една и съща сграда, ползвайки общо общите части и двора.Материалите по делото установяват по категоричен начин силно влошени отношения между молителите, от една страна и ответницата, от друга, произтичащи от вещноправни и лични взаимоотношения(вж. приложените полицейски и прокурорски преписки, решенията по водените производства по ЗЗДН).

Според декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН на А. П. на 04.05.2023г, когато чула дъщеря й К. А. да вика на внука й М., молителката излязла на двора и когато К.А. я видяла й казала – „какво гледаш бе гърбуш“. След това й казала – „циганка“, „мълчи бе дърта вещице“. Отразено е още в декларацията, че на 08.05.2023г, когато молителката била в двора на къщата и се разхождала с Т.Я. и нейното дете, К.А. излязла от етажа си и казала на молителката – „къде ходиш ти ма гърбушко“. По-късно простирала и ответницата отново й казала, че е гърбуш, както и че е „гнусотия мръсна“.

В приложената от Я. П. декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е отразено, че на 04.05.2023г около 12,30ч чула К. А. се разправя със сина й М. П., излязла на двора да види какво става и когато К.А. я видяла й казала – „селянко мръсна и 2 ти ли дойде“. Казала й още, че е „уроспия“, както и защо е била да я оперират - че „***“. Казала й още, че е „боклук“ и „нещастница“.

Видно от декларацията на М. П. декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН на 04.05.2023г около 12,30ч на двора на къщата дошъл К.Динев, за да поправи камерите в къщата. Двамата влезли в гаража, след което К.А. се опитала да отвори вратата на гаража. След като излязъл от гаража, възникнало пререкание между него и А., при което последната му заявила, че е „пропаднал наркоман“ и му задала въпроса „какви наркотици взимаш“.

Нарекла го още „льольо мръсен“. Също така му посегнала, като се опитала да го удари с юмрук в лицето. Сочи, че това не е единствения случай на домашно насилие от страна на К.А. срещу молителя и семейството му.

В показанията си св.Т.Я. твърди, че на 04.05.2023г била с детето си в къщи и чула съпруга си да разговаря на К.А., казвайки й да спре да му дърпа входната врата. Ответницата обаче заявила, че може да влиза където си иска, след като те влизали при баба Н., на което М.П. отвърнал, че влизат при бабата понеже е болна. Свидетелката заявява, че тогава ответницата започнала да обижда П., като го попитала „какви наркотици взимаш“, нарекла го „пропаднал наркоман“ и „льольо мръсен“. След малко дошла и свекърва й (молителката Я.П.), която била посрещната от К.А. с думите: „и ти ли ми идваш, мръсна селянко“, като й казала още, че е „уроспия“ и че „се е оправяла наляво и надясно и затова е правена операция“. Свидетелката поддържа, че била на терасата и чула въпросните думи. Заявява още, че четири дни след 04.05.23г, когато се прибирала с детето си я посрещнала баба Н., която й помогнала, като хванала детето за ръката, за да прибере количката. През това време ответницата А. изпращала някакъв човек, след което застанала на вратата и заобиждала баба Н. (молителката А.П.), като й казала: „какво ми се разхождаш тук, гърбуш, като не мога да мина“.

Св.А.Б. си спомня за случилото се на 04.05.2023г, когато видяла М.П. да удря ответницата К.А.. Твърди, че М.П. взел телефона на ответницата и започнал да й крещи „коя си ти, че ще ми отваряш вратата“, а К. настояла да й върне телефона. След това, свидетелката позвънила на тел.112, защото знаела, че ситуацията ще ескалира. П. върнал телефона на ответницата, крещейки че с лъжа е взела етажа, като я ударил по лицето много силно. Междувременно се появили майката на К.А. (А.П.) и майката на М.П. (Я.П.). Последните също 3 се подигравали на ответницата К.А., като и повтаряли, че тя е „айляк човек“, че е излъгала баща си и е взела етажа, че е психично болна и трябва да се лекува някъде. Свидетелката е категорична, че К.А. не е отвърнала на тези думи, като обиди от нейна страна не е имало. Не е чула от К. думата „льольо“ по адрес на П.,въпреки че стояла до оградата си, на метър - метър и половина от тях. В този момент до нея се приближил и съпругът й, след като чул крещенето.

Б. твърди, че била очевидец и на случката от 08.05.2023г. Тогава свидетелката била на двора си, когато дошъл човек да прецени къде може да постави камери за двора на ответницата А.. След като го изпратила до входната врата на двора, слизайки по стълбите, пред нея минала баба Н. с Т. и малкото й дете. В този момент, К.А. казала на свидетелката, че баба Н. минава нарочно пред нея, защото знае, че има ограничителна заповед, но обиди между двете не е имало. Свидетелката е категорична, че на 08.05.2023г К.А. не е отправяла към майка си думите „къде ходиш ма, гърбуш“, както и че в този ден К. и А. изобщо не са говорили.

Св.И.Богданов заявява, че си спомня за случая от 04.05.2023г - намирал се на отсрещния тротоар на улицата, когато чул тряскане на кофа и видял че след като К.А. изхвърлила боклука си, влязла навътре и започнал скандал.

След броени секунди чул виковете на М. към К.. Тогава свидетелят влязъл в двора си и се доближил до съпругата си, която стояла до оградата, наблюдаваки ситуацията у съседите. Според свидетеля К.А. седяла на пейката, а М.П. наведен над нея й крещял вулгарни думи и заплахи. От К. не е чул вулгарни и обидни думи. Видял също М. да удря шамар на К..

Междувременно, преди М. да удари К., се появили баба А. и майка му Я..

Свидетелят твърди, че не е чул разговор между К. и Я., между К. и А..

Изрично заявява, че на 04.05.2023г не е виждал там Т..

Св.Богданов посочва още, че на 08.05.2023г бил вкъщи, когато след като изпратила монтажник,К. говорила със съпругата му и се прибрала в етажа. В този момент се прибирала Т. с едното си дете, като бабата била от предната страна. Свидетелят посочва, че между К., Т. и А. не е имало разговор тогава.

К.А. си говорила единствено със съпругата на свидетеля.

По делото са налице и данни за множество подавани от ответницата срещу молителите, както и от молителите срещу ответницата, сигнали в РУ4 П. и прокуратурата, с оплаквания за осъществени различни по характера си престъпления, по които обаче, след извършване на съответните проверки, са постановени откази за образуване на досъдебно производство.

По делото са налице също така и данни за подавани молби по ЗЗДН от А.П. срещу К.А. и от К.А. срещу М.П.. По първата е било образувано гр.д.

№425/22г, а по втората гр.д.№648/23г, и двете по описа на РС-П., по които са постановени решения, с които молбите са уважени.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбите са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Самостоятелната въззивна преценка по отделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал не се установи предпоставките за издаване заповед за защита по чл.15 ЗЗДН в полза на двете молителки и налагане на санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответницата.

Анализа на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК установи, че показанията на св.Т.Я. за осъществено на 04.05.2023г домашно насилие от К.А. по отношение на Я.П., чрез отправяне на обидите - „селянко мръсна и ти ли дойде“, „уроспия“, „била си да те оперират, защото си се ебавала насамнатам и си ойдела да те чистят отдолу“, „боклук“, „нещастница“, както и по отношение на А.П., чрез обидите - „къде ходиш ти ма, гърбушко“ и „гнусотия мръсна“, очевидно са повлияни от съжителството й на съпружески начала с молителя М.П.,с когото имат две деца.Освен това молителката Я.П. е майка на М.П., а А.П. е негова баба, с които свидетелката(и ответницата) живеят в една къща със всички произтичащи от това последици.

Не на последно място - налице са трайно влошени отношения с ответницата, белязани със скандали, пререкания, жалби(вж. полицейските и прокурорски преписки), както и водени между страните аналогични производства, по едното от които К.А. е получила търсената защита по ЗЗДН срещу конкубината на св.Т.Я.(вж. решенията по гр.д.№№425/22г и 648/23г по описа на ПРС).Всичко това индицира по-скоро намерението на св.Т.Я. да издейства благоприятен за М.П. и останалите молители резултат, отколкото разкриване на обективната действителност.

Тези изводи се обосновават и от факта, че показанията й са изолирани,едностранчиви и не се подкрепят от останалия доказателствен 5 материал.Напротив - опровергават се от св.А. и И. Б., които са категорични, че на 04.05.23г К.А. изобщо не е разговаряла с молителката Я.П. и не е изричала въпросите обидни думи, както и че на 08.05.23г А. не е разговаряла с А.П. и не е отправяла посочените по-горе обиди.Показанията на св.Б. са логични, последователни, взаимно допълващи се и не противоречат на останалите доказателства. Още повече, че същите са трети лица, без каквато и да е родствена или друга връзка с молителите, респ. с ответницата, и за които липсват данни за заинтересованост от изхода на делото. Данните за сложилите се напоследък негативните отношения с молителите не променя горните изводи, след като думите на Б. не се опровергават, а кореспондират с останалия доказателствен материал.Освен това, житейски е логично като съседи на страните по делото да имат преки впечатления над действителните им отношения във времето.

С оглед изложеното, съдът не възприема показанията на св.Я. досежно осъщественото на 04.05.23г и 08.05.23г домашно насилие от К.А. по отношение на Я.П. и А.П.. В този контекст развитите в тази насока оплаквания в жалбата на К.А. се явяват основателни, за разлика от доводите на въззиваемата страна.

Аналогично е становището на настоящия съдебен състав и относно останалите актове на домашно насилие, вменени на К.А. по отношение на молителя М.П. на същата дата, чрез отправяне на обидите – „пропаднал наркоман“, „какви наркотици вземаш“ и „льольо мръсен“ и посредством опит за юмрук по лицето на молителя. По делото, посредством показанията на св.Б., се установява по безспорен начин, че на посочената дата К.А. не отправяла обиди по отношение на М.П., още по-малко се е опитвала да го удари. Ето защо правилно районният съд е отхвърлил молбата в тази част, макар и по съображения, различни от изложените.