Определение № 5380 от 06.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5380 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110153129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК .

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2025 г., съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС и е прекратил производството по гр.д. № 53129/2023 г. на СРС. В съдебното заседание страните чрез явилите се процесуални представители са направили искания за присъждане на разноските. По отношение на искането за разноските, съдът е постановил, че ще се произнесе в закрито заседание.

С молба от 29.12.2025 г. ********* моли за произнасяне по разноските съгласно искане, направено в съдебно заседание от 04.11.2025 г.

С молба от 12.01.2026 г. ответникът Н. М. моли за произнасяне по разноските съгласно искане, направено в съдебно заседание от 04.11.2025 г.

С молба от 12.01.2026 г. ответникът Я. Я. моли за произнасяне по разноските съгласно искане, направено в съдебно заседание от 04.11.2025 г.

С отговор от ******* от 16.12.2025 г., заявява становище за недопустимост на искането за разноски, тъй като не е постъпило в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК, евентуално отправя искане да бъде намалено възнаграждението до предвидения минимален размер , а именно 2276,43 лева.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В практиката на ВКС последователно се приема, че 1 ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, но и при прекратяване на делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба / така Определение № 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3464/2023 г./ Следователно, в случай на прекратяване на делото поради недопустимост на иска, ответникът има право на разноски.

Искането за присъждане разноски е направено от ответниците в срока по чл. 80 ГПК в открито съдебното заседание от 04.11.2025 г. преди постановяване на прекратителното определение, поради което възражението , че исканията за присъждане за разноски са недопустими, тъй като не са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК са неоснователни.

Предвид изхода на спора, съдът приема,че на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответниците разноски. Съгласно приложен към отговора на исковата молба от 26.03.2024 г. договор за правна защита и съдействие 228/13.03.24 г. и преводно нареждане в полза на адв. Ч. ********* е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 8100 лева. Съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, Я. Я. е сторил разноски в размер на 2500 лева, платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024 г., приложен към отговора на исковата молба , а Н.

М. е сторила разноски в размер на 2500 лева за адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита от 28.02.2024 г., приложен към отговора на исковата молба.

Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и по аргумент от принципа за равенство на страните в процеса, установен в нормата на чл. 9 ГПК, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. искането за присъждане на разноски, респективно възражението на насрещната страна за прекомерност може да се прави до приключване на устните състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на 2 процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. В този смисъл Определение № 490 от 19.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на ВКС. В разглеждания случай ответникът не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК в законовия срок. Следователно правото на ищеца ********* да иска намаление на размера на претендираните от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат, заявено за първи път в молбата от 16.12.2025 г. се явява преклудирано. При липса на своевременно въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да намали служебно размера на адвокатското възнаграждение. В този смисъл са още определение № 2428 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 2845/24 т., определение от 29.10.2024 г. по ч.г.д. № 3947/2024 г., ВКС.

С оглед влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България,считано от 01.01.2026 г., присъжданите суми се превалутират от лева в евро.

Ето защо и на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение от 04.11.2025 г. по гр.д. № 53129/2023 г. на СРС в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК **********, ЕИК ********* да заплати на ******, ЕИК ********* сумата от 4 141,46 евро (четири хиляди сто четиридесет и едно евро и 46 евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за исково производство пред СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК **********, ЕИК ********* да заплати на Я. Й. Я., ЕГН ********** сумата от 1278,23 евро (хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за исково производство пред СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК **********, ЕИК ********* да заплати на Н. Д. М., ЕГН ********** сумата от 1278,23 евро ( хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за исково производство пред СРС.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от съобщението .

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4