Решение № 250 от 12.11.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Враца, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200446 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. А. П. от гр.Враца против НП № 24-0967000167/22.03.2024 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2,т.11 ЗДвП е наложено наказание глоба от 20 лв., както и е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, като постановено в нарушение на материалния закон, с искане за неговата цялостна отмяна.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира конкретно становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се отправя бланкетно искане за потвърждаване на НП.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на 1 събраните по делото доказателства, страна следното: намира за установено от фактическа

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество е частично основателна, но при съображения изцяло различни от изложените:

На 12.03.24 г. около 12.30 ч., полицейски служители при сектор „ПП“Враца между които и св.Л.А. били изпратени за проверка на сигнал за ПТП, подаден чрез тел.112. При пристигане на място, в гр.Враца, ул.“Иваница Данчов“, полицейските служители заварили 2 паркирани автомобилил.а.“БМВ“ с рег.№*******, ползван от св.К.Т. и л.а.“Ситроен“ с рег.№******, собственост на настоящия жалбоподател. Първият автомобил бил паркиран коректно, а вторият бил паркиран „с леко кривната предница“. Двата автомобила били в непосредствена близост един зад друг и с видими следи от физическо съприкосновение. Констатираните при този визуален оглед разположение на автомобилите и следите от ПТП-то били заснети от полицейските служители чрез система за отдалечен достъп, за което към преписката е приложен снимков материал. След това полицейските служители установили наличието на свидетели-очевидци- потърпевшата св.К.Т. и св.Л.И., от които снели съответни устни обяснения. Въз основа на същите, полицейските служители установили и настоящия жалбоподател като собственик и водач на втория автомобил-участник в инцидента-л.а.“Ситроен“ и го потърсили за информация и съдействие по телефон. Същият първоначално отказал да съдейства отричайки наличието на какъвто и да е инцидент, но в последствие се отзовал, явявайки се на местопроизшествието, което е пред дома му. В резултат от всички извършени при проверката действия по изясняване на инцидента, като краен резултат св.Л.А. съставил процесния АУАН№1106997/12.03.24 г. срещу настоящия жалбоподател за две нарушения по ЗДвП. Първото инкриминирано нарушение е по чл.40, ал.1 ЗДвП, за това, че на 12.03.24 г. около 12.30 ч. в гр.Враца, на ул.“Ив.Данчов“ до №7, жалбоподателят в качеството си на водач на л.а.“Ситроен Ц 5 Н2“ с рег.

№******, при извършване на маневра движение на заден ход при паркиране, блъска намиращият се зад него паркиран л.а.“БМВ 730Д“ с рег.№*******, като реализира ПТП с материални щети. Второто инкриминирано с АУАН 2 нарушение е по чл.123, ал.1,т.3, б.“в“ ЗДвП“, за това, че след ПТП-то водачът е напуснал мястото му, като има разногласия относно обстоятелствата му и не уведомява органите на МВР. Съставен и констативен протокол за ПТП, в който са отразени схемата на ПТП-то и са описани констатираните материални следи и по двата автомобила. Жалбоподателят отказал да подпише и протокола и АУАН, надлежно оформено с подпис на свидетел.

Въз основа на горепосочения АУАН и без постъпвали писмени възражения против АУАН, е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо него словесно и цифрово описание на нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания, на посочени правни основания по чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Гореизложените фактически обстоятелства, съдът възприе след съвкупна оценка и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, както следва:

Изложените в процесните АУАН и НП фактически констатации се потвърждават пряко от свидетелските показания на актосъставителя Л.А., който без да е непосредствен очевидец на самия пътен инцидент, е посетил местопроизшествието непосредствено след него, извършил е лично негов визуален оглед, заснел е снимков материал, издирил е и е снел устни сведения от наличните други очевидци. Показанията му изцяло кореспондират с наличния снимков материал, констативните данни от протокола за ПТП, както и с показанията на двете свидетелки по АУАН-К.Т. и Л.И.. Последните две свидетелки, в дадените непосредствено пред съда показания, на свой ред също пряко свидетелстват за това, че на инкриминираните време и място жалбоподателят е предприел маневра за паркиране на заден ход, без да се съобрази с другото паркирано МПС и отстоянието от него, при което е настъпило съприкосновение между двата автомобила, с определени леки материални щети. Извън горното, показанията и на тримата горепосочени свидетели, ведно с данните от протокола за ПТП и АУАН с оформен отказ за подписването им, са еднопосочни относно поведението на жалбоподателя по време и след инцидента, свързано с отричане на факта на налично ПТП и последващ отказ за съдействие както на другия участник в ПТП-то, така и на полицейските органи след пристигането им. Очевидно е, че така оформената 3 група доказателствени източници, подкрепяща административнообвинителната теза е в пълен синхрон, без вътрешни противоречия и в добра логическа корелация, поради което и съдът няма абсолютно никакви основания да не я цени като достоверна и обективна.

В подкрепа на поддържаната в хода на цялото производство своя защитна версия, че в случая изобщо не е имало ПТП и материални щети от него, жалбоподателят на свой ред ангажира гласни и писмени доказателства, чието състояние е, както следва:

Налице са св.показания на В.Н**** /в приятелски отношения с жалбоподателя/, който твърди /обобщено/, че през м.март по средата е възприел жалбоподателя да слиза от автомобила си пред дома си и да тръгва към дома си, без пререкания с други хора.Няколко дена по-късно, жалбоподателят му казал, че „са идвали от КАТ, защото имало някакво оплкване от жената долу, че й блъснал колата, а той никаква кола не е удрял“.

Очевидно е, че въпросните показания са дотоклкова общи и схематични, че по никакъв начин не могат да бъдат съотнесени към процесния инцидент откъм време, място и конкретни събития, съответно и не са годни да опровергаят случването му.

Налице са св.показания на В.Ш***** /съсед на жалбоподателя/, който за разлика от другия свидетел е твърде конкретен относно времето и мястото на възприятията си като „очевидец“, именно на 12.03.24 г., около 12.30 ч., но без последващи обяснения защо конкретно помни тези дата и час. По-нататък в показанията си, този свидетел твърди, че е възприел като „очевидец“ всичко случило се пред дома му, чистейки прозорците на дома си. Свидетелят заявява, че е е видял жалбоподателя да пристига с колата със съпругата си, паркирал нормално, без да е имало никакви удари, след което жалбоподателят се качил в блока си. Според свидетеля „той спря нормално и се прибра, и така... Не съм чул да е имало пререкания с други хора...Когато паркира имаше някаква тъмно синя кола.Той беше спрял много добре.Имаше и разстояние между него и другите коли.“. Същевременно въпросният свидетел твърди, че когато жалбоподателят пристигнал с автомобила си пред блока, първоначално нямало къде да завие, за да може да спре пред гаража си, поради друг спрян автомобил и който гараж се намира „отзад на блока и той не е могъл да мине, защото пред гаража му е имало друга кола и за това е решил да спре пред 4 блока.“. Очевидно е, че с така проследеното си съдържание, коментираните свидетелски показания са дотолкова вътрешно противоречиви и непоследователни, при което изцяло остават под съмнение въпросите за това дали, кога и какви конкретни факти свидетелят действително е възприел, твърдейки, че е „очевидец“ на процесните събития.

Последното представено от жалбоподателя писмено доказателство е „констативен протокол“ /л.28 от делото/, в който е посочено, че при извършен технически преглед на собствения му автомобил, няма установени видими щети по задната част на автомобила. Въпросното удостоверение е с посочен издател –„управител инж.М.К.“ на „БДМ Ауто Гру“ООД-Враца, с дата на издаване „13.05.24 г.“ и без посочена дата на самия технически преглед, удостоверен като извършен в този протокол. Съдът намира за ненужно да обсъжда процесуалната годност и стойност на въпросното писмено доказателство като „частен документ“, тъй като е очевидно, че с горепосоченото си съдържание, същото с нищо не доказва наличието/липсата на материални щети по автомобила на жалбоподателя към инкриминираната дата на ПТП-то- на 12.03.24 г.

При така проследеното състояние и съдържание на ангажираните от жалбоподателя гласни и писмени доказателствени източници, съдът ги игнорира и дискредитира изцяло.

Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства и доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

В случая по делото категорично се установи, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място, в качеството си на водач на МПС, настоящият жалбоподател е нарушил задължението си по по чл.40, ал.1 ЗДвП, като извършвайки маневра движение на заден ход за паркиране, е блъснал намиращият зад него друг паркиран л.а., причинявайки леки материални щети и по двата автомобила, т.е. „ПТП“. Категорично се установи и че след ПТП-то и въпреки възникналите разногласия с другия участник-св.К.Т., жалбоподателят демонстративно е напуснал местопроизшествието, прибирайки се в дома си, без да уведоми и изчака органите на МВР. За това си поведение жалбоподателят се явява наказателно-отговорен по съответните разпоредби на ЗДвП и следва да му бъдат наложени съответни административни наказания .

5

От процесуално-правна страна:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените по делото заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Същите съдържат и задължителните реквизити по чл.42, т.3 и т.4, съответно по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изискващи ясна формулировка на административното обвинение откъм фактически обстоятелства за време, място и начин на извършване на вменените нарушения. За второто инкриминирано в НП нарушение е налице и пълно съответствие между фактическото и юридическо обвинение по чл.123, ал.1,т.3,б.“в“ЗДвП, както и с посоченото правно основание за налагане на административните наказания по чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП.

Не така стоят нещата с другото нарушение:

Както вече се посочи по-горе, според посоченото в процесните АУАН и НП, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП, съгласно които разпоредби се касае до формално, „на просто извършване“ нарушение, чийто вредоносен резултат и вредни последици се изчерпавт с „поставяне в опасност“ на движението. Същевременно, според обстоятелствените части на АУАН и НП, жалбоподателят е подведен под отговорност, не за извършено „формално“ нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП, а за това, че вследствие на него е предизвикал ПТП с материални щети. Т.е., касае за съвсем друг вид, „резултатно“ нарушение, включващо настъпване на съставомерни имуществени вреди и за което нарушение, в чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП е предвидена самостоятелна и отделна административно-наказателна отговорност и друг размер на санкцията. В този смисъл, в случая е налице съществено разминаване между посочените в АУАН и НП фактическо и юридическо обвинение, което на свой ред представлява достатъчно основание за отмяна на процесното НП в тази му част, на въпросното основание.