Решение № 182 от 25.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Силистра, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря ДЕЯНА В. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100037 по описа за 2026 година

В исковата молба от Т. В. М. срещу "К. П. Б." ЕООД, се твърди, че ищеца е страна по Договор за кредит № 1113311/ 22.07.2024 г. сключен с ответното дружество.

Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1400.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1885.87 лева, съгласно условията на договора, при срок на кредита от 11 вноски.

В чл. 11 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение по Договорът, то той дължи неустойка в размер на 1909.13 лева.

В тази връзка му е начислена неустойка в общ размер на 1909.13 лева, разпределена на 11 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 345 лева.

Счита, че клаузата за неустойка по Договор за кредит № 1113311/ 22.07.2024 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, клаузата за неустойка по Договор за кредит № 1113311/ 1

22.07.2024 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1909.13 лева е в размер на над 100% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1400.00 лева.

С процесната неустойка по Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Моли съда да обяви за нищожна клаузата за неустойка по чл.11 от Договор за кредит № 1113311/ 22.07.2024 г. в размер на 1909.13 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Претендира и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "К. П. Б." ЕООД изразява становище за неоснователност на предявеният иск. В отговора се твърди, че:

Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК, т.к. ищецът е депозирал две напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях множество договори, като са образувани гр.д.№ 1164/2025 г. и гр.д.№ 37/2026 г., които иска от съда да бъдат съединени.

При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени, при успешен развой на делото за ищеца, иска в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

По основателността – твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

По отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 64.2%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора.

Неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавък към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.

Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва.

Оспорената неустойка е действителна. Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. Противоречие с добрите нрави не е налице, при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, като например дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя.

Потребителят е бил наясно както преди сключване на договора, така и при подписването му с дължимостта на неустойката, посочена в СЕФ, в погасителния план и в самия договор.

3

Освен това ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Моли съда да постанови съединяването на гр. д. № 1164/2025 г. и гр. д. № 37/2026 г. по описа на Районен съд - гр. Силистра в едно общо производство, алтернативно моли съда да отхвърли предявените от Т. В. М., ЕГН **********, претенции като неоснователни.

Претендира извършените в хода настоящото производство разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 22.07.2024 г. между ищеца и К. П. Б. ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 1113311, при фиксиран годишен лихвен процент - 51% и годишен процент на разноските (ГПР) - 64,2%, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя заемната сума в размер на 1400 лв., а общата сума, която следва да върне е в размер на 1885.87 лв.

Съгласно чл.5.(1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или

Поръчителство на едно или две физически лица; които отговарят кумулативно на следните условия:

1.

При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.

3. Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора.

4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;

5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

4

6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор.

Съгласно чл. 11. (1) С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1909.13 лева.

(2)

Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При сключване на договора са спазени изисканията на чл.10,ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9 и т.11 ЗПК.

Твърди се, че клаузата за неустойка по Договор за кредит № 1113311/ 22.07.2024 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото 5 спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл.