Протокол № 251 от 04.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 251 гр. Варна , 04.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20203100901197 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „УП БЪЛГАРИЯ 11“ ЕООД , редовно призован, представлява се от адв. П.П., редовно преупълномощен от адв. О.Т. и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л.М., редовно преупълномощена от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ чрез адв. Г.

В. и приета от съда от днес.

ТРЕТО

ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ответника

„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител. Депозирано е становище.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. П.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме отговора. Нямаме възражения към доклада.

1

АДВ. М.: Поддържаме депозирания отговор. Оспорваме иска.

Запознати сме с доклада и нямаме възражения по същия. Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ докладва, че е постъпило становище вх. № 9914/26.05.2021г. от НЕК ЕАД, с което оспорва исковата претенция като неоснователна, за което излага подробни съображения. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане.

Връчва на страните екземпляр от становището на процесуалните представители на страните.

СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 487/28.04.2021 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а именно:

Производството по т.д. № 1197 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна е образувано по молба на „УП България 11“ ЕООД ЕИК 200360694 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 2 ет.5, представлявано от А.Х.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г. К.- членове на УС, са предявени искове за присъждане на

1.

1. . сумата от 52 587.67 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ № *** в землището на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла, обл.Добрич, произведена през м. ноември 2017г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и

2. . сумата от 14 987.52 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 52 587.67 лева за периода от 29.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба, на осн. чл.86 от ЗЗД

2

2. сумата от 132 225.60 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник –– ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ № *** в землището на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла, обл.Добрич, произведена през м. декември 2017г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и

2. сумата от 36 692.62 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 132 225.60 лева за периода от 29.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба, на осн.чл.86 от ЗЗД

1.

Претендират се сторените разноски в производството.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

Цената на част от съединените искове (лихвите, дължими за забава в плащането на главницата за м. ноември) сочи районен съд като родово компетентен, но ответника не е възразил за това. Доколкото разглеждането на делото от окръжен съд като първа инстанция няма да затрудни упражняването на правата на страните, с оглед възможността за „задържането му” по арг. от 270, ал. 4 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че месечни доставки, произтичащи от един договор сезираният съд се намира компетентен да ги разгледа, заедно с първия иск за главница, чиято цена надхвърля 25 000лв.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, представлявано от И.Й.. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. № 26685/29.12.2020г. Твърди се, че процесните количества ел.енергия са произведени от ВяЕЦ на „УП България 11“ ЕООД и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД 3 в изпълнение на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и дългосрочните договори, сключени между производителите и крайния снабдител. Изкупените количества ответникът е продал на НЕК ЕАД в изпълнение на законовото си задължение по чл.94 от ЗЕ. Доколкото НЕК ЕАД също е длъжник за преференциалната цена на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за него е налице правен интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № ДУА-978/16.06.2008-3056-ВГ22.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 от 02.06.2009г.

За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. Ноември 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 370,232 MWh, за която е издал фактура №112/30.11.2017г. на стойност 83 653.18 лева, като продажната цена за количеството от 370,232 MWh е 188.29 лв./ MWh – преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, тъй като съответните количества ел.енергия са произведине, докато централата за м.ноември работила при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност, но без да достигнала 2250 ефективни часа и прга от 2 300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.

Твърди, че ответникът е заплатил част от сумата в размер на 31 065.52 лева, като остава дължима сума в размер на 52 587.76 лева с ДДС. Настоява се, че дължима е и сума в размер на 14 987.52 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 29.12.2017г. до датата на подаване на ИМ.

Сочи се, че за м. Декември 2017г. ищецът произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 638,997 MWh, за което издал фактура № 114/31.12.2017г. на стойност от 141 663.24 лева с ДДС при продажна цена за количеството от 491,406 MWh е 188.29 лв./ MWh (съотв. приложима преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена да количеството 147,591 MWh е 177.95 лв/ MWh (съотв. приложима преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1) след надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът е издал фактура по тази цена, т.к. през м.декимври количеството ел.енергия от 4911406 MWh е 4 произведено, докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност, но преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност. За количеството ел.енергия от 147,591 MWh произведено през същия месец декември 2017г. централата вече е надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2300 MWh на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.

Счита се, че цялото количество ел.енергия, произведено през м.декември на 2017г. (за работа до и над 2250 ефективни часа) подлежи на изкупуване по двете преференциални цени по т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, доколкото през целия месец не е достигнат прага от 2300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.

Сочи се, че по фактура № 114/31.12.2017г. от страна на ответника е заплатена само сумата от 9 437.64 лева и е дължима сумата от 132 225.60 лв.

Твърди се, че дължима е и сума в размер на 36 992.64 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 132 225.60 лв. за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на ИМ.

Сочи се, че договорът за изкупуване се е изпълнявал през процесния период и до влизане в силана промените в ЗЕ (ДВ бр.38 от 08.05.2018г.), в резултат на което от 01.01.2019г. действието на договора е прекратено, но процесните количества са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.

Излага се, че към момента на сключване на договора за изкупуване и през следващите години се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/30.03.2010г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № - Ц-10 /30.03.2011г. на ДЕКВР следвало да се прилага определената в него проференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от ответника количество ел.енергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, и запазва действието си.

Поддържа се, че при определяне на преференциалните цени по Решение № - Ц-10 /30.03.2011г. ДЕКВР въвежда специален критерий по отношение на производителите на ел.енергия на Вятърни електроцентрали, а именно :

„наличен ресурс на първичния източник при пълни ефективни годишни часове за работа при ветровите генератори – до 2250 часа вкл. и над 2250 часа годишни часове“.

Така за производителите на ел.енергия от вятърни ел.централи били определени две разлечни префенециални цени за изкупуване на ел.енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърна ел.централа. Сочи, че в т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни ел.ценрали, работили до 2250 5 часа, а в точка т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172.95 лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. В този смисъл по силата на Решение Ц-10 производителите на ел.енергия от ВяЕЦ следва да фактурират произведената от тях ел.енергия по преференциална цена по т.8 до достигане на 2250 еф.часа работа на единица инсталирана мощност, а след достигането на 2250 часа – по преференциална цена, определена в т.9. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 6 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника.

Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност т.1.7 на Решение №СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупуване на енергията от възобновяеми източници. Позовава се на ретроактивното действие на обявената с решение №6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. на ОССГ нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г. Въведено е искане за произнасяне по реда на чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК по отношение валидността на Решение № СП-5/28.03.2019г.

Разпечатката съдържа 54 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87d93697-5dd3-4af0-8e3e-cef0520a86b7