Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1420 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13836/2024
Вид
Решение № 1420
Подписан
27.03.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330113836 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. В., ЕГН: **, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на недействителността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ** г. и евентуален иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.21, ал. 1 от ЗПК за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 5 от сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит с № ** г.. предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Ищецът сочи, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 800 лева. Съгласно чл. 5 договорът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството ответник. Сочи, че договорът е недействителен, като излага подробни съображения в исковата молба, алтернативно сочи, че клаузата на чл. 5 от договора е недействителна.

Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът, респективно чл. 5 от същия, са уговорени изцяло с изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените 1 искове и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит с № **г., както и неговите параметри. Не се спори също, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението за предоставена от „Фератум Банк“ услуга за гаранция.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана сума в лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна 2 информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като при това положение ищецът дължи връщане само на чистата стойност /главницата/ по кредита на основание чл. 23 ЗПК.

Ето защо, предявеният установителен иск ще се уважи изцяло. Не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и поради уважаване на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на заплатена държавна такса от 50 лева.

На ЕАД Д. М. ще се присъди и адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдВ. в минимален размер от 480 лева с ДДС, като съдът отчита липсва фактическа и правна сложност по делото, множеството на брой подобни казуси в съдилищата в Република България, проведеното 3 само едно открито съдебно заседание по делото, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. П. В., ЕГН:

** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит с № **г. Е НЕДЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на В. П. В., ЕГН: ** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на ЕАД Д. М., с БУЛСТАТ: ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца В. П. В., ЕГН: ** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4