Решение № 15422 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15422 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110140873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

М. Р. Ф.П.. е предявила иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ срещу Софийски районен съд за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № РД – 15-16/23.06.2025 г. на административния ръководител на Софийския районен съд – съдия А.А..

Ищцата оспорва да е извършила вменените дисциплинарни нарушения, като счита, че работодателят е приел с доверие само неверните факти и обстоятелства, съобщени от Е.Н. и И.А Твърди, че е получила предупреждение от страна на прекия си началник Е.Н. за това, че ще бъде отстранена от работа в адвокатска стая, а след това и уволнена. Излага, че в процеса на работа друг служител на ответника – И.А бил толерИ. за сметка на ищцата.

Отрича вмененото нарушение, свързано с отказ да изпълнява служебните си задължения, като изпълнила възложената й на 17.04.2025г. работа, свързана със заместване на служителя на СРС – деловодител в адвокатска стая – И.А както направила и на 22.04.2025г., макар ищцата да била заявила желание да ползва платен годишен отпуск на последната дата.

Оспорва да е злоупотребила с доверието и да е уронвала престижа на съдебната институция, в която работи. Уведомяването за нередности в трудовия процес на ръководството на съдебната институция не следвало да се третира като нарушение на Етичния кодекс.

Позовава се и на нарушение на чл. 189 КТ – несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание спрямо тежестта на нарушението.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Излага, че оспореното наказание е наложено при стриктно спазване на нормите на чл. 194 КТ и чл. 195 КТ. С поведението си ищцата показвала трайно несъобразяване с правилата на Етичния кодекс на съдебните служители, като било доказано, 1 че ищцата е проявила неколегиално отношение и злоупотребила с доверието на работодателя. Част от извършените от ищцата нарушения водели и до уронване на доброто име на съда. Изнесените от ищцата неверни твърдения станали достояние на трети лица и на ИВСС. Била спазена и нормата на чл. 189, ал. 1 КТ.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищцата е да докаже, че е била назначена на работа при ответника по трудов договор и че със заповед № РД – 15-16/23.06.2025г. й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В тежест на ответника е да докаже, че ищцата е осъществила поведението, описано в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор ищцата М. Р. Ф.П. е заемала длъжността “съдебен деловодител адвокатска стая” в административна служба “Съдебно деловодство - Наказателно отделение” при ответника Софийски районен съд.

Не се спори също така, а и от събраните по делото доказателства се установява, че със заповед № РД - 15 - 16 от 23.06.2025 г. на председателя на Софийския районен съд на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т.10 КТ - “злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието” и “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове”.

В оспорената заповед е описано, че във връзка с възникнало неразбирателство между ищцата и И.Апо повод ползването на платен годишен отпуск от И.А на 17.04.2025 г. и на 22.04.2025 г. ищцата е осъществила следното поведение:

1/ На 31.03.2025 г. ищцата заявила пред В.К. - завеждащ служба “Фронт офис и досъдебно производство”, че няма да изпълнява служебните си задължения на 22.04.2025 г. при отсъствие и на И.А като отправила думите: “Ще се наложи да останеш без човек в адвокатска стая за един ден, защото не можем да се разберем с И. за 22 април!” 2/ На 14.04.2025 г. ищцата използвала на висок тон думите: “Не си мисли, че си най важната. Не може всички да се съобразяват с теб!” към И.Ав присъствие на други съдебни служители в АС “СД - НО (В.К., Е.Ч., И.Й.) и е заявила пред В.К. - завеждащ съответната служба, отказ да замества И. 17.04.2025 г.

3/ На 16.04.2025 г. в доклад с вх. № РД-30-2928/16.04.2025 г., изпратен до председателя на Софийски районен съд, съдебния администратор на Софийския районен съд и до Инспектората на Висшия съдебен съвет, ищцата е заявила категоричен писмен отказ да замества колегата си И. 17.04.2025 г., коментирала е здравословното състояние на И.Ав качеството й на трудоустроен служител, както и е отправила твърдения за извършени от Е.Н. - началник АС “СД- НО”, заплахи и манипулации.

2

4/ На 22.04.2025 г. в придружително електронно писмо от 22.04.2025 г. до Инспектората на Висшия съдебен съвет, с което е изпратила доклад с вх. № РД-302928/16.04.2025 г. към ИВСС, е отправила твърдения, че е налице злоупотреба със служебно положение от страна на началник на АС “СД - НО” - Е.Н., и отправена от страна на последната спрямо ищцата заплаха за дисциплинарно наказание с цел запазване на интересите на друг съдебен служител.

Било установено следното поведение на ищцата: изразяване на отказ да замества отсъстващ колега (И.А на 17.04.2025 г.; отправяне на висок тон на думите “Не си мисли, че си най -важната. Не може всички да се съобразяват с теб!” към колега - съдебен служител, в присъствие на други съдебни служители; обсъждане на здравословния статус на колега и отправяне на непотвърдени твърдения за неетично поведение от страна на Е.Н. - началник АС “СД - НО”, изразяващо се в преференциално отношение към И.А манипулации, злоупотреба със служебно положение, заплахи към ищцата и “феодализъм” съгласно твърдения, съдържащи се в доклад с вх. № РД-30-2829/16.04.2025 г., придружително електронно писмо от 22.04.2025 г. до ИВСС и обяснения вх. № РД-30 2928/2025 г. от 23.05.2025 г.

Описаното поведение представлявало неспазване на основни трудови задължения на служителя - да не злоупотребява с доверието и уронване на доброто име на работодателя, както и да изпълнява други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове (Правилника за администрацията на съдилищата, Етичния кодекс на съдебните служители и в длъжностната характеристика на служителя), в т. ч. да не проявява неетично и неколегиално отношение към служители на Софийския районен съд. С поведението си ищцата проявила неетичност и неколегиалност, с което е нарушила задължението си да спазва Етичния кодекс на служебните служители, приет от Висшия съдебен съвет, съгласно задължението си по чл. 149, ал. 3 от Правилника за администрацията на съдилищата и по длъжностната си характеристика (раздел V, т.2.1 и т.2.2.). Били нарушени следните правила от Етичния кодекс - раздел IV, чл.4, т.4.4, т.4.5 и т.4.7, които вменяват задължение на съдебния служител да проява отговорност - като следва поведение, което не накърнява престижа на съдебната власт, честност - като осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в съдебната система и колегиалност и учтивост - при изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността. Съгласно чл. 16 и чл. 35 от Етичния кодекс на съдебните служители при изпълнение на служебните си задължения съдебният служител трябвало да следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и да не уронва престижа на съдебната власт, а в отношението с колегите си да проявява уважение, коректност и колегиалност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност.

Посочено е още, че в частта на отправяне на непроверени и непотвърдени с доказателства за извършени незаконосъобразни действия по злоупотреба със служебно 3 положение, заплашване и манипулиране от ръководно длъжностни лице от състава на Софийския районен съд - Е.Н. - началник служба АС “СД-НО”, действията на ищцата разкриват характеристиките и на злоупотреба с доверието на работодателя, както и проява на нелоялно отношение от страна на ищцата. Това водело до уронване на авторитета на ръководството, както и до възможност за накърняване на доброто име на работодателя, защото нарушението било извършено пред трети лица (други служители). С поведението си ищцата е довела до възможността работодателят да се дискредитира, т.е. да бъде разколебано доверието и авторитета му да организира и ръководи дейността на службата.

Изложеното се подкрепяло и от изпратения до ИВСС доклад от 16.04.2025 г., който бил върнат на административния ръководител на СРС по компетентност, т.е. ИВВС не е намерил необходимост да извърши проверката, но изпращането на доклада довело до възможността да се разпространят неверни твърдения за СРС.

По делото като доказателство е приет доклад от ищцата с вх. № РД - 302928/16.04.2025 г., адресиран до председателя на Софийския районен съд, до зам. председателя на СРС, НО, до административния ръководител Б.Б. и до Инспектора на Висшия съдебен съвет. В доклада ищцата изразява недоволство от съвместната си работа с нейната колега И.А Оплакванията касаят чести случаи на ползване на отпуск по болест от страна на И.А както и че последната изисквала ищцата да подава молби за ползване на отпуск от нейно име. При отсъствие на колегата й И. ищцата се налагало да работи сама в адвокатска стая и това водело до претоварването й. Това била причината за влошаването на отношенията й с колегата й И.. Посочва, че между тях възникнало и неразбирателство относно ползването на платения им годишен отпуск за дните около Великден, като ищцата се съгласила да работи на 22.04.2025 г. По - късно И. й съобщила, че желае да отсъства и на 17.04.2025 г., защото нейна приятелката имала рожден ден и искала да й помага в организацията. Ищцата не била съгласна, като по този повод имало среща, на която Е.Н. им съобщила, че те следвало да се разбират помежду си, в противен случай на ищцата щяла да бъде възложена работа на съдебен състав, щяла да й бъде намерена грешка в работата, заради което щяло да й бъде наложено дисциплинарно наказание и да бъде лишена от допълнително материално стимулиране в края на годината. След това пред колегите Е.Н. съобщила, че И. ще почива на 17.04.2025 г. и на 22.04.2025 г. Ищцата заявява, че ако на 17.04.2024 г. колегата й И. не се яви на работа, ищцата няма да я замества в адвокатска стая.

Ищцата посочва, че не желае да е манипулИ. за сметка на нейната колега И.А която е “трудоустроена и толерИ.”, като заявява, че в тази връзка смята да се защити.

Горепосоченото писмо е изпратено от ищцата на електронната поща на Инспектората на Висшия съдебен съвет, като в придружителния имейл при изпращането му е посочила, че подава сигнал за злоупотреба със служебно положение и заплаха за дисциплинарно наказание, отправена от прекия ръководител Е.Н., с цел да запази интересите на друг служител (л. 53 от делото).

Изпратеното от ищцата писмо е препратено от Инспектората на Висшия съдебен съвет на председателя на Софийския районен съд по компетентност на основание чл. 80, 4 ал.1, т. 9 от Закона за съдебната власт (писмо с вх. № 30-ИВСС-3118 по описа на СРС, изх.

№ А - 25 - 319 от 23.04.2025 г. По описа на ИВСС - л. 52).

Във връзка с установяване на конкретното поведение на ищцата, което е обосновало налагане на процесното дисциплинарно наказание, по делото са събрани свидетелски показания.

Свидетелката С. Д. посочва, че през м.04.2025 г. е работила при Софийския районен съд на длъжност “съдебен деловодител фронт офис”, като по повод на работата си се познава с ищцата. Ищцата работила в адвокатска стая заедно с И.А Последната често отсъствала, като ползвала или платен годишен отпуск, или отпуск по болест. Свидетелката съобщава за случай, в който тя заедно с ищцата и И.Ае следвало да съгласуват помежду си периодите, в които да ползват платения си годишен отпуск. Свидетелката имала ангажимент по повод отглеждането на малко дете. И. й заявила, че вече е направила своя график и не може да се съобразява с ангажиментите на свидетелката. Прекият им ръководител - В.К., им съобщила, че следва да съгласуват помежду си ползването на отпуска. И. ползва отпуска си по начина, който била предвидила. Свидетелката посочва, че при отсъствие на И.Асе е случвало да замествала ищцата, за да може последната да ползва почивка по време на работа.

Разпечатката съдържа 33 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87d9170a-04e3-4d38-ac08-b24089b1cdba