Определение № 289 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 24.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Частно касационно гражданско дело № 20248003102679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. С. и Г. В. А., чрез процесуалния им представител, против определение № 2484 от 19.06.2024 г. по в. ч. гр. дело № 1069/2024 г. на Варненски окръжен съд (Варненски ОС). С последното е потвърдено определение от 27.05.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. Варна за отказ да се впише влязло в сила решение за извършване на делба по чл. 353 ГПК по гр. дело № 7076/2022 г. на Варненски районен съд (Варненски РС).

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно. Излагат съображения, че въззивният съд е излязъл извън границите, очертани с определението на съдията по вписванията и въззивната жалба, тъй като липсата на удостоверение за данъчна оценка не е основание съдията по вписванията да постанови отказ, а и представянето му в случая не е необходимо, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК при съдебна делба. Излагат, че искането за вписване не е за дела на съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, а за техния дял и те не са имали непогасени публични задължения. Искат отмяна на обжалваното определение и вписване на решение № 501 от 19.02.2024 г. по гр. дело № 7067/2022 г. на Варненски РС.

Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, поради което същата е процесуално допустима.

1

Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателите до СВп – гр. Варна с искане за отбелязване на влязло в сила решение № 501 от 19.02.2024 г. по гр. дело № 7067/2022 г. на Варненски РС за извършване на съдебна делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК между тях и „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, постановено по исковата молба, вписана в книгите за вписване с вх. № 18299, акт 78, том VI, дело 7486 от 13.06.2022 г. С решението на делбения съд в общ дял на съделителите (сега жалбоподатели) Д. С. и Г.

А. са поставени два поземлени имота с идентификатор *** и *** по КККР на [населено място], общ. А., област В., с трайно предназначение на територията: земеделски, и начин на трайно ползване - нива. Представени са с молбата три преписа от акта – влязлото в сила на 13.03.2024 г. съдебно решение, чието вписване се иска, и нареждания за заплатена такса в размер на 43.33 лева.

Съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване на основание чл. 264, ал. 1 във вр. с чл. 265 ДОПК поради установени от извършената от него по електронен път в Националната агенция за приходите (НАП) проверка по чл. 264, ал. 1 ДОПК на непогасени от съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

За да потвърди с обжалваното определение отказа на съдията по вписванията по чл. 32а ПВп, въззивният съд е изложил съображения за неприлагане към молбата за вписване съгласно чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК на удостоверения за данъчна оценка на имотите, поставени в дял на жалбоподателите, необходими за установяване наличието или липсата на данъчни задължения, и установените при извършване на проверката по чл. 264 ДОПК от съдията по вписванията, дължима и при вписване на съдебно решение по извършване на делбата, имащо вещнотранслативни последици, публични задължения на съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, за които към молбата липсвали доказателства да са погасени по чл. 264, ал. 4 ДОПК. Съобразявайки изложеното и приетото тълкуване в ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, Варненски ОС е приел за правилен отказа на съдията по вписванията.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 във вр. с чл.

280, ал. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – така т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, респективно да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поддържат наличие на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за приложимостта на 2 разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК при вписване на съдебно решение за извършване на съдебна делба по отношение на имоти, поставени в дял на страни, които нямат непогасени публични задължения. Обосноват наличието му с липсата на съдебна практика по този правен въпрос след изменението на чл. 264, ал. 1 ДОПК с ДВ - бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г. Релевират и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното определение поради произнасяне от въззивния съд при тежко нарушение на закона.

При гореизложените решаващи изводи в атакуваното определение касационното му обжалване следва да се допусне на поддържаното от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, уточнен от касационната инстанция при условията на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за приложимостта на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба чрез разпределяне на имоти по чл. 353 ГПК. Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда за изхода по конкретното дело, поради което за атакуваното определение е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. По него след изменението на чл. 264, ал. 1 ДОПК не е налице съдебна практика и отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличието и на специалната предпоставка.

По приложението на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в новата й редакция, е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. дело № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, която е императивна, е приложима както при сделки за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, така и при съдебни решения по чл. 362 ГПК за обявяване на окончателен договор, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект. Даденото в него тълкуване е обосновано и с целта на закона да се предотврати намаляване на имуществото на длъжниците за гарантиране събирането на подлежащите на принудително изпълнение публични задължения. Настоящият състав на касационни съд приема това тълкуване по приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК при вписване на съдебни решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

По въпроса, по който се допуска касационно обжалване в настоящия случай, отговорът следва да се даде при съобразяване на целта на въведените изисквания по чл. 264 ДОПК и същността на съдебната делба като специфичен способ за ликвидиране на състоянието на съсобственост, респективно на съдебното решение по нейното извършване с разпределяне на имоти по чл. 353 ГПК.

В новата редакция на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, обнародвана в ДВ - бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., е предвидено, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от съдията по вписванията по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения. Наличието или липсата на непогасени 3 данъчни задължения за недвижимия имот се удостоверява в данъчната оценка. По арг. от чл.

264, ал. 4 ДОПК при установени от съдията по вписванията задължения исканото вписване може да бъде извършено само след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и тази сума бъде внесена от последния в съответния бюджет, като извършените в нарушение на тези изисквания действия са непротивопоставими на държавата и общината, която се установя по реда и условията на чл. 216 ДОПК и правата на които се обезпечават с предвидена в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност.

Изискванията на тези законови разпоредби, видно от тяхното систематично място в дял четвърти „Събиране на публични вземания“ и характера на посочените действия по чл. 264, ал. 1 ДОПК, за които те са приложими, имат за цел да гарантират събирането на установените публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, при извършване на действия, имащи за последица намаляването на притежаваното от длъжника недвижимо имущество. Допускането на посочените действия по прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти или по снижаване на тяхната стойност с учредяването на вещни права или обременяването им с тежести води до намаляване на притежаваното от длъжника недвижимо имущество, върху което може да бъде осъществено принудителното изпълнение за удовлетворяване на публичните вземания, респективно до значително затрудняване или осуетяване на възможността за събирането на установените публични вземания.

Съдебната делба е регламентирана като особено исково производство, което протича в две фази. В първата фаза на съдебната делба с решението по чл. 344 ГПК се установява наличието на съсобственост, а във втората фаза с решението по извършването й се прекратява установената имуществена общност между съделителите, чрез един от предвидените в закона способи. Именно с постановеното във втората фаза на делбеното производство и влязло в сила решение по извършване на делбата настъпва преобразуващото действие на упражненото потестативно право на делба, по силата на което съществувалата между съделителите имуществена общност се прекратява и се замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, съразмерно на досегашните им дялове в съсобствеността.

Извършването на съдебната делба по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН и намиращ своето пълно проявление в извършването й чрез разпределяне на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК. С влизане в сила решението по извършване на делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК настъпва вещнотранслативният ефект на конститутивния иск за делба и притежаваните от съделителите части от съсобствените имоти се трансформират в обособен/и имот/и, поставен/и в индивидуална собственост на всеки съделител (ППВС № 7 от 28.11.1973 г.), като стойността на получения от него реален дял може да съответства на дела му в прекратената имуществена общност или да не съответства, получавайки реален дял на стойност по-голям (водещ до увеличаване на притежаваното имущество) или по-малък от 4 притежавания дял (водещ до намаляване на имуществото). Следователно вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК. Всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества – праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител. Когато съделителят е получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по чл. 353 ГПК няма за последица намаляване на имуществото на съделителя, при което именно с изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения. Държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на такъв съделител не се засяга с извършването на исканото действие, респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение.