Решение № 405 от 19.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Костова Колева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело № 20215530104186 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД.

Ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането на „МИНА - 21“ ООД по отношение на „ПЛУМЕР” ЕООД за сумата от 1200 лева, представляваща неизплатени обезщетения по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползване на имоти — сграда с идентификатор ....... и част от сграда с идентификатор ........ за периода 14.10.2020г. до 21.10.2020г. В хода на производството ищецът прави изменение на предявения иск от установителен по чл.422 от ГПК в осъдителен, което е допуснато от съда.

Между „МИНА - 21“ ООД и „ПЛУМЕР” ЕООД бил сключен Договор за наем от 02.03.2017г., по силата на който на длъжника „ПЛУМЕР" ЕООД били предоставени под наем следните имоти: сграда с идентификатор ....... и част от сграда с идентификатор ........ за срок от 3 години, с месечен наем 4000 лева без ДДС, платим до 5-то число на месеца, за който се отнасяло ползването.

Срокът на договора изтекъл на 02.03.2020г., но до 21.10.2020г., „ПЛУМЕР" ЕООД продължил да ползва наетите имоти, въпреки многократното изрично противопоставяне на заявителя/наемодател.

Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД, „ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор“. За част от периода от 03.03.2020г. до м.08.2020г. вкл. предявили претенции за сумите по съдебен ред. Към момента не били изплатени дължими обезщетения по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, в размер на 1 200 лева, представляващи неизплатено обезщетение за 7 дни за периода 14.10.2020г. до 1

21.10.2020г.

Поради това, подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на посочената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 20606/2021г. на CPC, 28 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Тъй като в законоустановения срок ответника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за тях възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл.

422 ГПК за установяване съществуването на вземането им.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ПЛУМЕР” ЕООД, ЕИК 201055464 да заплати на „МИНА - 21“ ООД, сумата от 1200 лева, представляваща неизплатени обезщетения по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода за 7 дни от за периода 14.10.2020г. до 21.10.2020г., за ползването на сграда с идентификатор ....... и част от сграда с идентификатор ......., във връзка с прекратен Договор за наем от 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното връщане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника„ПЛУМЕР” ЕООД, в която заявява, че исковата молба е неоснователна, а предявените с нея искове са недоказани. Основанието за предявяване на исковата молба е договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017г. Съгласно чл.2.1. от същия , се сключва за срок от 3 - три години, който срок започва да тече от момента на предаване на владението върху имота от Наемодателя на Наемателя. А съгласно чл.1.2. за предаването се съставя приемо - предавателен протокол. Такъв не е представен в приложените доказателства с исковата молба. Исковите претенциии - 1 200 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода 7 дни: от 14.10.2020г. до 21.10.2020г. за ползване на недвижим имот, предмет на договора за наем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане са неоснователни. В производството във връзка с иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД ищецът носи тежест да докаже прекратеното наемно правоотношение и уговорената наемна цена. Освен това следва да докаже, че се е противопоставил изрично ответникът да ползва вещта след прекратяване на договора и обстоятелството, че ответникът държи вещта и към момента на предявяване на исковата молба. По правната си същност връщането на наетата вещ е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприето по инициатива на наемателя /в този смисъл решение № 233 от 30.04.1995 г. по гр. д. № 630/94 г., 5- чл. състав, ВС/.

Ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, визирани в исковата молба, че многократно изрично се противопоставял на ползването на имота за времето, за което търси исканата от съда защита. Тъкмо обратното било фактическото положение. На 08.10.2020г., представляваното и управлявано от Джузепе Зарконе дружество „Плумер“ ЕООД отправило покана до ищеца „МИНА - 21“ ООД, с която кани наемодателя на 14.10.2020г. в 12.00 часа на адреса на недвижимия имот за предаване държането на имота и подписване на приемо предавател протокол между страните. Поканата е адресирана до получателя на адрес ........ и изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“. Точно този адрес ищецът посочил в чл.7 от 2 нотариално заверения договор за наем от 02.03.2017г., като в същия всяка от страните поемал задължението незабавно да уведоми другата за промяна на адреса. Видно от разписката на куриерската фирма, дружеството ищец е търсено на посочения в договора за наем адрес на 09.10.2020г. в 10.43.49 часа и в 13.11.49 ч; на 12.10.2020г. в 12.16.54ч. и в 12.30.58 ч; на 13.10.2020г. в 11.42.17 ч и в 13.31.48 часа. Отбелязано е от служител на фирмата „отсъствие на получателя“. Посоченият телефон за контакт на госпожа Абрашева също не отговарял. Това обстоятелство принудило ответника „Плумер“ ЕООД, чрез зам. директора Емилия Бойкова, да изпрати цитирана по - горе покана на електронния адрес на ищеца „МИНА -21“ ООД. От кореспонденцията става ясно, че Абрашева не била в града и самата тя предлага предаването да стане на 21.10.2020г. в 11 часа. Нещо повече - на представеният като доказателство приемо - предавателен протокол датата, изписана с цифри е задраскана от 14.10.2020г. на 21.10.2020г., като останала в словесното изписване четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година. И тъй като връщането на наетата вещ е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприето по инициатива на наемателя, ответникът счита, че в качеството си на наемател, дружеството „Плумер“ ЕООД изпълнило точно и добросъвестно задължението си, съгласно изискванията на чл.63 от ЗЗД и следвало да се приложи нормата на чл. 81. от ЗЗД съгласно, която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Предвид горното, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни по основание и размер. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че са сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателят „Мина-21“ ООД отдава за временно и възмездно ползване на наемателя „Плумер“ ЕООД стопански обекти, разположени в ПИ с идентификатор ..... в гр.Стара Загора за срок от три години при наемна цена от 4000 лева без включен ДДС, считано от датата на предаване на владението върху имотите – 14.03.2017г./видно от приемнопредавателен протокол от 14.03.2017г. – на л.54 от делото/.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение с нотариална заверка на подписите от 24.03.2020г. от ищеца до ответника, с която същия е уведомен в 7-дневен срок от получаване на поканата да му предаде владението на имота. От протокол от 23.06.2020г., съставен от ЧСИ Ирина Митова-Киризиева с рег.№ 839 и район на действие СГС, се установява, че ответникът е търсен на адреса му на управление, за да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение, но не е намерено длъжностно лице, което да получи същата, поради което и на основание чл.50 ал.4 от ГПК е залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. Връчителят е посещавал адреса и след тази дата, като последното посещение е извършил на 30.05.2020г., но при всичките му посещения никой не е отворил. Отбелязано е, 3 че на 28.04.2020г. е изтекъл двуседмичния срок за получаване на поканата от канцеларията на съдебния изпълнител, но представител на „Плумер“ ЕООД не се е явил. На 23.06.2020г. е извършена електронна справка в ТР, от която е установено, че адресът на управление на „Плумер“ ЕООД е същия, на който е търсен представител на дружеството, като към тази дата не се е явил такъв в канцеларията на съдебния изпълнител, за да получи поканата.

Представени са копия на уведомлението, което е залепено на адреса на управление и разписката за изготвянето му.

Видно от покана от „Плумер“ ЕООД до ищеца, последният е поканен на 14.10.2020г. в 12:00 часа на адреса на наетия недвижим имот, за да предадат на наемодателя държането на процесния недвижим имот и да подпишат приемо-предавателен протокол. От представената справка от Еконт се установява, че поканата не е получена от ......, в качеството й на управител на „МИНА-21“ ООД поради отсъствието й, поради което е уведомена на електронната поща, където тя се е съгласила предаването да стане на 21.10.2020г.

От представения по делото приемно-предавателен протокол от 21.10.2020г., подписан от представители на страните, се установява, че „ПЛУМЕР“ ЕООД е предал на „МИНА-21“ ООД държането на процесния недвижим имот.

Предвид така установеното от фактическа страна и по изложените съображения съдът формира и правните си изводи: Безспорно се установява, че между страните е сключен договор за наем от 02.03.2017 год., по силата на който ищецът е отдал под наем на ответника недвижимия имот – сграда с идентификатор ....... и част от сграда с идентификатор ......., за срок от 3 години срещу заплащане от наемателя на месечна наемна цена в размер на 4000лв. без ДДС. За предаване на наетия имот е съставен приемопредвателен протокол, с което е осъществено фактическото му предаване за ползване.

Срокът на този договор е изтекъл на 02.03.2020г. До изтичането му не се установява договорът да е прекратен от която и да било от страните с писмено изявление до другата или по какъвто и да било друг начин. Установи се, че владението на процесния имот е върнато на наемодателя на 21.10.2020г., като страните са съставили приемо-предавателен протокол.

Съгласно чл.236, ал.1 и 2 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Тоест според чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако след прекратяването на договора наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение за ползването и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. След прекратяването досегашният наемател дължи вече не наем, защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение най-малко в размер на наема. Трайната практика на ВКС е именно в този смисъл – при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер 4 на средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем (така решение № 48/22.07.2016 г. по т.д. № 480/2015 г. на ВКС,ТК, І т.о. и цитираните в него решение № 146 от 01.12.2010 г. по т.д. № 934/2009 г. на ВКС-ТК, II т.о., решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 1332/2010 г. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 230 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 6874/2013 г. на ВКС-ГК, IV г.о., решение № 173 от 22.03.2013 г. по т.д. № 939/2011 г. на ВКС-ТК, I т.о., решение № 422 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 391 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 765/2009 г. на ВКС-ГК, II г.о., решение № 144 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 401/2010 г. на ВКС-ГК, IV г.о.,Решение № 88 от 28.07.2015 г. по т.д. № 264/2014 г. на ІІ т.о. Доколкото по силата на закона между страните възниква "квазинаемно" правоотношение, задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава наемодателя от правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. Средният пазарен наем на имота - предмет на прекратения наемен договор подлежи на изследване, когато обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се претендира в размер на средния пазарен наем, но не и когато заявената претенция за плащане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем е в размер на договорената наемна цена. Именно такъв е настоящия случай.