Решение № 1163 от 09.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1163

Бургас, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20257040702400 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Г. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица]. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник - адвокат Г. Я. от АК Бургас.

Ответник е полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в съдебното производство, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000667/01.12.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 30.11.2025г. около 3.30 часа в [населено място] по ул.Проф. Я. Я., от кръгово кръстовище с ул.Я. К., в посока към кръстовище с бул.С. С., Г. управлявал лек автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер], като по пътя, отворен за обществено ползване участвал в нерегламентирано състезание с движещия се до него лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер]. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З б.ДД от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

В жалбата се оспорват както фактическата обстановка, така и правните изводи на органа. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представен е обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000667/01.12.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 30.11.2025г. около 03.30 часа в [населено място], по бул.Проф. Я. Я., от кръговото кръстовище с ул.Я. К. в посока към кръстовище с бул.С. С., по път, отворен за обществено ползване, Г. управлявал лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер], като участвал в нерегламентирано състезание с движещия се до него лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер]. По случая срещу Г. е съставен и приложен по преписката акт за установяване на административно нарушение № 4814320/30.11.2025г. с актосъставител Х. Х., младши автоконтрольор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. Актът е редовно съставен.

Към преписката е приложена и подробна докладна записка от мл.автоконтрольор Х. до началника на сектор ПП, относно рискови водачи на МПС и нерегламентирани състезания. Х. потвърждава изложеното в заповедта, а именно, че на посочената дата, около 3.30 часа изпълнявал наряд с поставена задача относно контрол за агресивни водачи на МПС, със служебен автомобил, позициониран на бул. Проф. Я., в посока кръговото кръстовище с ул.Я. К.. С колегата си чули форсиране на двигатели откъм ул.Я. К. към бул.С. С.. Край тях (но в отсрещното платно) преминали два автомобила – сиво Ауди в лявата лента и черно БМВ в дясната лента. Автомобилите се движили успоредно един до друг и с много висока скорост. Контролните органи последвали двата автомобила и видели, че влизат в района на бензиностанция ОМВ след кръговото кръстовище между бул.С. С. и бул. Проф. Я.. Там полицаите установили водачите на двата състезаващи се автомобила, от които водач на автомобила БМВ бил именно жалбоподателя.

Като свидетел по делото е разпитан П. Т., [възраст] приятел на жалбоподателя. Свидетелят сочи, че на 29.11.2025г. с Г. били на гости в кв.Д. Е. и около 3.30 часа се прибирали. Пътували с посочения в заповедта автомобил БМВ, а водач бил Г.. Относно движението им по бул. Проф. Я. св.Т. заявява, че не са се движили бързо – с около 50-55 км.ч. Свидетелят не видял друг движещ се близо до тях автомобил в тази отсечка от пътя им, нито полицаи. Свидетелят уточнява, че в този период от време си е набирал телефона и не е обърнал внимание дали има друга кола. След това, когато след кръговото кръстовище с бул.С. С. спрели на бензиностанция ОМВ дошли полицаи и обвинили Г., че се състезавал по пътя.

Съдът приема за установено посоченото в обстоятелствената част на заповедта. Обстоятелствата по заповедта се подкрепят от приложения акт за установяване на административно нарушение и докладна записка, които документи не противоречат помежду си и са изготвени от длъжностни лица при упражняване на служебните им правомощия (актосъставителя и свидетеля по акта). Спрямо длъжностните лица липсват установени основания за предубеденост или заинтересованост. Полицейските служители лично са констатирали реализираното между двата автомобила състезание. Показанията на св.Т. не могат да поставят под съмнение тези обстоятелства, тъй като от една страна свидетелят е в близки отношения с жалбоподателя, а от друга сам заявява, че не е имал конкретни възприятия от пътната обстановка в процесния период от време, тъй като вниманието му било ангажирано с телефона.

Представени са като доказателства по делото трудов договор и допълнително споразумение към него от 01.04.2025г., от които се установи, че жалбоподателя Г. работи в предприятието на ЕП Комерс ООД като пласьор на стоки.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването и. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.З, дд от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл.175а ал.1.

В случая органът, при издаването на заповедта, ясно и точно е изложил фактическа обстановка, съответстваща на обективните белези на допуснато административно нарушение от водач по чл.175а ал.1 от ЗДП, което се явява предвиденото от закона фактическо основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. За прилагането на мярката (както и за съставомерността на нарушението) е без значение дали водачите, участвали в състезанието са се познавали и дали са имали предварителна уговорка, или намерението за състезаване е възникнало спонтанно между тях при реализация на конкретната пътна ситуация.

Обстоятелството, че жалбоподателят е работил като пласьор на стоки, което предполага правоспособност да управлява МПС, не може да обоснове извод за непропорционалност на мярката или прилагането и в нарушение на целта на закона, тъй като с оглед работоспособността си Г. може да се намери друга работа, докато констатираното негово поведение като водач пряко застрашава живота и здравето на него и околните. Това поведение на Г. налага осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез приложената принудителна административна мярка, съгласно чл.171 от ЗДП. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000667/01.12.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: