Решение № 334 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113590 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът И. Ж. М. е предявил против „Стик Кредит“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 31, 10 лв. (след прието на основание чл.

214 ГПК изменение на иска с Определение от 22.01.2026 г. чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ....., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ....., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 400 лв., при установен годишен лихвен процент – 26, 28 % и годишен процент на разходите – 29, 69 %. Сочи, че в договора е установено, че потребителят следва да върне сумата от общо 435, 60 лв. на 6 месечни погасителни вноски. Твърди, че с разпоредбата на чл. 17 от Договора е установено задължение за предоставяне на обезпечение, като в разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено 1 договореното обезпечение. Поддържа, че е заплатил сумата от 420 лв. в изпълнение на задълженията си по договора. Сочи, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, като не може да се направи еднозначен извод за разходите, включени при определяне на размера на годишния процент на разходите и дали в посочената в договора процентна величина е включено и задължението за неустойка. Счита, че сумата за неустойка следва да бъде елемент от общите разходи по кредита, като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочен размер на дължимата неустойка е единствено процента, който се дължа при забава в изпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност по кредита, поради което предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 20 лв., формирана от заплатената сума над чистата стойност по кредита. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна клауза не води до недействителност на целия договор, доколкото последният може да се прилага и без нея. В този смисъл поддържа, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Сочи, че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ на основание депозирана заявка от потребителя чрез сайта на кредитора http://stikcredit.bg/. Твърди, че при сключване на договора не не са допуснати сочените нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема, като нейната основна функция е да обезщети страната по сключения договор и като такава не следва да се включи в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Обстоятелството, че неустойката се дължи единствено при неизпълнение на договора било видно и от погасителния план, в който е отбелязано с бележка, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна и последната 2 е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да представи обезпечение и в покъсен момент. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни. Твърди, че наличието на пет на брой идентични договори за кредит между страните опровергава твърдението за липса на достатъчно информация по отношение на крайният размер на задължението на потребителя, както и че клаузите накърняват добрите нрави.

Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил посочената в исковата молба сума, но поддържа, че последната е получена при наличие на валидно правно основание за това. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ....., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 400 лв., при установен годишен лихвен процент – 26, 28 % и годишен процент на разходите – 29, 69 %.; 2. че с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора, не е включено задължението по чл. 27 от Договора за заплащане на неустойка; 4. че ищецът е заплатил на ответника сумата от 420 лв.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени 3 основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 400 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 6 месечни погасителни вноски за периода от 04.04.2022 г. до 04.09.2022 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 26, 28 % и годишен процент на разходите от 29, 69 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът И. Ж. М. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ..... от 04.03.2022 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 450 лв.

Установено е, че кредитът се усвоява при подаване на заявление за кредит, неговото одобряване и сключване на договор за кредит. Договорен е годишен лихвен процент от 26, 28 % и годишен процент на разходите от 29, 69 %, с обща сума за погасяване към момента на сключване на договора от 435, 60 лв.

В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 17 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

В клаузата на чл. 28 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Ответникът е представил справка за осъществени плащания по договора за кредит, от която се установява, че ищецът е погасил сумата от общо 431, 10 лв., с която е погасено задължение за главница от 400 лв., лихва от 3, 11 лв. и неустойка от 27, 99 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява 4 такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.