Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 05.01.2022, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 257/2021
Вид
Решение № 260000
Подписан
05.01.2022
В сила
26.05.2022
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.176, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.2 ,пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27, пр.6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№260000/5.1.2022г. 05.01.2022 година град

Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав

На десети декември две хиляди двадесета и първа година

В публично заседание в състав

Председател: Георги Георгиев при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 257 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С.П.К. ***,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ч.- САК против „ЗД Бул Инс“

АД-гр.София , с която са предявени осъдителни искове по КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от по 5000,00 лв.,частичен иск от 25 000,00 лв., за претърпени от нея неимуществени вреди, в следствие причиняване смъртта на баща й П. К. К. от водач на МПС, със сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество,в следствие на ПТП настъпило на *** г.,както и присъждане на компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претенцията си ищцата основава, като твърди, че на

14.04.2018 г., на второкласен път на автомагистрала- ***, при км. ***+*** м. в посока гр. С., лек автомобил марка и модел „Форд Транзит“, с рег. номер ***, управляван от В. И. Й., поради нарушение на правилата за движение, като с поведението си създал опасност и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората, както и неконтролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост несъобразена с пътната обстановка и предизвикал ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на П. К. К.. За ПТП било образувано ДП № *** г. по описа на РУ- С..

Ищцата твърди, че починалия е нейн баща, като смъртта му била внезапна, а болката от загубата му незаличима. Същия бил баща на десет деца и били многодетно семейство, като загубили своята опора и стожер на семейното щастие и хармония. Баща й П. и майка й С., отгледали децата си с любов и топлина. Всичките се обичали и се разбирали, въпреки всички трудности и битови проблеми. Животът им бил труден, но прекрасен защото били заедно и били обградени от любовта на децата си. Връзката на ищцата с баща й била силна, въпреки, че към датата на ПТП имала свое семейство и самостоятелен живот, като запазила силните си отношения с него, изразяваща се в чести срещи, споделяне в добро и лошо, взаимопомощ и утеха. На *** г. светът на ищцата С. рухнал, тя загубила баща си и приятел, а спомена за катастрофата,в която едва не загубила и двамата, щял да я преследва до края на дните й, защото в семейния дом щял да липсва обичания си татко. С. била изключително привързана към баща си и когато научила за смъртта на обичания си баща , изпаднала в шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство. Животът й вече никога нямало да бъде същия, защото била загубила обичания си родител. Последиците в емоционален и психологически план не били отшумели и нямало да отшумят никога.

В дома на ищцата били са се възцарили скръб, отчаяние и безнадежност. Смъртта поставила край на живота, като най ценно човешко благо, което правило вредите от настъпването й, от една страна невъзратими, а от друга най-големи. В конкретния случай се касаело за смърт на баща, при изключително тясна поддържана емоционална връзка, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им. За ищцата смъртта на баща й била внезапна и неочаквана, а като такава била съпроводена и с изживяване различно от посрещане на смъртта на близък човек, след негово продължително боледуване. Твърди се, че внезапната смърт причинила на ищцата неописуема мъка, душевни страдания и болки, които продължавали и ще продължават, като загубата на най-близкия човек била непрежалима. За ищцата светът се преобърнал и тя развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Болката от загубата на толкова близък човек била неизмерима. Въпреки това , имайки предвид степента и интезитета на причинените неимуществени вреди, като душевни страдания, дълбока болка и мъка, както и обстоятелството, че същите щели да бъдат търпени продължително време, както и изискването на закона обезщетението за неимуществени вреди в следствие смъртта на П. К. К. в размер на 200 000 лв. би било справедливо, като предявява частичен иск за сумата от по 5 000 лв., включително претендира лихва за забава от датата на ПТП и разноски в производството . Твърди се, че предявили пред застрахователя извън съдебна претенция за заплащане на обезщетение, но получили отказ от ответното застрахователно дружество, с оглед на това, че не били налице основания за определяне на сума, като към момента на завеждане на исковата молба не бил определил и заплатил обезщетение на ищцата, което пораждало правния им интерес от предявяване на настоящите искове.

В депозирания отговор ответното дружество, счита исковете за допустими, като се оспорва претенцията изцяло, по основание и размер. Не се оспорва факта на смъртта на П. К. К., настъпила при ПТП на *** г., както и факта, че ищцата е негова законна наследница. Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и водача на лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег. *** В. И. Й. към датата на ПТП- *** г. Оспорва се твърдението, че ответното дружество отказало да плати доброволно обезщетение на ищцата. Твърди се, че същата била обезщетена за причинените неимуществени вреди. С договор за цесия от 08.05.2018 г. прехвърлила вземането си на цесионера, за което уведомила ответното дружество на 18.07. 2018 г. От момента на получаване на уведомлението за цесия, ответното дружество не дължало плащания на ищцата, а на цесионера с който било постигнато и подписано извън съдебно споразумение, като на 27.08.2018 г. било платено обезщетение в размер на 160 000 лв. на правоимащото лице, като исковете се явявали напълно неоснователни.

Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и присъждане на съдебно деловодни разноски за настоящата истанция.

В о.с.з. по същество ищецът С.П.К. не се явява, но чрез процесуалния си представител –адвокат поддържа иска така, както е предявен и моли за уважаването му изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Допълнителни съображения са изложени в представените писмени бележки.

В о.с.з. по същество ответникът „ЗД Бул Инс“ АД, не изпраща законен предсавител, но чрез процесуалния си представител-адвокат поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето му изцяло по изложени в отговора съображения. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно договор за правна помощ.

Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

От доказателствата по делото се установява, че на *** г. е възникнало ПТП на второкласен път на автомагистрала- *** при км. ***+*** м. в посока гр. С., като при управление на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** В. И. Й., насочил автомобила косо надясно, в резултат на което изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение, след което напуснал платното за движение и се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП била причинена смъртта на П. К. К., за които обстоятелства страните не спорят. Също така не е спорно между страните и съдът, приема за установено, че процесния лек автомобил с който е причинено процесното ПТП, е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника „ЗД Бул Инс“ АД, по застрахователна полица

№ ***, валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., т.е. към датата на настъпилото ПТП, гражданската отговорност на водача В. И. Й. е била застрахована при ответното дружество. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, с молба вх. № *** г., ищцъа предявил извънсъдебна претенция пред „ЗД Бул Инс“ АД за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.

Безспорно е по делото, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, че ищеца С.П.К. е дъщеря на починалия П. К. К.. От представения КП за ПТП с постадали лица *** г., се установява, че същото е посетено от служител на полицията при РУ-С., като било образувано ДП № *** г. по описа на РУ-С., като са загинали двама пътника, единият от който П. К. К., като осем пътника са с телесни увреждания.

От страна на ответното застрахователно дружество е представен договор за цесия от 08.05.2018 г. от който се установява, че ищцата С.П.К. в качеството си на цедент е цедирала на „Източна Консултанска Компания“ АД в качеството си на цесионер правото си на вземане за неимуществени вреди, заедно с всички акцесорни вземания, срещу „ЗД

Бул Инс“ АД, произтичащо от настъпилата смърт на П. К.

К.- баща на цедента, в следствие претърпяно на ***

ПТП, за което имало сключена застрахователна полица по застраховка „ГО“, като в чл.2 на договора е предвидено, че цесионетърт се задължавал да заплати за прехвърленото вземане цена в размер на 60 000 лв., платими в срок до 15.10.2018 г. С уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от 18.07.2018 г. ответното застрахователно дружество било уведомена от ищцата С. П.К. за извършената цесия.

По делото е представено споразумение от

20.08.2018 г. сключено между „ЗД Бул Инс“ АД в качеството им на заснтраховател и „Източна Консултанска Компания“ АД, в качеството им на бенефициент и цесионер по сключен договор за цесия със С.П.К., с което застрахователното дружество се задължавало да заплати на бенефициента сума в размер на 160 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от бенефициента имуществени и неимуществени вреди, възникнали от посоченото по-горе ПТП или по повод на него, включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи и въоще всякакви вреди, които били пряка и непосреддствена последица от ПТП, в срок от един месец, по банковата сметка на бенифициента, като същото е изплатено на 27.08.2018 г. видно от представеното платежно нареждане. От страна на третото неучастващо в делото дружество„Източна Консултанска Компания“

АД по искане на ответното дружество са изискани и приети като писмени доказателства молба от 22.08.2018 г. от С.П.К. с която уведомява посоченото дружество, че във връзка с договор за цесия от 08.05.2018 г. да й бъде изплатена уговорената в договора сума, по банкова сметка *** „ОББ“ АД с титуляр А. Т. Г., платежно нареждане за кредитен превод от което е видно, че по посочената банкова сметка ***.08.2018 г. по посочената сметка е преведена сумата от 60 000 лв. и извлечение по разплащателна сметка № *** г. от „Уни Кредит Булбанк“ от което е видно за превеждане на посочената по-горе сума на контрагент А. Т. Г. по договор за цесия.

На основание чл.176, ал.1 ГПК съдът изслуша ищцата С.П.К., като първоначално заяви, че не е получавала плащания от „Източна Консултанска Компания“ АД, по сключения договор за цесия от 08.05.2018 г. за смъртта на баща й П. К. К.. Никакви пари не била получавала, като А. Т. Г. и била свекърва. М. Г. им дал 10 000 лв. на ръка и 60 000 лв. на банкова сметка, ***шли на свекърва й тези 60 000 лв. които им били пуснати. Тези 70 000 лв. ги били взели от М. Г..

Съдът предяви на С.П.К. молба намираща се на стр.137 по делото, като същата отговори, че си спомняла, че М. Г. и дал някакви документи и била полагала палец, като не можела да каже дали този полец в молбата бил нейния.

На въпроси на пълномощника си С.К. отговори, че М. Г. им се бил представил като застраховател, като не била чувала за „Източна Консултанска Компания“ АД, а само за М.Г..

Той отишъл само веднъж в гр. Я., в центъра до пощата ибила сама когата се видяла с него.

При тази фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи :

Предявения в производдството иск е такъв с превно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.52 ЗЗД.

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 КЗ.