Разпореждане № 5620 от 28.04.2021, Административен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№____________ гр. *****, 28 април 2021г.

Варненският административен съд – двадесет и втори състав, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.дело № 798 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искане – жалба на В.И.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие - ****. В жалбата се твърди, че П. е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, причинена му е психическа болка, породило се е чувство на страх, несигурност и малоценност, което е нарушение на забраната по чл. 3 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС, поради извършено спрямо П. от страна на лишения от свобода И.М.. На 25.03.2021 г. П. написан обяснени, че отказва да разговаря с ИСДВР на трета група, понеже се страхувал от него да не му измисли наказание, защото П. ще му потърси наказателна отговорност за извършени нарушения спрямо него. П. показал пред камерата на решетката в 8.15 ч. и 9 ч. написаните обяснения. На същата дата лишения от свобода И.М.му дал отворено хапче аулин, защото П. имал болки в зъбите.

На 26.03.2021 г. в медицинския пункт на затвора на П. е направен тест за наркотици , който бил положителен.

Лицето сочи, че единствената възможност да е взел неумишлено наркотикът е чрез аулина или чрез шишето му с вода, което е до леглото му. По изложените доводи моли да се изискат доказателства от затвора – *****. В молба вх. № 6136/23.04.2021 г. П. уточнява, че искането му е с правно основание чл. 276 ал.1 т.2 вр. ал.2 от ЗИНЗС. Прави искане да се разпореди да бъдат извършени следните действия с цел прекратяване на нарушението, а именно, да се докаже, че на 25.03.2021 г. ИСДВР на Трета група в ЗОЗТ с. *****М.е пуснал докладна записка с невярно съдържание, за проявено от П. неуважение или непристойно поведение. Счита, че това може да се докаже, ако се изискат записите от камерите в затвора, за да се види написаното от него в обяснения – декларация. Поддържа, че лицата, които са написани обяснения с невярно съдържания по докладна записка от 25.03.2021 г. следва да понесат дисциплинарна отговорност. Моли да се изискат записите, които показват, че пуска в кутия жалба „по чл. 387 ал.1 вр. чл. 143, вр. чл. 171 от НК, вр. чл.

20 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от ППЗИНЗС, която е адресирана до Окръжна прокуратура ***** и се отнася до извършени нарушения от ИСДВР на трета група, като изходящ номер на жалбата не му бил предоставен. Прави искане да се разпореди по какъв начин направения му тест за наркотици на 26.03.2021 г. е излязъл положителен за метамфетамин, след като П. е социално слаб. Желае да се изиска справки за лишения от свобода И.М.да ли е разследван за наркотици, разследвана ли е и неговата майка, тъй като последните два опита за вкарване на наркотици при свиждане били осуетени. Сочи, че майката на лишения от свобода С.била арестувана при опит в хранителна пратка да вкара наркотици. Тази практика е прекратена в следствие на докладна записка от 26.03.2021 г. От 29.03.2021 г. до 19.04.2021 г. П. бил принуден да бъде в гладна стачка, за да се изолира от останалите, за да не му навредят. В с.з. П. се явява лично и поддържа предявеното искане. По същество сочи, че искането му е да се докаже, че е показал пред камерата обясненията, посочил е защо не иска да разговаря с М.и се страхува от него. М.е пуснал докладна записка за неуважително отношение, но П. не е запознат с нея, като поддържа, че искането е да се разпореди проверка на сигналите срещу М.и И.М.. Счита, че следва да се преустановят действията на М.и М..

Ответната страна – Началника на Затвора – *****, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че не е са налице основанията визирани в чл. 276 от ЗИНЗС, иска е неоснователен. Налице е законосъобразно изпълнение на задълженията от страна на ответника. П. не е доказал извършването на незаконосъобразни действия или бездействия. Ответникът и служителите му са изпълнили своите законови регламентирани задължения съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Моли да се отхвърли жалбата.

От събраните по делото доказателства се установява, че П. *** на 25.01.2018 г. От 26.06.2020 г. е преместен в Затворническо общежитие – ****. Със заповед от 8.04.2021 г. П. е преместен отново в затвора *****.

На 26.03.2021 г. на П. е направен тест за наличие на наркотични вещества в организма, като теста е положителен, отразил е наличието на метамфетамин. С докладна записка № 556/26.03.2021 г. е започната дисциплинарна проверка за установяване данни за извършено дисциплинарно нарушение от П., която следва да приключи в двумесечен срок. По делото е приложена докладна записка от 26.03.21 г. от инсп. М., в която сочи, че е бил дежурен от 8 ч. до 21 ч. на

26.03.2021 г. По време на дежурството около 10.30 ч по нареждане на М.Р.е извършена конвойна дейност до Затвора *****. В.П. *** – медицински пункт. На П. бил направен тест, който отчел положителен резултат. Приложено е медицинско направление в който е отразено, че е направен тест на П., който е дал положителен резултат. При извършване на теста са присъствали и двама лишени от свобода, които са дали обяснения за видяното. За случилото се П. дал обяснения, като посочил, че не е вземал наркотици, но се съмнява в действията на инспектор М., понеже е пуснал жалби срещу него, страхувал се „да не го нареди с вътрешна присъда или наказание“, сочи, че М.има възможност да повлияе на лишените от свобода да му дадат наркотик без да знае. Депозирани са и втори обяснения от П., в които сочи, че е сигурен, че И.М.го е „наредил на 25.03.2021 г.“ През деня П. е взел хапче от М., а после е пил вода от отворено шише с вода. В обясненията си М.сочи, че не е давал хапчета на П..

С писмо вх. № 6263/2021 г. от ответника са представени докладна записка № 552/2020 г. от В.А.– надзирател, в която сочи, на 25.03.2021 г. бил на смяна. Получил обаждане от ИСДВР М.да конвоира П. ***. Първоначално П. отказал да бъде конвоиран, след това се съгласил. По време на разговора П. се държал неадекватно, повишавал тон, бил емоционален и на два пъти направил опит да излезе без разрешение от кабинета. От обяснения на И.М.е видно, че на 25.03.2021 г. се установява, че той и друг лишен от свобода са конвоирани при социалния им инспектор. В. предал една декларация. П. разговарял арогантно и неадекватно. Обяснения са депозирани и от П., в които сочи, че на 25.03.2021 г. е отказал да разговаря с М., написал обяснения, че се страхува от М., да не бъде „нареден“ и че повече няма да разговаря с него. П. казал лично на М., че ще му потърси наказателна отговорност, че поддържа написаното в декларация-обяснение от 25.03.2021 г.

На 26.03.2021 г. е депозирана докладна записка от инспектор Б.- надзирател, в която сочи, че на 25.03.2021 г. около 10.30 ч. П. демонстративно размахвал пред камера лист, че му се нарушават човешките права и го лишават от вода. Според Б.действията на П. били неадекватни. П. не е искал да си напълни вода. В последствие П. бил свален до банята на общежитието за да си напълни вода. От обясненията на лишения от свобода Л.Т.се установява, че на 25.03.2021 г. П. е показвал някакви листи на камерата, държал се арогантно със старшината. От обясненията на Ю.Ю.е видно, че на 25.03.2021 г. П. е показал на камерите лист, дежурния надзирател го попитал какво прави, а П. заявил, че това не е негова работа. Държал се арогантно.

П. е депозирал жалба вх. № Ж-289 до ГДИН. Във връзка с жалбата е приложен е доклад от началника на Варненския затвор до ГДИН, в която е посочено, че за престоя си в затвора е конвоиран 27 пъти за извършване на медицински прегледи. Провеждани са индивидуални срещи с цел мотивация за законосъобразен начин на живот. Изведен е на работа от 07.2019 г., като до м.06.2020 г. поддържа стабилна заетост. На 16.06.2020 г. при направен тест е установена употреба на ПАВ. В последствие е продължил да полага труд на осн. чл. 80 ЗИНЗС, на 25.03.2021 г. е декларирал отказ от изпълнение на възложената му работа.

Ва 25.03.2021 г. П. отказал да контактува с водещия случая му инспектор, с мотиви за упражняван физически и психически тормоз. Във връзка с това П. е преразпределен в затвора *****. Със заповед от 8.04.2021 г. П. ***.

По делото е представена жалба вх. № 1404/25.03.2021 г. депозирана от П. до наблюдаващ Прокурор от Окръжна прокуратура *****, в която твърди, че е изложен на трудова дискриминация. Твърди, че многократно е пускал молби за платена работа, но не е назначен на такава.

Във връзка с жалбата е изготвен доклад от Началника на Затвора *****. С постановление от 21.04.2021 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по преписка вх. № 2465/22021 г. по описа на ОП – *****.

По делото е представена справка от деловодната система на Затвора *****, видно от която в периода от 25.03.2021 г. до 1.04.2021 г. са регистрирани осем жалби и сигнали от лишения от свобода П., като същите са свързани с проблеми със зъбите, с Медицинския център в затвора, с индивидуалния план на П., със конвоирането на лицето, част от жалбите са и до АС – ***** и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира искането с правно основание чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС за допустимо, а преценено по същество е неоснователно.

Съдът е сезиран искане по чл.

276, ал. 1 от ЗИНЗС за извършване на действия с цел прекратяване на незаконосъобразни действия на М., инспектор в Затворническо общежитие *****и И.М.– лишен от свобода. При така очертаното в искането и предвид разпоредбата на чл. 276 ЗИНЗС предмет на проверка в настоящото производство е дали е налице твърдяното действие, дали същото е незаконосъобразно и представлява ли то действие или бездействие, което уронва човешкото достойнство, или поражда чувство на малоценност и незащитеност. Съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража, може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно ал. 2 на с. р., липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на с. р., за нарушение на ал.

1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

По аргумент от текста на чл.

267 и следв. от ЗИНЗС това производство е приложимо за защита само по отношение на фактически действия и/ или бездействия, а не на правни такива. Това е производство идентично с разписаното в чл. 250 и следв. от АПК в глава ХV на АПК "защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията", към която обща уредба изрично препраща чл. 283 от ЗИНЗС за неуредените въпроси. В правомощията и от компетентността на Административният съд в производство по чл. 267 и следв. от ЗИНЗС е да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това или да отхвърли искането. Отделно от това тези фактически действия или бездействия следва да са извършени от органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.