Решение № 75 от 05.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Ася Б. Петрова като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201081 по описа за 2025 година С присъда №7/17.09.24 г., постановена от РС-Елена по Н.О.Х.Д.5/23 г., подсъдимият М. Т. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.216,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години. Осъден е да заплати на конституирания граждански ищец /който е и частен обвинител/ Д. Б. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 29 091,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.21 г.

С присъда №17/24.04.25 г.,постановена от ОС-Велико Търново /ВТОС/ по В.Н.О.Х.Д.3/25 г., горецитираният съдебен акт е отменен и вместо него подсъдимият е оправдан, като е отхвърлен предявеният от Д. Б. граждански иск.

Срещу присъдата на въззивния съд е постъпил протест от представител на ОПВелико Търново с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТОС. Представено е и допълнение към протеста, в което конкретно са развити доводите за неправилност на присъдата и се повтаря направеното искане.

Постъпила е жалба от адвокат И. в качеството му на повереник на конститурания частен обвинител Д. Б.. В нея се твърди, че присъдата на въззивния съд е необоснована и незаконосъобразна и са посочени поводите по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 1

НПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТОС. Депозирано е допълнение към жалбата,в което са развити доводи в защита на претенциите и е повторено процесуалното искане.

Постъпила е жалба от адвокат И. в качеството му на повереник на конституирания частен обвинител К. Д., в която са упоменати касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на присъдата на ВТОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В представеното допълнение са развити конкретни съображения в подкрепа на съответните основания и е повторено крайното отправено искане.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста и допълнението към него с изтъкнатите аргументи и настоява за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

Частните обвинители Д. Б. и К. Д., редовно призовани, не се явяват и не заявяват поддържат ли депозираните от тяхно име жалби. Не се явяват и редовно призованите им повереници.

Подсъдимият и неговият защитник изразяват желание присъдата на ВТОС да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го документи и аргументите и исканията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Провокиран от съдържанието на протеста и жалбите на частните обвинители чрез техните повереници /в частност от допълненията към тях/, този съд се счита задължен най-напред да даде определени пояснения по предмета на разглеждане на делото пред себе си, естеството на разглеждането и въобще пределите, в които е допустимо да се произнася по предявени претенции.

1/ Няма спор,че съгласно разпоредбата на чл.346,т.2 НПК предмет на разглеждане пред ВКС е съдебният акт на ВТОС. И независимо от една страна, че става дума за обратна присъда, постановена от окръжен спрямо акта на районен съд, висшата съдебна инстанция по наказателни дела остава съд по правото при първо редовно разглеждане на делото пред нея, при съобразяване с което следва да бъдат изготвяни сезиращите я процесуални документи. От друга страна- доводите за произнасяне, поднесени на ВКС, трябва да са фокусирани върху въззивния съдебен акт и препращане към мотивите на първоинстанционната присъда /включително и чрез преписване на съображения по последната/, не могат да обвържат съда за произнасяне, ако не са поставени като собствена развита лична теза на съответния касатор.

2/ Все в контекста на казаното, както неведнъж е заявявано, върховната съдебна инстанция по наказателни дела като съд по правото и при липса на изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, се занимава със съдебни грешки и отговаря на доводи по заложените в процесуалния закон основания-чл.348,ал.1, т.1-т.3 НПК. Претенции за необоснованост на атакувания съдебен акт, коренящи се в несхождащото се с мнението на недоволната страна кредитиране на определени доказателствени материали от 2 решаващия съд, чийто акт е предмет на проверка, не формулират самостоятелен касационен повод по чл.348,ал.1,т.2 НПК, по който да се очаква произнасяне.

Ето защо ВКС следва да се занимава само с допустими оплаквания. Те трябва да бъдат разглеждани, без при това да се обръща внимание на смесване между доводите по касационните основания, относими към чл.348,ал.1,т.1 или т.2 НПК.

3/ Срещу присъдата на въззивния съд е постъпила касационна жалба от конституирания частен обвинител Д. Б. чрез неговия повереник, допълнена по съответен ред. Тази жалба е върната на основание,че допълнението към нея, изготвено след даване на определен срок за това, се явява просрочено. По постъпила срещу разпореждането за връщането частна жалба е образувано К.Н.Ч.Д.818/25 г.по описа на 2 н.о.на ВКС. С определение № 492/17.11.25 г. разпореждането е отменено и делото е върнато за размяна на книжата във връзка с тази касационна жалба.

Нито от съдията-докладчик при въззивния съд, нито при образуване на касационно производство пред ВКС е обърнато внимание доколко жалбата и допълнението към нея отговаря на условията, заложени в чл.351,ал.1 НПК.

Ненаправеният преглед в този аспект резултира в легитимно очакване на атакуващата страна, че ще има произнасяне по съществото на доводите по сезиращия документ, след като и въз основа на него е образувано касационно производство. Този съдебен състав се съобразява с правилата за разглеждане на делото пред висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела като съд по правото и се произнася в рамките на допустимото по закон, без да се занимава с лични тези на страната по интерпретация на доказателствата, неподведими под касационно основание.

Тук е мястото да се направи важно уточнение. Освен частен обвинител, Д. Б. е конституиран и като граждански ищец с приет за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди в размер на 29 091,60 лв. Този иск е отхвърлен по протестираната и обжалвана оправдателна присъда на ВТОС. Касационната жалба е подадена от името на това лице само в качеството му на частен обвинител, не и на граждански ищец. Няма изрично позоваване на незаконосъобразие на съдебния акт във връзка с отхвърляне на гражданския иск като резултат от оправдаване на подсъдимия М. М. в наказателната част; нито заявено искане пред ВКС за произнасяне по него след отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, каквато е основната претенция по обсъжданата жалба. Обстоятелството, че се настоява за отмяна на съдебния акт на ВТОС „изцяло“ не може да доведе до автоматичен извод, че този акт се атакува от Б. и като граждански ищец, след като в касационната жалба и допълнението към нея въобще липсва споменаване на страната в това й качество. Следователно, каквото и решение да бъде постановено от ВКС, произнасяне в гражданско-отхвърлителната част на присъдата вече не може да бъде осъществено.

ПОСТАНОВКИ ПО КОНКРЕТНОТО ПРОИЗВОДСТВО:

По принцип, за да направи преценка дали е налице касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, ВКС на първо място трябва да реши, ако е приканен по надлежен ред към това, процедурно вярно ли са оценени набавените доказателствени материали и ако отговорът е положителен, да се спре на тяхната оценка по фактите и съответно приложението на правото, в светлината на конкретно повдигнатото по съответен ред обвинение.

В настоящия случай обаче прегледът на делото поставя пред тази инстанция въпрос по неоспорени факти, изискващи разглеждане по законодателство извън 3 наказателното такова, което води до дължима преценка за приложението на материалния закон. Въпросът трябва да бъде разрешен приоритетно. Това от своя страна би предпоставило необходимост или липсата на такава за произнасяне по поставени от атакуващите страни процесуални проблеми.

1/ И така, от фактическа страна няма спор по следното, прието в основната си част и в ревизирания съдебен акт:

През 2020 г.земеделските производители и дружества, занимаващи се с обработка на земеделска земя в землището на гр.З. и селата от община със същото име, не постигнали споразумение за ползването на тази земя през стопанската 2020/2021 г.

Затова директорът на Областна дирекция „Земеделие“- Велико Търново издал заповед № ПО-09-518/21.10.20 г., с която разпределил служебно ползване на земеделски площи между отделните производители. Тази заповед била обжалвана от А. ЕООД, с.Р., община З., представлявана от Д. З. Т., чрез нейния пълномощник-адвокат. Въпреки това по силата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ се пристъпило към предварително изпълнение на заповедта, като земеделските производители-физически лица и дружества, които поискали, били въведени за ползване на масиви и техни части, дотогава необработвани от тях. Те засадили площите, които им били разпределени служебно, с определени земеделски култури.

Предварителното изпълнение на заповедта също било атакувано от А. ЕООД като особено искане в жалбата, подадена в РС-Елена на 03.11.20 г. С определение №49/08.03.21 г.,постановено по А.Х.Д.334/20 г.от този съд, е оставено без уважение искането на дружеството за спиране изпълнението на заповедта. То обжалвало съдебния акт и с определение №22/10.05.21 г., постановено по К.А.Д.10106/21 г. по описа на Административен съд- Велико Търново /ВТАдС/, същият е отменен и е спряно предварителното изпълнение, до приключване на производството по съществото на обжалваната заповед, образувано в РС-Елена. В касационното определение остро е критикуван първоинстанционният съд за поведението му по забавяне на произнасянето по спиране на предварителното изпълнение.

По молба №2237/19.05.21 г.на директора на Областна дирекция „Земеделие“Велико Търново, е поискано тълкуване на съдебния акт на административния съд поради неяснота на същия. Такова е отказано с определение №27/27.05.21 г., постановено от ВТАдС. В същото изрично е отразено, че депозираната молба е допустима, доколкото съдебният акт е влязъл в сила и не е изпълнен /л.415 гръб, т.2 от първоинстанционното производство/.

Въпреки приетото по определението за спиране и преди всички земеделски производители да разберат за него и да се предприемат каквито и да е действия по възстановяване на фактическото положение отпреди постановяване на заповедта за служебно разпределение на земите, когато А. ЕООД разработвала масиви, попадащи според нея при започналото предварително изпълнение в сферите на работа на земеделските производители Д. Б., К. Д. и А. ЕООД, на 18.05.21 г.синовете на представляващата А. ЕООД Д. Т.- подсъдимият М. М. и свидетелят Д. М.- насочили свидетелите Б. Ч. и К. В.-трактористи в А. ЕООД, заедно с управляваните трактори, към местността Ч. в землището на с.Р., общна З.. Когато пристигнали, братята М.и заръчали да се култивират посочените от тях земеделски земи, като Д. М. предоставил флашка, която да бъде поставена в джипиес системата на едниия трактор. Било разяснено на трактористите, че и да се засегнат насаждения, засадени от други земеделски производители по силата на предварителното изпълнение на заповедта, спирането на същото дава право на подобно действие.