Решение № 6262 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6262 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100504434 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10072 от 14.09.2022 г., постановено по гр. д. № 27602/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав, частично е уважен предявеният от А. М. А. срещу „Н.Б.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 75 000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.06.2020 т., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на трудовата злополука - 05.06.2020 т., до окончателното заплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 75 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адв. Я. Д., на основание чл.

78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38. ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 2137,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство за процесуално представителство на ищеца, както и на основание чл. 78. ал. 6 ГПК да заплати на СРС сумата от 3623,42 лв., представляваща разноски за ДТ, от които ищецът е бил освободен, съразмерни с уважената част от исковите претенции.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е частично уважен предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ, е подадена въззивна жалба от ответника„Н.Б.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Ил. Я., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че е налице груба небрежност от работника по смисъла на чл.201 ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя следва да се намали, в случая не по-малко от 90% от претендираните от ищеца вреди. Твърди, че работникът е бил инструктиран за правилата за безопасност и здраве при работа на строителния обект и че срещу подпис, са му били дадени 1 указания и зачислени облекло и предпазни средства. Изтъква, че ищецът е съзнавал, че нарушава правилата за безопасност при работа с товари и се е надявал да не настъпят общественоопасни последици /телесно увреждане или смърт/ или се надявал да ги предотврати. Твърди, че разходите за лечение на ищеца в различни лечебни заведения са поети изцяло и за сметка на ответника, за което има разходни документи. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.

Въззиваемият ищец – А. М. А., чрез пълномощника си – адв. Яв. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи. Моли съда да остави без уважение жалбата, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадената насрещна въззивна жалба от ищеца А. М.

А., чрез пълномощника си – адв. Яв. Д. срещу първоинстанционното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 75 000 лв. до сумата от 120 000 лв. с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Поддържа, че така определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди по реда чл. 52 ЗЗД, с оглед установените фактическите обстоятелства по делото в тяхната съвкупност не се явява справедлив и е драстично занижен. Изтъква, че въз основа на събрания пред първата инстанция доказателствен материал в неговата съвкупност, е установено, че е получил при процесната трудова злополука множество тежки по степен и трайни по характер травматични увреждания, които са променили драстично и необратимо, в крайно негативен аспект, ежедневието, начина и качеството му на живот занапред, с характерните неблагоприятни последици и отражения от различно естество. Сочи, че видно от съдържанието на приетите като писмени доказателства по делото пред първата инстанция влезли в сила ЕР на ТЕЛК, му е определена инвалидизация – 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да осъди ответника да заплати сумата от още 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука /05.06.2020 г./ до окончателното й плащане. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник – „Н.Б.“ ЕООД не е подал в законоустановения срок отговор на насрещната въззивна жалба.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност /т. нар. съзнавана непредпазливост/. Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината /в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”/, отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

С оглед характера на оплакванията в жалбите, спорът между страните и само по отношение на които въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството относно справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя и дали е налице „груба небрежност“ от страна на ищеца, респективно какъв е приносът му при настъпване на трудовата злополука и дали това заместващо обезщетения трябва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат.

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „хидроизолаторчик“ с месторабота гр. София /л.

133 и сл. от делото пред СРС/. Не е според между страните и фактът на настъпване на злополуката, както и нейният трудов характер – процесното травматично увреждане е признато за трудова злополука с разпореждане № 30185/10.03.2021 г. на ТП на НОИ /л. 17 от делото пред СРС/.

3

Тъй като правоизключващото основание по чл. 201, ал. 1 от КТ в случая не е налице, а и не се твърди, същата да е причинена умишлено от пострадалия, то работодателят дължи обезщетяване на претърпените от работника болки и страдания.

По отношение размера на ищцовата претенция следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по справедливост. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е преценил причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални страдания и т.н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото. В конкретния случай от събраните по делото доказателства и представената и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и психологическа ескпертиза /КСМПЕ/, която настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадена и кредитира с доверие, безспорно се установи, че ищецът е претърпял твърдяната трудова злополука, следствие на което е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на меки тъкани на главата в теменнотнлна област; мозъчна контузия, обхващаща травматичен субарахноиден кръвоизлив, контузия в ляв теменен дял на мозъка, хеморагичен контузионен фокус в мозъчен ствол на ниво среден мозък, мозъчен оток, фрактура на черепа в дясна тилна област; фрактури на гръбначни прешлени — С7, Тh5, Тh6, Тh9, Тh10; контузия на гръден кош с фрактура на V, VI, VII, VIII ребра двустранно; контузия на бял дроб; разкъсноконгузни рани на дясно бедро; контузия с разкъсно- контузна рана на скротум и тестис, прободна рана на кожата в областта на лява колянна капачка. Получените травми са довели до изразен болков синдром, най-интензивен в първите часове след травмата до времето на прием в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов". Към момента на хоспитализацията ищецът е бил в коматозно състояние, приведен е в противошокова зала, интубиран е и поставен на изкуствена белодробна вентилация, поради което е трахеостомиран. По време на болничния престой на ищеца са му направени следните оперативни интервенции: извършена по спешност орхисктомия вляво /отстранен е ляв травматично разкъсан невитален тестис/; хирургична обраоотка на раните на дясно бедро - почистване/дебридман на некротизирали тъкани, фасциотомия (разрязване на фасцията) за лечение на компартмент синдром, предизвикан от кръвоизлив от травматично разкъсани мускули на бедрото; транспедикуларна стабилизация на ниво Тh4-Тh7 /спинална фиксация чрез поставяне па титаниеви винтове върху гръбначния стълб/. От заключението по КСМПЕ се установява също така, че периодът за възстановяване от травмите на гръбнака е 6 месеца, от извършената орхиектомия е до два месеца, а от мозъчните травми — 12-24 месеца. Към момента на прегледите от вещите лица /неврохирург и лекар – уролог/, извършени на 22.03.2022 г. и 31.05.2022 г., при ищеца се наблюдава цялостно компрометирана стойка.