Решение № 129 от 21.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. С., 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600111 по описа за 2025 година Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба от повереника на частната тъжителка Р. С. - а. М. от САК, срещу присъда № 15 от 11.10.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 272/2021 г. по описа на Районен съд - С..

С атакуваната присъда подсъдимият П. А. П., роден на ******* г. в гр.

С., българин, български гражданин, неосъждан, разведен, висше образование, работи в „*******“ АД на длъжност старши програмист, живущ с. М., община Г., без административни адреси, с ЕГН **********, е признат за невинен за това, че на 16.12.2017 г. в дома си в с. М., общ.Г., обл.С., около 09,30 ч. в съучастие, като извършител, с Г. Н., с ЕГН: **********, причинил на Р. С., с ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и охлузване по гърба на дясната ръка; кръвонасядане на дясната мишница; контузия на дясната половина на гърба, с кръвонасядания в горната част на дясната контактова област и в долната дясна част на гърба и контузии по предната повърхност на гръдния кош, довели общо до разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по 1 обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Със същата присъда подсъдимата Г. И. Н., родена на 30.06.1950 г. в гр.

С., българка, българска гражданка, неосъждана, висше образование, пенсионер, живуща в гр. С., ул. „******“ № 22, с ЕГН: **********, е призната за невинна в това, че на 16.12.2017 г. в дома си в ********** около 09,30 ч. в съучастие, като извършител, с П. А. П., с ЕГН: **********, причинила на Р.

С., с ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и охлузване по гърба на дясната ръка; кръвонасядане на дясната мишница; контузия на дясната половина на гърба, с кръвонасядания в горната част на дясната контактова област и в долната дясна част на гърба и контузии по предната повърхност на гръдния кош, довели общо до разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НП е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

С присъдата са били изцяло отхвърлени гражданските искове от тъжителката Р. С. против двамата подсъдими всеки за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 190 НПК частната тъжителка Р. С. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - С. сумата в размер на 400 лева - държавна такса за разгледаните граждански искове.

В тежест на подсъдимата са възложени и разноските, сторени от подсъдимият П. А. П. - адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, и направените от подсъдимата Г. И. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, които следва да заплати на двамата подсъдими.

Недоволна от присъдата е останала тъжителката, която чрез своя повереник и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подала жалба срещу присъдата. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, като се прави искане за нейната отмЯ. и признаване на подсъдимите за виновни.

Повереникът излага доводи в насока доказаност на повдигнатото обвинение, като твърди, че от събраните доказателства се установява категорично обективната и субективната съставомерност на извършеното престъпление.

2

Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил дължимия анализ на доказателствата, като е достигнал до неправилни фактически изводи. Според повереника първият съд не е спазил изискването на чл. 305, ал. 3 НПК - не е обсъдил противоречията в доказателствената съвкупност, като не е отговорил и на възраженията на частния тъжител. Неясни са и съображенията, въз основа на които съдът се е доверил на заинтересовани от изхода на делото лица, които обслужват защитната теза на подсъдимите.

В допълнение към въззивната жалба се уточнява, че оплакването на повереника е свързано с посочената от него неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Не се твърди да са налице неизяснени обстоятелства и не се иска събирането на нови доказателства от въззивния съд.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, депозиран от а. Т. от САК, в качеството на защитник на подсъдимата Г. Н., в който на първо място се прави възражение за изтекла давност за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата. Наред с това се твърди, че обвинителната теза е останала недоказана. Единственият пряк очевидец на случая според защитника е свид.

ТТ.. Д., която е възприела агресивни действия на тъжителката, насочени срещу двамата подсъдими и срещу собствените деца. Защитникът сочи, че подсъдимата в нито един момент не е посягала физически на тъжителката, като данни за това не се съдържат в показанията на свидетелите очевидци Д. и П.. В подкрепа на твърдението за недоказаност на деянието защитникът се позовава и на показанията на свидетелите Е. В. и Е. В., доведени от тъжителката, които не подкрепят обвинителната теза. С тези аргументи се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените от подсъдимата разноски.

Представено е писмено изложение от адв. Ч. - защитник на подсъдимия, с което се оспорват доводите, развити във въззивната жалба на частната тъжителка. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че обвинението е недоказано, а оплакванията на тъжителката са съвсем голословни и лишени от конкретика. Според защитника в жалбата не са изложени аргументи, основани на събраните доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната 3 тъжителка адв. Е. П. поддържа въззивната жалба с направеното искане за признаване на подсъдимите за виновни. Счита, че обвинението несъмнено се доказва от показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебномедицинските експертизи и приобщения видеозапис.

Защитникът на подсъдимия П. П. - адв. Ч., моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и почиваща на обективен анализа на доказателствата по делото. На следващо място посочва, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона давност, поради което прави изрично такова искане.

Подсъдимият П. заявява, че желае прекратяване на производството поради настъпила абсолютна давност.

Защитникът на подсъдимата Н. - адв. К., също счита, че е налице основание за прекратяване на производството поради изтичане на абсолютната давност, като алтернативно моли за потвърждаване на присъдата.

В последната си дума подсъдимият П. моли да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Съдът намира за установено следното:

С тъжбата, подадена от частната тъжителка Р. С., е било повдигнато обвинение срещу подсъдимите П. А. П., с ЕГН: **********, и Г. И. Н., с ЕГН:

********** за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 16.12.2017 г.

С обжалваната присъда двамата подсъдими са признат за невинни и напълно оправдани по повдигнатите им обвинения.

Въззивният съд констатира основанията по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на образуваното наказателното производство срещу двамата подсъдими, поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателното преследване за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което им е повдигнато обвинение с тъжбата, подадена от пострадалата. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Съобразно изложените в тъжбата твърдения, подсъдимите са осъществили вмененото им деяние на 16.12.2017 г.

4

Давностният срок, чието изтичане изключва наказателното преследване за това престъпление, съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК е седем години и шест месеца и е изтекъл на 16.06.2025 г.

С оглед констатираното основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимите и предвид липсата на искане по реда на чл. 24, ал. 2 НПК за продължаване на производството, в рамките на правомощията си по чл. 334, т. 4 НПК въззивният съд следва да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, въззивният съд намира, че присъдата следва да бъде потвърдена в частта, с която разноските по делото - за държавна такса по предявения граждански иск и за адвокатско възнаграждение на защитниците, са възложени на частната тъжителка.

Направеното от адв. Ч. - защитник на подсъдимия П., искане за присъждане на сторените от последния разноски в настоящото производство, е основателно. Видно от заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 19.12.2024 г. (л. 62 по делото), за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд, подсъдимият П. П. е заплатил в брой сумата от 2000 /две хиляди/ лева на адв. Ч.. Така определеното възнаграждение следва да бъде присъдено в тежест на частната тъжителка на основание чл. 190, ал. 1 НПК.

Основателно е и искането на адв. К., преупълномощен от а. Т. (л. 63) за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от доверителката му - подсъдимата Г. Н.. Видно от договор за правна защита и съдействие от 18.12.2024 г. (л. 64 по делото), подсъдимата е заплатила на адв.

Т. сумата в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената пред въззивния съд защита по настоящото дело. В съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК тази сума следва да бъде възложена на частната тъжителка.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 346, т. 4 НПК С. окръжен съд

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ присъда № 15 от 11.10.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 272/2021 г. по описа на Районен съд - С., в частта, с която подсъдимите П. А.

П., с ЕГН: **********, и Г. И. Н., с ЕГН: **********, са признати за невинни и оправдани по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК наказателното производство срещу П. А. П., с ЕГН:

**********, и Г. И. Н., с ЕГН: ********** за извършено от тях в съучастие на 16.12.2017 г. в дома им в ********** престъпление по чл. 130, ал. 1 НК поради изтичане на предвидената в закона давност.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част - относно разноските.

ОСЪЖДА частната тъжителка Р. С., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 190, ал. 1 НПК на П. А. П., с ЕГН: **********, сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА частната тъжителка Р. С., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 190, ал. 1 НПК на Г. И. Н., с ЕГН: **********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6