Решение № 17269 от 08.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40476/2025
- Вид
- Решение № 17269
- Подписан
- 08.09.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17269 гр. София, 08.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110140476 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на "А Б Б" ЕООД с ЕИК *****, срещу С. К. Г. с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.240 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 500 лв., главница по договор за потребителски кредит №313619/15.09.2019г., сключен със "С К" ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 16,69 лв., възнаградителна лихва за периода 15.05.2019г. - 17.06.2019г.; сумата от 121,59 лв. мораторна лихва за периода 17.06.2019г. -12.03.2024г.; сумата от 171,31 лв. дължима неустойка по чл.6.2 от договора; сумата от 127,23 лв., представляваща неплатени дължими такси по Тарифата за таксите и разходите, събирани от "С К" ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№15759/2024г., по описа на СРС, 140 състав. Вземанията са цедирани на ищеца с договор от 13.01.2022г., от "С К" ООД, като на ответницата било съобщено за прехвърлянето им от цедента, а при евентуалност - с подаването на настоящата искова молба. Плащания на процесните суми не са постъпили, поради което е налице правен интерес от водене на настоящото производство, с оглед подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и в исковото производства, разноски.
Ответницата, по реда и в срока по чл.131 от ГПК, е подала писмен отговор чрез адв. П. при САК, с който изцяло оспорва предявените искове. Не спори, че между нея и праводателя на ищеца - "С К" ООД е бил сключен процесния договор, с предмета, посочен в исковата молба.
Оспорва обаче дължимостта на същия, като счита, че посочения в договора ГПР в размер на 43,79% не съотвества на реалния такъв, като са нарушени изискванията на чл.11, т.9 и т.10 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл.22 от ЗПК, целия договор за потребителски кредит се явява недействителен, като ответната страна дължи единствено т. нар. чиста стойност, или единствено главницата по процесния договор за кредит. В тази връзка моли същият да бъде прогласен за недействителен на посочените в отговора на исковата молба, основания. Претендира и заплащане на разноските по делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните 1 по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорно по делото е отделено, че ответната страна е сключила с "С К" ООД, договор за потребителски кредит №313619/15.09.2019г., с предмета, посочен в исковата молба, както и че е получила сумата по кредита.
От представения и приет като писмено доказателство, договор за потребителски кредит, се установява, че ответницата е следвало да заплати такса за експресно разглеждане на заявлението в размер на 171,31 лв., като е предвидено погасяването й да става, съобразно погасителния план, с месечните погасителни вноски. Общата дължима сума по процесния договор за потребителски кредит възлизала на 688 лв. От съвкупния анализ на разпоредбите на договора за потребителски кредит №313619/15.09.2019г., се установява, че дължимата сума по таксата за експресно разглеждане на заявлението в размер на 171,31 лв., не е била взета предвид при определяне на стойностите на ГЛП и ГПР по кредита. Същата е следвало да бъде взета предвид при определянето на стойностите на последните, тъй като представлява общ разход по кредита по см. на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, но това не е било сторено, поради което посочения размер на ГПР не съответства на действителния такъв.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща ответницата да заплати такса за експресно разглеждане на заявлението в размер на 171,31 лв., е нищожна, тъй като се заобикалят разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК, относно начина на определяне на ГПР. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит.
Не се доказа по настоящото производство, извършването на разходите, за който е посочено, че кредитора "С К" е начислил на ответницата по процесния договор, съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от "С К" ООД, в размер на 127,23 лв.
С оглед на изложеното, исковата претенция се явява основателна единствено за дължимата по договора за потребителски кредит, главница, за чието плащане не се представиха доказателства в настоящото производство, а в останалата си част, исковата претенция следва да се охвърли като неоснователна.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, правото да получат разноски възниква и за двете страни по производството. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и за заповедното производства, в общ размер на 67,54 евро, съобразно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 107,27 евро, включващи адвокатско възнаграждение, от които сумата от 25,56 евро за заповедното и 204,50 евро за исковото производство, като по отношение на възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение в заповедното производство, съдът намира същото за основателно предвид обема на осъществената процесуална дейност, поради което същото следва да се присъди в посочения по-горе от съда размер.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "А Б Б" ЕООД с ЕИК *****, срещу С.
К. Г. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.240 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 255,65 евро/ 500 лв., главница по договор за потребителски кредит №313619/15.09.2019г., сключен със "С К" ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за сумата от 8,53 евро/16,69 лв. - възнаградителна лихва за периода 15.05.2019г. - 17.06.2019г.; за сумата от 62,17 евро/121,59 лв. мораторна лихва за периода 17.06.2019г. -12.03.2024г.; за сумата от 87,59 евро/171,31 лв. дължима неустойка по чл.6.2 от договора, както и за сумата от 65,05 евро/127,23 лв., представляваща неплатени дължими такси по Тарифата за таксите и разходите, събирани от "С К" ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№15759/2024г., по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, С. К. Г. с ЕГН **********, да заплати на "А Б Б" ЕООД с ЕИК *****, сумата в общ размер на 67,54 евро, разноски за исковото и за заповедното производства, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, "А Б Б" ЕООД с ЕИК *****, да заплати на С. К.
Г. с ЕГН **********, разноски в общ размер на 107,27 евро, включващи адвокатско възнаграждение, от които сумата от 25,56 евро за заповедното и 204,50 евро за исковото производство, съобразно с отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3