Решение № 343 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Н.Д като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110125776 по описа за 2022 година

С. Т. Б. е предявил срещу „...“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за заплащане на сумата 4617,05 лева, начислена по протокол № 2001678/29.03.2022 г., справка за преизчислени количества ел. енергия и фактура № 0003409499/31.03.2022 г. за имот в с. К. общ. Перник, ул. „Л.“ 1, обект – къща, клиентски № 530001944429 и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи платената от него сума в размер на 4617,05 лева, начислена по протокол № 2001678/29.03.2022 г., справка за преизчислени количества ел. енергия и фактура № 0003409499/31.03.2022 г. за имот в с. К. общ. Перник, ул. „Л.“ 1, обект – къща, клиентски № 530001944429.

Ищецът твърди, че е ползвател на ел. енергия за имот, находящ се в с. К. общ.

Перник, ул. „Л.“ 1, обект – къща, в който електрозахранването било преустановено незаконосъобразно на 12.05.2022 г. без да се уведоми предварително потребителя. Това принудило ищеца да заплати такса за възстановяване на захранването в размер на 42 лева и сумата по фактура № 0003409499/31.03.2022 г., издадена въз основа на констативен протокол № 2001678/29.03.2022 г. за извършена проверка на електромер. В исковата молба се твърди, че процесната сума е недължима при първоначална липса на основание, тъй като фактурата е издадена по неизвестен и необявен клиентски номер, а стойността и размерът на доставката на ел. енергия била начислена за периода, за който вече ответникът е издавал фактури, заплатени от ищеца към настоящия момент. Заявява, че като краен клиент няма сключен договор за продажба на ел. енергия с ответника, с оглед на което „...“ АД няма право да му начислява и издава фактура, както и да събира корекция на основание чл. 83, ал.

1, т. 6 ЗЕ. Допълва, че цената за доставена и потребена ел. енергия следва да бъде заплатена на крайния снабдител, а не на електроразпределителното дружество, каквото в случая се 1 явява „...“ АД. Твърди, че не е налице нито една от предпоставките за възникване на правото на корекция, което следвало да бъде посочена в новите ОУ след приемане на новите ПИКЕЕ от 2019 г. Счита, че не е налице основание за извършване на проверката и съответно за начисляване на процесната сума с оглед обстоятелството, че не е налице нарушение по смисъла на закона, не е извършена нерегламентирана манипулация или нерегламентирано ползване на ел. енергия. Ищецът сочи, че клиентите се поставят в невъзможност да участват в една некоректна процедура, като при извършването са допуснати множество нарушения, които са довели до опорочаване на резултатите и са породили съмнение относно достоверността на обстоятелствата, описани в процесния протокол. Излага, че лицата, извършили проверката, не притежават необходимите знания за това, както и че протоколът не е съставен от длъжностни лица, упълномощени по надлежния ред. Ищецът твърди, че са нарушени правилата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, като не е осигурено надлежно демонтиране и съхранение на процесното СТИ при условията на чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ. Твърди, че дори и действително да е налице констатирана грешка, която да води до неправилно отчитане на ел. енергия, това би се дължало на техническа неизправност на самото средство в резултат на продължителната му експлоатация, която не може да се вмени в негова вина. Навежда доводи, че средствата за измерване на разходена ел. енергия са собственост на електроразпределителното дружество, с оглед на което е негово задължение да констатира и своевременно да отстрани нарушението. Намира, че не е делегирана възможност от законодателя за създаване на санкции за потребителите чрез въвеждане на фикция за потребената от тях енергия за минал период, действителната консумация на която не може да бъде установена поради неизправност на СТИ, за която потребителят също не следва да носи отговорност. Излага, че процесният протокол не е съставен в негово присъствие и не е подписан от него, с оглед на което не може да го обвърже с материална доказателствена сила. Не счита, че за посочения във фактурата период е била доставена ел. енергия в количество, равняващо се на претендираната сума, като същата не била определена и съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. В случай че се установи, че процесните суми са дължими и правилно изчислени, то прави възражение за прихващане на заплатените в периода 01.01.2022 г. - 29.03.2022 г. суми по издадени фактури.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва твърденията в исковата молба като заявява, че ищецът е потребител на ел. енергия за процесния имот. Излага, че вземането по фактура № 0003409499/31.03.2022 г. е в резултат от изпълнение от страна на ответното дружество на задължителен за страните нормативен административен акт, като не са отменени текстовете на чл. 48-58 ПИКЕЕ, на основание на които е извършена корекцията.

След извършена проверка е бил съставен Констативен протокол от 29.03.2022 г. като се е установило, че липсва пломба на щита на ел. таблото, прекъсната е измервателната нула на електромера/нулев проводник, измерена е грешка Е = 44,72 %, като след проверката правилната схема на свързване е възстановена и е в клас на точност. Клиентът е бил уведомен, че предстои извършване на корекция на сметката му, както и че такова впоследствие е било извършено. От проверката се констатирало, че е налице манипулация – промяна в схемата на свързване, която води до непълно измерване на потребяваната от 2 потребителя електроенергия в процесния обект. Освен това СТИ, обслужващо обекта на ищеца, не било проверявано в периода 30.12.2021 г. - 29.03.2022 г. Сочи, че начинът на извършване на проверката, периодът и размерът, за който е извършена корекцията на сметка в резултат на КП № 2001678/29.03.2022 г., е изцяло съобразен с правилата на ПИКЕЕ.

Излага, че редът за уведомяване е фактически спазен. Сочи, че в ОУ има подробно развита процедура и ред за уведомяване на потребителя, както и законово основание на крайния снабдител да коригира сметката на клиент. Сочи, че отговорността на потребителя е обективна и не изисква доказване на вина. Намира, че предвидената процедура освобождава доставчика от задължението да доказва периода на неточното измерване и реално потребеното количество ел. енергия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а именно че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че сумата е получена от него на валидно правно основание, т. е. основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер. В конкретния казус в тежест на ответника е да установи съществуване на валидно облигационно правоотношение с ищеца по договор за снабдяване с електрическа енергия, приложимите общи условия към правоотношението между страните и тяхното съдържание, наличието на право на ответника на корекция на сметката на потребителя за исковия период, законосъобразно извършване на корекционната процедура – съставянето на констативен протокол за извършената проверка, верността на констатациите от проверката, законосъобразността на начина, по който е извършено остойностяването съгласно направените констатации от тази проверка.

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че по силата на облигационно отношение с ищеца, съществувало към процесния период, е доставена електрическа енергия за процесния обект, за който е открита партида с клиентски № 530001944429, като за ищеца е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ на КЕВР е делегирано правомощието за приемане на подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на тази законова делегация от КЕВР са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и са действали към датата на извършване на процесната проверка.

В своята последователна практика ВКС приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание да се коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако са налице предпоставките по чл. 98а, ал. 2 т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия 3 на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

С разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Цитираната законова разпоредба установява задължение за предвиждане на ред за уведомяване на клиента, но не и някаква специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да организира защитата си в случай че счита корекцията за неправилна. В чл. 71, ал. 1 от ОУ на ответника е уреден начинът, по който разпределителното дружество и потребителите разменят помежду си всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с настоящите Общи условия“, които се изпращат на адреса за кореспонденция – административен или електронен, деклариран от клиента. Установено по делото е и обстоятелството, че до ищеца е било изпратено писмо с информация, че на потребителя е извършена корекция, за което е представена обратна разписка, от която е видно, че писмото е останало непотърсено от ищеца. Същевременно обаче видно от представените по делото отговори от ответника ищецът е подал жалба във връзка с извършената корекция, следователно е узнал за нея и е упражнил правото си да я оспори.

Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ от 2019 г., действали към датата на проверката, в случай на преизчисляване на количеството на електрическата енергия по реда на раздел IX ПИКЕЕ от 2019 г., в който попада и хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ от 2019 г., операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“. Следователно именно ответното дружество в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа е материално легитимиран да издаде процесната фактура и да получи плащане на начислената след извършената корекция сума.