Определение № 134 от 08.07.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Бургас, 08.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20222000600137 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е образувано по жалба на лишения от свобода Д. ЕМ. Д., ЕГН **********, против определение № 537/16.06.2022 год. постановено по ЧНД № 433/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда № 42/20.02.2012 г. по НОХД № 1655/2011 г. на Окръжен съд – Бургас.

В жалбата са изложени разбиранията на осъдения за отделни аспекти от собственото му поведение при изтърпяване на наказанието му, включващи и вижданията му за безполезността на присъствието му в Затвора-Бургас до изтичане на оставащата неизтърпяна част. Изразено е и недоверието му към служителите на пенитенциарното заведение. В жалбата липсват конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен акт и отправено искане, но съдържанието й сочи на недоволство от определението на БРС и търсене на противоположен на постановения с него резултат.

В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за необходимост от продължаване на корекционната работа с лишената от свобода, поради неустойчива и недостатъчна промяна в конкретните проблемни зони, което се оценя като неприключил процес на превъзпитаване и непостигната съзнателна и цялостна положителна промяна в поведението на лишения от свобода. Предлага се въззивният съд да 1 потвърди обжалваното съдебно определение, поради отсъствие на втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.

Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и с материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:

Лишеният от свобода Д. ЕМ. Д. е роден на **.**.**** г. в гр.Бургас, със средно образование,неженен, осъждан, ЕГН **********.

С присъда № 42/20.02.2012 г. по НОХД № 1655/2011 год. на Бургаски окръжен съд Д.Д. е признат за виновен в това, че на 03.08.2011 год. в гр.Бургас умишлено умъртвил Г. Р. В Райчев Василев, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития Василев, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 от НК е осъден на 17 години лишаване от свобода с първоначално определен строг режим, като съдът го признал за невинен за това, че е извършил убийството на Г. Р. В. с особена жестокост и го оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.6 предл.трето от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 174/14.11.2012 год. по ВНОХД № 169/2012 год. на Бургаски апелативен съд. С решение № 6/01.02.2013 год. по н.д. № 2297/2012 год. Върховият касационен съд на Република България е изменил въззивното решение, като е признал подсъдимия Д. ЕМ. Д. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК - да е причинил смъртта на Г. Р. В Райчев Василев „по особено мъчителен начин за убития“ и намалил размера на наказанието лишаване от свобода от 17 години на тринадесет години, като е оставил в сила въззивното решение в останалата му част.

Това е единственото осъждане на Д.. Започнал е да търпи наложеното му наказание от 04.08.2011 год. Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 16.06.2022 г., остатъкът за изтърпяване се равнява на осем месеца, следователно е налице първата от предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК предпоставки - осъденият да е изтърпяла не по-малко от половината от 2 наложеното му наказание. По отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в производството не се спори. Нейното наличие е било констатирано и от съдебните състави, разгледали трите предходни молби на осъдения за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.437, ал.2 от НПК ( ЧНД№261/18г.на Окръжен съд –Ловеч и ВЧНД№213/18г., Апелативен съд-В.Търново; ЧНД№626/19г. на Окръжен съд-Бургас и ВЧНД№196/19г. на Апелативен съд-Бургас; ЧНД№217/21г. на Окръжен съдБургас и ВЧНД№103/21г. на Апелативен съд-Бургас).

По делото е спорен въпросът дали осъденият е дал достатъчно доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.

Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.

Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за отсъствие на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи реализирал се необратим поправителен ефект, необходим за ресоциализацията му в обществото.

Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото, установява процес на положителна промяна. Като цяло осъденият се е съобразявал с режимните изисквания, но поведението му се характеризира с непостоянство и ясно изразена колебливост, емоционална и волева неустойчивост. За престоя си в затвора той е наказван 8 пъти. Последното наказание му е наложено на 02.01.2020г. за ползване на мобилен телефон и по силата на чл.109 от ЗИНЗС се счита за ненаказван. Награждаван е 16 пъти, от които 6 пъти с „удължено свиждане“, 4 пъти с писмена похвала, също 4 пъти с „заличаване на наложено дисциплинарно наказание“ и по веднъж с „извънредна хранителна пратка“ и с „парична награда в размер до 200 лв. над минималната работна заплата за срок от 3 /три/ месеца“.

Със Заповед БС № 55/04.04.2017 год. на Началника на Затвора Бургас, режимът му е сменен от строг в по-лек - общ. През м.декември 2021г. е преместен в ЗООТ „Житарово“.

През 2015-2016г. е полагал доброволен труд като бакар и като отговорник на литературен клуб „Пробуда“. След наказването му със заповед №138/19.09.2017г. на началника на затвора осъденият бил спрян от полагания доброволен труд. Фрустиращо въздействие му оказал отказът да бъде уважена молбата му за помилване.

3

През месец декември 2018 г. до средата на 2019 г. участва в трудовата дейност като бакар в корпуса на затвора, а от месец март 2019 г. е назначен на платен труд в бригада „Пластмаси“ към Затвор Бургас. От месец ноември 2019 г. с прекъсване, а от месец февруари 2020 г. за постоянно, отново е включен в трудовата дейност като бакар в корпуса на Затвор Бургас, като заедно с това се включва с доброволен труд за изработване на интериорни и екстериорни творчески продукти в арт ателието към затвора. От 01.02.2022 г., осъденият Д. е разпределен за доброволен труд на работен обект „Район“ към ЗО „Житарово“. Спрян е от работа за нарушаване на трудовата дисциплина(докладна записка с вх. № 942/11.02.2022 г. по описа на Затвор Бургас - почивал си на слънце легнал гол до кръста по време на работа).

През 2014 г. е включен в клуб „Арт академия“, участва в изработването на икони. През 2015 г. е ангажиран в изработването на стенвестник на затворническата общност. През 2016 г. издава стихосбирка „Маскарад на сенките“, на издателство „Димант“. От същата година успешно представя творчеството си в литературни конкурси: 2016г- „Никулден и морето“, 2017 г.

- „Трети март за мен“ „Моят Никулден“, „Магията на Коледа - време за милосърдие и подкрепа“; 2018 г. - „140 години свободна България“. , През месец декември 2018 г. печели грамота за лична изява във в-к „Бриз“, издание на Затвор Бургас. През 2018 г. издава книга сборник-разкази „Песента на мъртвите души“ на издателство „Димант“, като с разказът „Момичето с коси от морска пяна“ печели литературен конкурс организиран от онлайнизданието „Gramofona.com“ на тема „Никулденски конкурс за написване на рибарски разкази“. В брой 13/04.04.2019 г. на в-к „Слово“ са публикувани негови стихове. Членува в Конфедерацията на българските писатели.

В периода 22.10.2018 г. - 16.11.2018г. е включен в специализирана групова работа - социална програма за обществено въздействие „Овладяване на гнева“, за което е награден с „писмена похвала“.

За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на лишения от свобода Д. са били извършени 10 оценки на риска от рецидив и вреди, при които са били отчетени динамични стойности: 18.03.2013г. - -43т.;

07.12.2015г .-49т.; 07.12.2016г. -33т.; 07.11.2017г. - 49т.; 28.12.2017г.- 45т.;

02.10.2018г. – 50т.; 10.06.2019г. - 33т.; 17.06.2020г. - 43т.; 09.02.21г.- 43т.;

16.11.21г. - 32т. Като проблемни зони с най-големи нужди са били очертани 4 зоните:

„отношение към правонарушението“,

„взаимоотношения“,

„управление на доходи и финанси“, „емоционални проблеми“, „междуличностни проблеми „ и „умения за мислене“. Към тях са били насочени целите и задачите на първоначалното и последвалите индивидуално планиране на изпълнението на присъдата. Видно от текущите доклади и схемите за оценяване, най- променливи показатели, с отчетливо вариране както в положителна, така и в отрицателна посоки, са били отчитани в трите последни зони - „емоционални проблеми“, „междуличностни проблеми„ и

„умения за мислене“. Отразените в ежегодните плановете за препланиране на присъдата резултати за изпълнението на поставените цели и задачи на корективната дейност в същите области също са променливи и без ясно изразена тенденция ( „не са изпълнение“, „има какво да се желае“, „постигнати в голяма степен“, „са изпълнение частично“).

Освен посочените вече оценки, по повод настоящата молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения Д., е била изготвена актуална оценка на риска от рецидив, при която е отчетено слабо повишаване на стойностите от рецидив от 32 точки на 34 точки в зоните: отношение към правонарушението, трудова заетост, емоционални проблеми и умения за мислене. Понижение е констатирано в зоната „ взаимоотношения“, тъй като осъденият Д. поддържа активна връзка с приятелка, като си е поставил цел след освобождаване от затвора да създаде семейство с нея. Според тази оценка лишеният от свобода Д. вече приема отговорността за извършеното от него криминалното деяние и размера на наложеното наказание. Налице е пълно съжаление за извършеното престъпление и мотивация за промяна в поведение. Не се отчитат и криминални нагласи, поради което съдът намира че в тази зона преследваните задачи и цели са постигнати в необходимата степен.

Проблемни остават двете зони – „емоционални проблеми“ и „умения за мислене“. Проведените индивидуално-диагностични и консултативни беседи не са довели до значителен напредък и преодоляване на дефицитите от емоционален характер, което се явява пречка за изграждане на устойчиви позитивни нагласи у осъдения Д.. По време на изпълнение на наказанието е имало няколко кризисни интервенции. В периода от 27.09.2012 г. до 25.03.2013 г. след суицидни намерения лишеният от свобода Д. е бил 5 настанен за лечение в психиатричното отделение на Затвор Ловеч, с диагноза „Смесено личностово разстройство. Умерено тежък депресивен епизод“. В периода 23.06.2015 г. до 08.09.2015 г. е консултиран от психиатър д-р М. М., като му е поставена диагноза „Личностово разстройство“ и са му предписани медикаменти, които Д. отказал да приема. На 20.01.2018г. е бил хоспитализиран в „Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД - гр. Бургас, поради поглъщане на медикамента „Неуротоп“, вследствие на суицидни мисли. В периода от 29.03.2018 г. до 05.09.2018 г. е настанен отново за лечение в психиатричното отделение на Затвор Ловеч, с диагноза „Смесено личностово разстройство. Състояние след парасуицид“. По време на изтърпяване на наказанието са налице и няколко случая на отказ от прием на храна, последният от които е от 03.03.2022 г., съпътствано с искане за връщането му отново в затвора. Предвид отказът на осъдения да приема предписаните му от д-р М. М. медикаменти и настояването му да бъде преместен от затворническото общежитие в корпуса на затвора, той е бил настанен през м.март 2022г. за кратко в медицинския център към Затвора –Бургас, с цел да се наблюдава по- интензивно емоционалното му състояние.