Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 422 от 06.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 295/2026
Вид
Определение № 422
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ЖЕНЯ ИВАНОВА, ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Велико Търново, 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Я. Я.

Членове:

ЖЕНЯ И.

ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ като разгледа докладваното от Я. Я. Въззивно гражданско дело № 20264000500295 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. Г. А., ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Ловеч, **********, със съд. адрес: гр. София, **********, чрез адв. Р. И. от САК против Решение № 63/26.03.2026 г., постановено по гр. д. № 189/2025 г. по описа на Ловешки окръжен съд, частна жалба от адв.

В. К. от АК – Велико Търново, гр. Велико Търново, **********, като пълномощник на Апелативен съд – Велико Търново против Определение № 409/22.05.2026 г., постановено по гр. д. № 189/2025 г. по описа на Ловешки окръжен съд и частна жалба от К. Г. А., ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Ловеч, **********, със съд. адрес: гр. София, **********, чрез адв. Р. И. от САК против Определение № 409/22.05.2026 г., постановено по гр. д. № 189/2025 г. по описа на Ловешки окръжен съд Апелативен съд - Велико Търново е страна в производството по конкретното дело (ответник по предявения иск). Съдия Я. Я., като административен ръководител - председател на Апелативен съд – Велико Търново представлява съда по образуваното в. гр. д. № 295/2026 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, поради което е налице основанието на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съдът, намира, че са налице основанията по чл. 22, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод и на останалите членове на съдебния състав – съдиите Ж. И. и В. С.. Произнасянето на съдии от Апелативен съд - Велико Търново по подадените въззивна и частни жалби жалба би създало съмнение в безпристрастното и обективно решаване на спора.

Независимо от това, съдът в настоящия му състав счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която при предявяване на иск 1 на основание ЗОДОВ пред съд, който е ответник по спора, съдът изпраща делото на найблизкия родово компетентен съд.

Съдът споделя становището, застъпено в Определение № 88/12.01.2026 г. по ч. гр. д.

№ 2985/2025 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о. на ВКС, че сочената норма се прилага не само за производството пред първоинстанционния съд, сезиран с иска, но и в производството по жалба срещу решението на този съд, когато компетентният въззивен съд е страна по спорното материално правоотношение. Разпоредбата е въведена с цел привеждане на правилата за разглеждане на делата по ЗОДОВ в съответствие с изискванията на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за гарантиране правото на разглеждане на спора от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. С нея се препятства възможността делата по деликтните състави на ЗОДОВ да бъдат разглеждани и решавани от съда, който има качеството на страна в исковия процес. Няма основание да се приеме различно разрешение за двете инстанции, защото както първоинстанционният съд, така и въззивният съд са инстанции по същество на спора.

Въззивният съд не извършва контролна дейност, а при условията на ограничен въззив сам разрешава отнесения пред него правен спор чрез формиране на собствени фактически и правни изводи относно спорното правоотношение. Освен това, чрез тази законова уредба се осигурява бързина на производството, дължима в съответствие с принципа на чл. 13 от ГПК, каквато не е налице при необходимостта от последователни отводи на съдиите, налагащи впоследствие изпращането на делото на по-горен съд за произнасяне по реда на чл. 23 от ГПК, като в крайна сметка се достигна същият резултат – изпращането на делото на друг равен по степен съд.

По изложените съображения производството по в. гр. д. № 295/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново и делото да се изпрати на най-близкия до адреса на ищците функционално компетентен апелативен съд, който е Апелативен съд – Пловдив.

По изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 295/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

ИЗПРАЩА в. гр. д. № 295/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, за разглеждане в Апелативен съд – Пловдив, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3