Решение № 110 от 09.05.2023, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. , 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова С. при участието на секретаря Калина Хр. Попова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова С. Гражданско дело № 20221220100764 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от С. С. К. от с.Ф., обл. Бл. против „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, гр.С.. Иска се да бъде обявен договор за потребителски кредит № ********от 26.07.2019 г., сключен между страните за недействителен.

Алтернативно (всъщност евентуално), в случай, че не бъде признат договора за недействителен, се иска да бъде обявено сключеното споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги за недействително, поради надвишаване на годишния процент на разходите и да бъде осъден ответника да върне на ищцата 100 лева, представляваща недължимо заплатена сума по пакет „Допълнителни услуги“.

В съдебно заседание, проведено на 16.02.2023 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на исковете, които се считат предявени по следният начин:

Моля, в случай, че обявите сключеното споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги за недействително, поради надвишаване пределите на годишния процент на разходите. Моля да осъдите „Пр. Кр. Б." 1

ЕООД, ЕИК ********да върне на доверителя ми сумата от 2877,56 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), която сума, видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е заплатена по закупения пакет допълнителни услуги.

В случай, че обявите договора за недействителен, то моля да осъдите ответника да върне на доверителя ми сумата от 4 923,18 лева, представляваща сума в размер на 2045,62 (две хиляди четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща платена по делото лихва, плюс сумата от 2877,56 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща платена сума по закупен пакет „допълнителни услуги").

Твърди се от ищеца, че на 26.07.2019 г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит с номер на договора 30038340803.

По силата на договора му е отпуснат кредит в размер от 3750 лева, при ГПР 49.89% и договорна лихва в размер на 41.17%, като лихвеният процент на ден е в размер на 0,11%. Кредитът следвало да се изплати на 36 вноски от по 286.00 лева и съответно подлежащата на плащане от ищцата сума е 10296.00 лева. Ищецът счита, че на осн. чл. 22 ЗПК, процесния договор е недействителен, тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът за кредит, Общите условия към него,Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни съдържат текстова част, с различен по размер шрифт, видно и с просто око. Счита, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка от месечните погасителни вноски. Също така счита, че условията на пакетът допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на разходите, а съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сумата за закупуване на пакет допълнителни услуги надхвърля размера на предоставената главница, предвид което намира, че на основание чл.19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 21 ЗПК, клаузата от процесния договор, обуславяваща закупуването на пакта допълнителни услуги, следва да бъде 2 обявена за нищожна. Поради изложеното предявява настоящите искове.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.10, чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ответника изразява становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Не оспорват, че страните са били в договорни отношения по силата на договор за потребителски кредит № 30038340803 от дата 26.07.2019 г. Заявяват, че от съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица може да се направи извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договори и е сключен в предписаната от закона форма, включително за размер и вид шрифт. Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на договора на осн. чл.22 ЗПК. Договорът не противоречи на закона и са спазени изскванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Посочени са размера на ГЛП и ГПР, размера на общата дължима сума, изготвен е и предоставен на ищеца погасителен план.

Явно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент, как е изчислен ГПР. Лихвеният процент е фиксиран, а не референтен и не е предвидена възможност за промяната му. Не е необходимо да се посочва и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти.

Неоснователни са и твърденията, че предоставения пакет допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че противоречи на добрите нрави. Първата услуга „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя. Искането за кредит е подадено от ищеца на 26.07.2019 г., одобрено е в рамките на деня, договорът е сключен и заема е предоставен на ищеца същия ден. Ищецът се е възползвал и от предоставена услуга „Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, като с Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3, сключени към договора за заем, са отложени вноски с № 3, 5, 6, 7 и 9.

Неоснователни са и твърденията, че е налице заобикаляне на 3 разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото не всеки потребител, сключил договор за потребителски кредит, е пожелал закупуването на допълнителни услуги. А в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради това не следва да се включват в ГПР, тъй като биха заблудили потребителя относно разхода по кредита. Предвид горното считат за неоснователни твърденията на ищеца, че с постигнатото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги се прикриват разходи, които по своето същество следва да са включени в ГПР. Освен това, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Кредиторът е изпълнил всички задължения по договора за кредит, докато кредитополучателят - ищец съвсем открито показва недобросъвестното си поведение по отношение на своевременното и точно изпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Относно предявения осъдителен иск считат, че е в доказателствена тежест на ищеца да установи, че е платил претендиралата сума, а в доказателствена тежест на ответника е доказването на съществуване на основание да получи и да задържи извършеното плащане. Считат, че не е налице обедняване на ищеца в претендирания размер, след като не се доказва извършените плащания от ищеца ли са платени.

В случай, че бъде уважен иска за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платени суми по пакета за допълнителни услуги, правят възражения за прихващане, като молят платената сума за предоставения пакет допълнителни услуги да бъде отнесена за погасяване на непогасената и дължима главница и възнаградителна лихва. С оглед на изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.19, ал.1 4

ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, чл.19, ал.6 от ЗПК, чл.103 и чл.104 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от представените доказателства, че на 25.07.2019 г. С. С.

К. отправил до „Пр. Кр. Б.“ ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит „Пр. Кр. Ст.“ с № 3***********. В искането си заявил, че желае да му бъде отпуснат кредит в размер на 3700 лв. със срок 36 месеца, размер на месечната вноска – 281.95 лв. и дата на погасяване – 5-то число на месеца.

Отбелязано е, че иска да ползва и допълнителни услуги „Fast“ – приоритетно разглеждане и „Flexy“ – гъвкав погасителен план. Отбелязано е в искането, че кредита предоставя право на директно погасяване на задължения към кредитори, към кредитор „Пр. Кр. Б.“ ЕООД със сума за рефинансиране 783.73 лв.

На същата дата – 25.07.2019 г. между ищеца и ответника „Пр. Кр. Б.“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на С. К. чрез банков превод сумата от 3700 лв., от които 783.73 лв. – за рефинансиране. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 41.00% и годишен процент на разходите 49.03 %. Така длъжникът се задължил да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 36 месеца или в общ размер на 6349.65 лв., на месечни вноски в размер на 176.43 лв.

В договора е посочено, че ищецът е поискал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение 1110 лева и допълнителна услуга „Флекси“ за която дължи възнаграждение в размер на 2590 лева. Размерът на вноската за закупуване на допълнителна/и услуга/и е 102.77 лева. Възнаграждението за тези услуги сеа дължи при подписване на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение на кредитополучателя става 10049.65 лева с общ размер на вноската от 279.20 лева и дата на погасяване 10 ден от месеца. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който първата погасителна вноска в размер на 279.20 лв. се дължи на 10.08.2019 г., следващите вноски са платими на 10-то число от месеца и са определени също в размер на 279.20 лв., с 5 изключение на последната вноска, дължима на 10.07.2022 г., която е в размер на 277.65 лв. На кредитополучателя са били връчени и Общи условия „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит.

На 25.10.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора за кредит, с който било отложено плащането на вноска № 3 по кредита. ГЛП се запазва на 41%, а ГПР се определя в размер на 43.96%. Към анекса е приложен погасителен план, съгласно който вноска № 3 не се дължи на определената в погасителния план към договора дата, но срока за изплащане е удължен до 10.08.2022 г.

На 23.12.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 2 към процесния договор за кредит, с който било отложено плащането вноски с № 5, 6 и 7, ГЛП се запазва, а ГПР се определя в размер на 36.93%. Към анекса е приложен нов погасителен план, съгласно който вноски с № 5, 6 и 7 не се дължат на определените с предходния погасителен план дати, но срока на изплащане на договора се удължава до 10.11.2022 г.

На 28.04.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 3 към процесния договор за кредит, с който било отложено плащането вноска с № 9, ГЛП се запазва, а ГПР се определя в размер на 35.15%. Към анекса е приложен нов погасителен план, съгласно който вноска с № 9 не се дължи на определената с предходния погасителен план дата, но срока на изплащане на договора се удължава до 10.12.2022 г.