Определение № 338 от 27.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500443 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна въззивна жалба вх.

№22598/13.07.2023 г., подадена от Й. Ч. Г., против Определение №1723/12.07.2023 г. по в.гр.д.№275/2023 г. на ОС – Пловдив, 10-ти състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, направено с писмена молба вх.№19277/14.06.2023 г. за прекратяване на производството по делото по реда на чл.249 от ГПК и за изменение на първоначалното решение в частта относно определения размер на държавните такси за извършване на делбата. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се настоява същото да бъде отменено, и производството по делото да бъде прекратено. С оглед направените изявления от всички страни за постигната извънсъдебна спогодба, и изразеното от тях желание производството по делото да бъде прекратено, съдът е бил десезиран със спора, и производството е лишено от предмет.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК.

По допустимостта на настоящото частно въззивно производство:

Разпоредбата на чл.249 от ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, прогласено в чл.6, ал.2 от ГПК, съгласно което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните. В практиката на ВКС /посочените от частния жалбоподател Определение №575/25.11.2011 г. по ч.пр.д.№347/2011 г. на ВКС, Определение № 280 от 17.06.2016 г. по ч.гр.д. № 907/2016 г., IV г.о. както и в служебно известното на съда Решение №195/16.12.2019 г. по гр.д.№1126/2019 г. на ВКС – 1-во гр.отд./ е прието, че когато съдът откаже да уважи молбата по чл.249 от ГПК, той прегражда развитието на делото съобразно волята на страните, поради което постановеното 1 определение следва да се третира като преграждащо. Ето защо, частната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, същата е приведена в съответствие с изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни, които в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

На осн. чл.278, ал.2 от ГПК, при условията на пълен въззив, съдът намира обжалваното определение за постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустимо искане, направено от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо.

По същество настоящият съд намира определението за правилно, поради следните съображения:

Обжалваното определение е постановено в рамките на особено исково производство – по Глава 29 за съдебна делба, във фазата по извършване на делбата, и след влизане в сила на решението за извършване на делбата досежно приложения от съда способ за делба – по реда на чл.353 от ГПК, чрез разпределяне на реално обособени части от делбения имот за всеки от съделителите съобразно утвърден инвестиционен проект, без да се тегли жребий.

Първоначалното въззивно решение по извършване на делбата не е било обжалвано от страните пред касационната инстанция досежно приложения от съда способ за извършване на делбата, а само в частта му, в която са определени сумите за уравнение на дяловете на съделителите съобразно квотите им в съсобствеността. Касационното обжалване е било допуснато с Определение №30/22.01.2021 г. на ВКС, на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, с оглед служебното задължение на съда да събере доказателства за действителната пазарна цена на делбения имот като база за определяне на пазарната оценка на всеки от реалните дялове и дължимото парично уравнение между тях. Обжалваното определение е постановено по образуваното повторно въззивно производство по реда на чл.294 от ГПК, след като с Решение №65/28.07.2021 г. по гр.д.№3099/2020 г. на ВКС – II гр.с. въззивното решение №202/10.07.2020 г. по гр.д.№255/2020 г. на Хасковския окръжен съд е било частично отменено само в частта му относно уравнението на дяловете между съделителите, и производството е било върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане само в тази част, с указания за назначаване на нова техническа експертиза със задача да даде действителната пазарна оценка на делбения имот, както и пазарните оценки на трите реални дяла, обособени от него, съобразно спецификата им по местоположение, площ, характеристика на помещения, достъп и др. към момента на постановяване на решението по извършване на делбата, като след приемане на заключението съдът следва да извърши и паричното уравнение на дяловете на съделителите на базата на съпоставката на стойността на получения от всеки от тях в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса.

При това фактическо положение по делото настоящият съд намира, че обжалваното 2 определение е постановено в производство, в което спора между страните е бил концентриран само по въпроса за сумите, дължими между съделителите за парично уравнение на дяловете им, като спора относно способа за извършване на делбата е приключен със сила на пресъдено нещо.

По отношение на спорния въпрос е налице непротиворечива съдебна практика, че определянето на пазарната цена на дяловете, и съответно – присъждането на суми за уравнение на дяловете на съделителите, е служебно задължение на съда. Дяловете се оценяват с помощта на вещи лица, съобразно конкретното състояние на имота и на пазара на недвижими имоти в съответния регион, като пазарната цена на имота се определя към момента на извършване на делбата. В случаите, когато периодът между приемането на заключението на вещото лице и постановяване на съдебното решение е кратък, на практика съвпада с момента, когато вещото лице е дало заключението си. Но когато този период от време е значителен, съдът следва да възложи на вещо лице изготвяне на ново заключение за цената на имота, защото в тази хипотеза с основание може да се предполага, че тя се е променила.

Служебното задължение на съда да събере доказателства за пазарната цена на делбения имот към момента на постановяване на решението за извършване на делбата произтича от разпоредбата на чл.355 от ГПК, съгласно която дължимите от страните разноски за делбеното съдебно производство се определят съразмерно на стойността на дяловете им.

Тази разпоредба е приложима включително и когато е осъществена хипотезата на чл.249 от ГПК във втората фаза на делбата – т.е. когато преди влизането в сила на постановеното съдебно решение страните са заявили, че са се спогодили, и молят да се прекрати делото, в който случай дължимата държавна такса се определя съобразно разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която предвижда, че по дело за делба се събира такса по 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял. Чл.

9 от Тарифата се отнася до други хипотези - при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба (за които се предвижда се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв) и не се отнася до разглеждания случай /в т.см. Определение № 369 от 28.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4020 / 2016 г. на ВКС, 1-во гр. отд./.

В случая настоящият състав на съда намира, че не е осъществена хипотезата на чл.249 от ГПК, поради следните съображения:

За уважаване на искане за прекратяване на делото на основание чл.249 от ГПК, поради постигната извънсъдебна спогодба, са необходими следните предпоставки:

1. Да е налице невлязло в сила решение;

2. Да е направено изявление, изхождащо от всички страни по делото, че са се споразумели.

Разпоредбата касае случаите, в които страните са постигнали извънсъдебна спогодба, която 3 не подлежи на одобрение от съда, поради което и ефекта от така направеното изявление е идентичен с ефекта от отказ от иска. Когато изявлението е направено след администриране на редовна жалба и размяна на книжа, и спорът вече е пренесен пред въззивната или касационната инстанция, тази инстанция е компетентна да се произнесе, но я разглежда като отказ от иска, сторен от ищеца по делото, без да се интересува от съображенията, поради които той десезира съда. В настоящия случай обаче е налице особено исково производство, в което всички страни съвместяват качеството на ищци и ответници по иска за делба, като отказът от иска за делба е недопустим, на основание чл.34, ал.1 от ЗС.

Наред с това, спорният предмет на повторното въззивно производството е бил ограничен само досежно спора за сумите, дължими между съделителите за парично уравнение на дяловете им, като е налице и влязло в сила съдебно решение относно способа за извършване на делбата между страните по реда на чл.353 от ГПК. Когато съдът разпределя съсобствените имоти по реда на чл.353 от ГПК, той е длъжен да присъди и суми за уравнение на дяловете, ако такива се дължат. Поради възмездния характер на делбата, когато един от съделителите не е получил нито имотно, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на ответника безвъзмездно, по същество договорът не е за делба, а за дарение, поради което би бил нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като не е спазена изискуемата от чл.18 от ЗЗД форма – нотариален акт. Следователно, извънсъдебна спогодба между страните в този смисъл следва да бъда сключена във формата на нотариален акт, за да бъде действителна. Съдебна спогодба в този смисъл би била нищожна на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което не следва да бъде одобрявана от съда.

Извънсъдебната делба-спогодба, в която всеки съделител получава дял в натура и страните се съгласяват на взаимни отстъпки в сумите, дължими за уравнение на дяловете им, е допустимо да бъде сключена и в облекчена форма – писмена с нотариална заверка на подписите. При съдебната делба-спогодба, одобрена от съда по реда на чл.234 от ГПК, когато всеки от договарящите получава сравнително равностоен дял, и същевременно съделителите са направили изявление, че отношенията им са уредени окончателно, делбаспогодба би била действителна, тъй като съдът изпълнява функцията на нотариус, който изповядва волята на страните и гарантира автентичността на подписите им. Това е така, защото същността на спогодбата изисква доброволно уреждане на спора, включително чрез отказ от права, а при делбата това би могло да бъде мотивирано с оглед на уреждане на вътрешните отношения, произтичащи от съсобствеността.

В този случай съдът, изпълнявайки функцията на нотариус, следва да начисли и събере дължимите държавни такси от съделителите за възмездното прехвърляне на части от съсобствения имот, както и дължимите местни данъци за възмездно придобИ.е на имот, когато определените реални дялове за всеки от съделителите не съответстват напълно на квотата му в съсобствеността, като за внасянето им съдът следи служебно. За вписването на съдебното решение в Имотния регистър също се дължи държавна такса за вписване на решението, съобразно пазарната цена на имота към момента на извършването на делбата.

В конкретния случай обаче страните са представили по делото в о.с.з. на 23.03.2023 г.

4 подписан от тях документ, именуван „Договор за съдебна спогодба“ от 23.03.2023 г. /на л.24-25 от в.гр.д.№275/2023 г. на ПОС/, в който са се съгласили да уравнят дяловете си чрез заплащане на определени парични суми, дължими в 14-дневен срок, считан от одобряване на договора за съдебна спогодба от съда. Този договор не е сключен в изискуемата от закона форма за действителност на договора за доброволна делба на недвижими имоти /липсва нотариална заверка на подписите на съделителите/, и в същото съдебно заседание не е бил одобрен с определение на съда по реда на чл.234 от ГПК, поради констатирана процесуална пречка – липса на основното дело – първоинстанционното такова, първото въззивно производство пред ОС – Хасково и касационното на ВКС. Следователно, налице е незавършен фактически състав както на извънсъдебната, така и на съдебната делбаспогодба. Представения пред съда „Договор за съдебна спогодба“ от 23.03.2023 г. има характер на предварителен договор за делба, без вещно-транслативен ефект, прекратяващ съсобствеността, въпреки направените от страните изявления, че считат отношенията помежду им във връзка с уравнението на дяловете за уредени. Същевременно, посоченият документ „Договор за съдебна спогодба“ от 23.03.2023 г. не съдържа волеизявление на страните, насочено към прекратяване на производството по делото на основание чл.249 от ГПК, а тъкмо напротив – изразените от страните волеизявления както в посочения писмен документ, така и в откритото съдебно заседание, са насочени към финализиране на делбата с ликвидиране на съсобствеността, който резултат не може да се счита за постигнат извънсъдебно с представения „Договор за съдебна спогодба“ от 23.03.2023 г. Следователно, със сключването на посочения договор предмета на спора не е изчерпан, и при липса на предпоставките на чл.249 от ГПК за прекратяване на делото, съдът правилно е отказал да постанови определение в този смисъл.